Решение № 762 от 21.06.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Варна, 21.06.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ:

НАТАЛИЯ

НЕДЕЛЧЕВА

Мл. с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ при секретар Галина Славова като разгледа докладваното от съдията Петкова в.гр. дело

№ 525 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на А.К.И., ЕГН **********, срещу решение № 5291/20.12.2018г., постановено по гр.д. №1962/17г. по описа на ВРС, ХLІІ-ри с-в, с което е отхвърлен предявения иск за осъждане на Н.М.Б., ЕГН **********,***, да заплати на И. сума в размер на 9 000,00 евро - представляваща по нотариално заверена декларация невърнат получен заем от 19.01.2012 г. с падеж 19.01.2014 г., ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2017 г., до окончателното плащане на вземането,на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения и решението е постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът без основание е изследвал наличието на симулация в обективираната сделка, приел, че представеното писмено доказателство „тефтер“ е обратно писмо, както и че последният установява плащане. Твърди, че такива възражения не са навеждани в отговора на исковата молба, нито по-късно. Оспорва доказателствената сила на посочения документ, като излага, че същият не представлява разписки за върнати суми, тъй като не е ясно кой и на какво основание е предавал суми. Сочи, че не е бил длъжен да приема плащане на части, нито пък че е бил длъжен да приема извършени чрез други лица плащания. Оспорва свидетелските показания и сочи, че същите не са обективни предвид близката родствена връзка.

Моли решението да бъде отменено и искът уважен.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от въззиваемия Н.М.Б.. Последният оспорва жалбата Сочи, че съдът е приел „тефтера“ като начало на писмено доказателство, а не като обратно писмо. Твърди, че в доказателството са положени подписи от получилите сумите лица. Оспорва възраженията в жалбата, че гласни доказателства са недопустими, като излага, че гласните доказателства не установяват погасяването на установени с писмен акт задължения, а неписаните уговорки между страните за начина на връщане на заема. Моли решението да бъде потвърдено.

По предмета на така предявения иск с правно основание чл.240 ЗЗД се излагат следните твърдения от страните:

Първоначално ищецът ищецът А.И. е предявил установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД против ответника Н.М.Б., ЕГН **********, с адрес ***. Отправеното до съда искане, с исковата молба е било да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че по отношение на Н.М.Б. съществува вземане на А.И.К. в размер на 9 000.00 евро – представляваща по нотариално заверена декларация не върнат получен заем от 19.02.2012 година, с падеж 19.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 9 000 евро, считано от датата на подаване на заявлението в съда по чл. 417 ГПК - 28.10.2017 г., до пълното заплащане на дължимата сума. Твърдял е, че в негова полза е била издадена Заповед № 6473/01.11.2016 за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ЧГД № 13 233/2016 г., по описа на съда, на XХ-ти състав.

