Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6211 от 16.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6572/2025
Вид
Решение № 6211
Подписан
16.10.2025
В сила
16.10.2025
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Мила Гочева Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 6211 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100506572 по описа за 2025 година при секретаря Мария Тошева, като разгледа докладваното от съдия Темислав Димитров въззивно гражданско дело № 6572 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „АРХОЛЛ“ ЕООД срещу решение № 5360/26.03.2025 г. по гр.д. № 76639/2024 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: 37,05 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2022 г. до имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до погасяването; 45,78 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.10.2021 г. до 14.10.2024 г.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в обжалваната част.

Поддържа, че вземанията са погасени с изтичането на 3-годишен давностен срок, като същият е прекъснат с подаване на исковата молба, а не с подаване на заявлението за 1 издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските по производството.

Третото лице помагач - „Битов сервиз“ ЕООД, не взема становище във връзка с подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „АРХОЛЛ“ ЕООД дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 37,05 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.10.2024 г., до погасяването, представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.09.2021 г. до м.11.2022 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********; 49,49 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.10.2021 г. до 14.10.2024 г.

С решение № 5360/26.03.2025 г. по гр.д. № 76639/2024 г. по описа на СРС, 40 състав, е признато за установено, че „АРХОЛЛ“ ЕООД дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: 37,05 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2022 г. до имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до погасяването; 45,78 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.10.2021 г. до 14.10.2024 г., като искът за мораторна лихва е отхвърлен до пълния предявен размер от 49,49 лв.

Решението на СРС е обжалвано от ответника в частта, с която исковете са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно в обжалваната част.

Единственият аргумент за неправилност на първоинстанционното решение в уважената част от исковете е твърдението на въззивника, че вземанията са погасени по давност.

2

Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът, дали задължението на ответника за заплащане на цената на потребената топлинна енергия е погасено по давност.

С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.

111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.

Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

С разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, според която искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда, съгласно чл. 125 ГПК (така мотивите към т. 9 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това и предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се считат предявени исковете по чл. 422 ГПК и давностният срок е прекъснат – 18.10.2024 г., то в случая не са налице погасени по давност задължения за главница, доколкото вземането за първия месец от исковия период (м.09.2021 г.) е изискуемо, считано от 15.10.2021 г.

Вземането на ищеца за мораторна лихва е за периода от 31.10.2021 г. до 14.10.2024 г., поради което също така не е погасено по давност.

Ето защо, въззивната жалба е неоснователна, а решението на СРС е правилно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

3

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по жалбата сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5360/26.03.2025 г. по гр.д. № 76639/2024 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта, с която е признато за установено, че „АРХОЛЛ“ ЕООД дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 37,05 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2022 г. до имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до погасяването; 45,78 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.10.2021 г. до 14.10.2024 г.

О С Ъ Ж Д А „АРХОЛЛ“ ЕООД, ЕИК 131564854, да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Битов сервиз“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4