Решение № 552 от 15.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Красимира Медарова

Невена Грозева при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200810 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Д. в качеството на упълномощен защитник на подсъдимия Д. К. Т. срещу въззивно решение № 102/13.06.2025 г. на Апелативен съд – гр.

Пловдив, 2-ри наказателен състав по в.н.о.х.д. № 546/2024 г., в която са посочени всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения или за намаляване на наложеното наказание. В писмено допълнение към касационната жалба на защитата, постъпило в срока по чл. 351, ал.4 от НПК, в подкрепа на релевираните касационни основания се твърдят, съответно по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – нарушаване на принципите на обективната истина, залегнали в чл. 13 и чл. 14 от НПК чрез извършване от въззивния съд на превратен и повърхностен анализ на доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното производство, което е довело до неправилен извод за вината на подсъдимия. Сочи се, че тенденциозно е отхвърлена версията на подсъдимия и неговата съпруга, установена от показанията на свидетелката С. П. и потвърдена от заключението на повторната авто-техническа експертиза за начина на придвижване на пострадалите пешеходки преди удара, без да са обсъдени залегналите в експертизата хипотези. Отделно се посочва, че по този въпрос мотивите към въззивното 1 решение са вътрешно противоречиви, както и се твърди наличие на доказателствена необезпеченост на фактическите изводи на въззивния съд относно причината за пътното произшествие и възможността на подсъдимия да предотврати настъпването на вредоносния резултат.

Нарушението на материалния закон се мотивира с неизвършване от подсъдимия на инкриминираното нарушение по ЗДвП, като се акцентира върху незабавната му реакция като водач на МПС при появата на опасността в лицето на пострадалите пешеходки. Цитираната в решението съдебна практика на ВКС се намира за неотносима към конкретния казус, поради това, че касае случаи на предвидима опасност за движението, докато по настоящото дело и в конкретната пътна обстановка такава опасност за подсъдимия не е била налице, поради тъмната част на денонощието и наличието на растителност край пътя, която затруднява видимостта, както и поради неправомерното поведение на пешеходките, което не е могло да бъде предвидено. Сочи се, че въззивната присъда е основана на предположения, без да е оборена версията на подсъдимия за внезапно навлизане на пътното платно от страна на пострадалите, както и че при обсъждане на субективната страна на деянието съдът е нарушил презумпцията за невиновност на дееца и е допуснал нарушение на чл. 7, 5 5 от Директива (ЕС) 2016/343 на ЕП и на Съвета от 09. Март 2016 г. Както и че подсъдимият е осъден за обстоятелства, които не са били включени в обхвата на обвинението относно наличие в района на инцидента на пътен знак № А 40 и не са били установени в хода на наказателното производство по делото. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, което се поддържа в условията на алтернативност се аргументира с доводи за подценяване тежестта на смекчаващите обстоятелства и преимуществено на съпричиняването от страна на пострадалите за настъпване на произшествието, което е резултат от допуснатите от тях груби нарушения на правилата за движение по ЗДвП и очертава изключително ниска степен на обществена опасност на деянието в рамките на възприетата правна квалификация. Отделно се акцентира върху поведението на подсъдимия като дисциплиниран водач на МПС и липсата на допуснати нарушения по ЗДвП след инкриминираното деяние.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Т. се явява лично без упълномощения защитник адв. Д., на чието участие заявява, че не държи. Пред касационната инстанция поддържа касационната жалба на защитата и допълнението към нея по изложените съображения и с направените алтернативни искания. Акцентира върху недоказаността на предявеното му обвинение, поради неспазване на принципа на чл. 303, ал.1 и 2 от НПК и неотчитане на всички доказателства по делото, както и на заключенията на авто-техническите експертизи, които сочат на неизяснен механизъм на пътното произшествие. Както и поради множеството пропуски, допуснати в хода на съдебното производство при събирането и оценката на доказателствата, и поради неправилно изключване на втората възможна хипотеза за причината за настъпване на пътния инцидент, а именно – внезапно навлизане от страна на пострадалата пешеходка на пътното платно от обраслият с растителност пътен банкет, по който се е движела. Моли да се отмени 2 въззивната присъда и да бъде оправдан. Алтернативно прави искане да се отчете поведението му като водач на МПС след деянието и липсата на допуснати нарушения на правилата за движение, като посочва, че случилото се е много тежко за него и неговото семейство и моли да се постанови справедливо решение. В отправена реплика към прокурора от ВКП възразява срещу посочения период на разчистване на пътната растителност в района на произшествието, като се позовава на представените по делото доказателства от Агенция „Пътна инфраструктура“ за извършени мероприятия една седмица след произшествието.