Подадено е възражение от ответника Н.М.Б. по реда на чл.415 ГПК, като на ищеца И. е даден срок за предявяване на настоящия иск с правно основание чл.422 ГПК. В последния се излага, че ответникът Б. е издал на ищеца нотариално заверена декларация №277 на 19.01.2017г. на нотариус Даниела Върлева, че сумата от 9 000 евро е получена от ищеца в заем с падеж на връщане 19.01.2014г. Сочи, че заемът не е върнат, поради което и моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на И. сумата от 9 000 евро. По подадената от ответника Н.М.Б. частна жалба срещу заповедта за незабавно изпълнение последната, заедно с издадения изпълнителен лист – обезсилени. С Определение №5229/22.05.2017 г. производството по настоящото дело е било спряно до приключване на производството по въззивно частно гражданско дело № 240 /2017 г. по описа на Окръжен съд Варна, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Производството по въззивно частно гражданско дело № 240/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна е приключило с влязло в законна сила Определение № 1332/17.05.2017 г., допълнено и поправено с Определение №1836/11.07.2017 г., с което е обезсилена Заповед № 6473 01.11.2016 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена от РС Варна, по ЧГД № 13 233/2016г., по описа на съда, на XХ-ти състав. Предвид обезсилване на издадената заповед и недопустимостта на производството по чл.422 ГПК ВРС е оставил производството по предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК без движение с указания за уточняване на вида иск, който е предявен. Видно от уточнителните молби от дата 13.10.2017 г. и от дата 11.09.2017 г. ищецът ясно е посочил, че предвид обстоятелството ,че иска му е предявен по реда на чл. 415 ГПК, а е обезсилена заповедта за изпълнение, то преминава към иск да бъде осъден Н.М.Б., да заплати на ищеца сума в размер на 9000,00 евро - представляваща по нотариално заверена декларация невърнат получен заем от 19.01.2012 г. с падеж 19.01.2014 г., ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане на вземането. Искането е било с правно основание чл.214 ал.1 ГПК и е за изменение на предявения иск. ВРС допуснал изменение на предявения иск, като предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл.240 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н.М.Б. депозира отговор на исковата молба. Оспорва иска и по основание и по размер. Не оспорва, че е получил сумата от 9 000 евро, видно и от издадената от ответника декларация peг. № 277/19.01.2012 г. на нотариус Д. В. Излага, че получаването на сумата е станало на 19.01.2012 г., когато е заел от ищеца сумата от 9000 евро за закупуването на поземлен имот № 556 по плана на С.О. „Планова", гр. Варна, район „Младост", с площ от 1124 кв.м., при граници по документ за собственост: запад - ПИ № 564, ПИ № 563 и ПИ № 562, север - ПИ № 557, изток пътека и ПИ № 553 и юг - 555 и пътека, ведно с всички подобрения и трайни приращения в имота, като се задължил да върне сумата до 19. 01.2014 г. Сочи, че заплатената от ищеца и ответника на продавача цена е в общ действителен размер от 43 875 лева. Заедно с разноските по изповядването на нотариалната сделка и заплатения данък при придобиване на недвижим имот, разходите по закупуването на имота възлезли на сумата от 45 165 лева или за всеки от съсобствениците по 22 585, 50 лева. Тъй като към датата на сделката Н.Б. разполагал в наличност само със сумата от 5000 лева, се наложило да заеме от другия купувач А.К.И. сумата от 9000 евро, равняваща се ,след закръгляне към по – голямото, на сумата от 17 582, 50 лева (17 582,50 лв. + 5000 лв. — 22 582,50 лв.). Не е имало фактическо предаване на сумата от ищеца на ответника, а И. е заплатил дължимата от ответника сума направо на продавача. Излага, че тези обстоятелства били удостоверени на първата страница от тефтер, съставен и в последствие воден за отразяване на отчетността по връщането на предоставения заем. Страницата носела подписа на ищеца. Ответникът оспорва твърдението, че не бил върнал получения заем от 9000 евро до 19.01.2014 г., евентуално, че дължал цялата сума към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда или към датата на изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК. Твърди, че върнал изцяло получения от И. на 19.01.2012 г. заем от 9000 евро преди датата на падежа за връщането му —19. 01. 2014 г. и във всички случаи преди депозирането на заявлението по чл.

417 ГПК в съда или изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК. В тази връзка и по – конкретно ответникът заявява, че: на 31.01.2012 г. Н.М.Б. върнал лично на А.К.И. сумата от 1 700 лева. Това обстоятелство било удостоверено с издадена от А.К.И. разписка от същата дата, съдържаща се на първата страница от тефтера, в който била водена отчетността за връщането на заема на части.На 28.06.2012 г. Н.Б. върнал лично на А.И. сумата от 3000 лева. Това обстоятелство било удостоверено в издадена от А.И. разписка от същата дата, съдържаща се в тефтера, в който била водена отчетността за връщането на заема на части.На 16.01.2013 г. Н.Б., чрез своята съпруга Р. С. Б., върнал на А.К.И., чрез неговата съпруга Искра Руменова, сумата от 1500 лева. Фактът на получаване на сумата е удостоверен в издадена от И. Р. разписка от същата дата, съдържаща се в тефтера, в който била водена отчетността за връщането на заема на части. Твърди се, че И. Р. се задължила и обещала да предаде сумата на съпруга си. На 05. 03. 2013 г. Н.Б. твърди, че върнал на А.И. сумата от 500 лева, която предал на майка му А. А. К. на същата дата. Това обстоятелство ,според ответника, също било удостоверено в издадена от А. А. К. разписка от същата дата, съдържаща се в тефтера, в който била водена отчетността за връщането на части на получения заем. А. К., заявява ответника от своя страна се била задължила и обещала да предаде сумата на сина си. На 30. 07. 2013 г. се твърди, че Н.Б. върнал лично на А.И. сумата от 3000 лева. Това обстоятелство било удостоверено в издадена от А.И. разписка от същата дата, съдържаща се в тефтера, в който била водена отчетността за връщането на получения заем на части. На 16.

10.2013 г. Н.Б. се твърди, че върнал на А.И. сумата от 6000 лева, която предал на майка му – А. А. К. Това обстоятелство било удостоверено в издадена от А. А.

К. разписка от същата дата. А. К. удостоверила обстоятелството, че получила сумата от 6000 лева за сина си на посочената дата чрез полагането на собствения си подпис срещу името му в тефтера, в който била водена отчетността за връщането на части от получения заем. А. К. се била задължила и обещала да предаде сумата на сина си. Т.е. паричните суми,получени от майката (А. К.) и съпругата (И. Р.) на ищеца, им били предадени от Б. по изрична уговорка с ищеца, поради обстоятелството, че той често отсъствал от страната за дълги периоди от време, а впоследствие и се преместил да живее и работи в Англия, първоначално сам, а след това и със съпругата си. По тази причина, сочи ответникът, докато съпругата му била в страната, част от заема бил върнат на нея, а след като се преместила при съпруга си в Англия, друга част от заема бил върнат на майката на ищеца – А. К.. Остатъкът от заетата сума в размер от 1902,47 лева била върната лично на А.И. от Н.Б. в присъствието на трети лица преди датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда при един от кратките престои на ищеца в България. Разписките, съдържащи се в същия тефтер, удостоверяващи връщането на суми от Н.Б. на С. К. не касаели процесния заем.

Излага, че същите касаят друг договор с третото лице С. К. –леля на ищеца, във връзка с реализиране на продажба на съседен имот.

Обстоятелството, че сумите по посочените разписки, съдържащи се в „тефтера“, били предадени за погасяване на паричното вземане по договора за заем, обективиран в декларация peг. № 277/19.01.2012 г. на нотариус Д. В., се установявало от съпоставката между съдържанието на декларацията и първата страница от тефтера, в който била водена отчетността за връщането на сумите под формата на разписки. В декларацията било записано, че на 19.02.2012 г. Н.Б. получил от А.И. в заем сумата от 9000 евро за покупката на поземлен имот № 556 по плана на СО „Планова“, гр. Варна,район „Младост". От първата страница на тефтера било видно, че сумите отразени в него като върнати от Б. на И., касаели именно имот № 556, а периодът, в който бил връщан дълга на части и били издавани разписките, съвпадал с периода, за който бил предоставен заема - от 19.01. 2012 г. до 19.01.2014 г. По изложените съображения, ответникът въвежда в процеса изрично правоизключващо възражение, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда или към датата на изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК, полученият от него паричен заем, обективиран в декларация peг. № 277/19.01.2012 г. на нотариус Д. В., бил върнат изцяло на ищеца, поради което и предявеният осъдителен иск се явявал неоснователен. На следващо място в отговора на искова молба е посочено, че след издаването на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК на основание декларация peг. № 277/19.01.2012 г. на нотариус Д. В., ищецът се снабдил с изпълнителен лист и образувал изп.дело № 78/2016 г. по описа на ЧСИ Л. С.. В рамките на изпълнителното дело и след предприети действия по принудително изпълнение, съдебният изпълнител превел на ищеца А.К.И. сумата от 7 242,34 лева. Това означавало, че към датата на изменението на иска ищецът е бил удовлетворен със сума от 7242,34 лева, представляваща част от претендираните по настоящото производство 9000 евро. По тази причина и искът на А.К.И. във всички случаи, според ответника бил неоснователен до размер от 7 242,34 лева. В противен случай, релевира ответникът, можело да се достигне до повторното осъждане на ответника за тази сума, която вече била получена от ищеца в рамките на изпълнителния процес, образуван на основание издадената заповед за незабавно изпълнение.

Разпечатката съдържа 23 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f0dd475-a199-4611-916d-1f5ea6ee81a4