Отправя реплика и към повереника на частните обвинители като прави уточнение, че не се е признавал за виновен, а е признал фактите и обстоятелствата по делото, установени в хода на досъдебното производство, но след проведеното съдебно следствие по общия ред счита, че фактическата обстановка за движението на пешеходките е била променена.

В последната си дума пред ВКС моли да се отмени въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане или алтернативно да бъде оправдан.

Пред ВКС частните обвинители К. А. М., Ш. П. Б. и С. Ш. П., редовно призовани не се явяват. Представляват се от упълномощения повереник адв. В., която намира въззивното решение за правилно и законосъобразно и моли да се остави в сила, като се отхвърли касационната жалба на защитата на подсъдимия като неоснователна. Застъпва становището, че при първото разглеждане на делото подсъдимият се е признал за виновен, като е признал фактите по обвинението, в която връзка намира доводите за случайно деяние за напълно неоснователни. Счита, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото и правилно е намерил вината на подсъдимия за безспорно доказана, като при определяне на наказанието е отчел високата степен на обществена опасност на извършеното деяние.

Прокурорът от ВКП пред настоящата касационна инстанция застъпва становището, че жалбите срещу въззивното решение са неоснователни, същото е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Посочва, че установеното движение на двете пешеходки е правилно мотивирано от въззивния съд, който е възприел фактическата обстановка, установена от първата инстанция, с изключение на фактите за облеклото на свидетелката С. П.. Доводите от жалбите за неправолинейното движение на двете пострадали, което да е в причинна връзка с последвалия удар с автомобила на подсъдимия намира за неоснователни и счита, че съдът правилно е приел механизма на настъпване на удара на база на вярна оценка на събраните доказателства. В това число и при отчитане на данните за изсичането на крайпътната растителност, което е извършено през 2023 г., докато произшествието е настъпило през 2020 г. Позовава се на доказаните факти по делото, че подсъдимият се е движел на къси светлини със скорост, която не му е позволявала да възприеме своевременно пешеходките и да предотврати сблъсъка с тях, което би било предотвратимо при движение на автомобила на дълги светлини, поради светлите дрехи на свидетелката С. Б. и движението на пешеходките в рамките на един метър от края на платното по дясната пътна лента при една и съща посока на движение, в която връзка намира, че не е налице случайно деяние. Счита, че липсват основания за намаляване на 3 наказанието лишаване от свобода, както и на допълнителното наказание лишаване от права.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивното производство по делото е второ по ред след като с въззивно решение на АС – Пловдив №33/22.02.2023 г. по в.н.о.х.д. № 535/2022 г. е отменена присъда № 58/27.09.2022 г. на ОС- гр. Пловдив, постановена по н.о.х.д. № 1466/2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

При второто разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция е постановена присъда № 94/07.12.2023 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив по н.о.х.д. № 452/2023 г. по описа на същия съд, с която подсъдимият Д. К. Т. е признат за виновен в това, че на 07.10.2020 г. на път /път/, /км/, в землището на /населено място/, /община/, /област/ при управление на моторно превозно средство /МПС/, лек автомобил марка /марка/, модел /модел/ с рег. № /рег. номер/ в нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1-во от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ по непредпазливост причинил смъртта на А. Ш. Б. и средна телесна повреда на С. Ш. П., поради което и на осн. чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б.“б“, пр.2 и б.“в“ , вр. чл.342, ал.1, вр. чл. 2, ал.1 и 2 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.

66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн.чл. 343г от НК подсъдимият Т. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

С присъдата на окръжния съд направените по делото разноски от досъдебното и съдебно производство по делото са възложени в тежест на подсъдимия, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

С въззивно решение № 102/13.06.2025 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив, 2-ри наказателен състав по в.н.о.х.д. № 546/24 г. присъдата на окръжния съд е изменена в частта относно правната квалификация на деянието и наложеното наказание като престъплението е преквалифицирано по чл. 343а, ал.1, б.“г“ от НК, тъй като след деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите и наложеното основно и допълнително наказания са намалени до размера от една година и шест месеца, а изпитателният срок по чл. 66, ал.1 от НК е намален от четири на три години, като в останалата част присъдата е потвърдена изцяло.

Касационната жалба на защитата на подсъдимия Т. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 346, т.2 от НПК, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения:

Изложените аргументи от касационната жалба на защитата в подкрепа на това оплакване са 4 отнесени до доказателствената дейност на въззивния съд по оценка на наличните по делото доказателства и доказателствени средства, на основата на които е възприет механизмът на настъпване на пътното произшествие като се оспорва нейната правилност; както и до използваните от съда специални знания, които са кредитирани избирателно въпреки хипотезите, изложени в тях и поради липсата им на обективна съпоставка с обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга за движението на пострадалите пешеходки.