Решение № 603 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110159907 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД против „РИ-СОФ“ ООД.

Ищецът твърди, че е бил ответник по гр.д. № 779/2022 г. на РСВелинград по искове, предявени от „РИ-СОФ“ ООД, по чиято молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск е било образувано ч.гр.д. № 37086/2022 г. на СРС, 36 състав.

С определение от 11.07.2022 г. е било допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове за сумата от общо 16 971, 62 лв. чрез налагане на запор на вземания по банкови сметки на „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД срещу парична гаранция, която е бил внесена, съответно – е била издадена обезпечителна заповед от 13.07.2022 г. Със запорно съобщение изх. № 15693/18.07.2022 г. по изп.дело № 615/2022 г. на ЧСИ рег. № 889 сумата е била запорирана по сметка на „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД в „БАНКА ДСК“ ЕАД на 19.07.2022 г.

С решение от 10.07.2024 г. по в.гр.д. № 193/2024 г. на ОС-Пазарджик, влязло в сила, исковете са изцяло отхвърлени.

С решение от 06.10.2024 г., влязло в сила, по реда на чл.250 ГПК са отхвърлени и претенциите по евентуалните искове.

Твърди, че до датата на подаване на исковата молба по настоящото производство наложената обезпечителна мярка не е отменена, с оглед на което за „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.403 ГПК за претърпените вреди, както следва: сумата 2 417, 04 евро (4 727, 31 лв.), представляваща вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, съизмерими със законната лихва върху 1 запорираната сума 16 971, 62 лв. за периода 19.07.2022 г. – 09.10.2024 г.; сумата 507, 20 евро (992 лв.), представляваща вреда, изразяваща се в претърпяна загуба, тъй като: на 14.03.2023 г. „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД е сключило договор за кредит с „БАНКА ДСК“ ЕАД за сумата 168 800 лв., усвоен изцяло към 20.04.2023 г. До 10.09.2024 г. кредитополучателят е платил общо договорна лихва по кредита в размер на 9 865, 05 лв., която щеше да бъде в по-малък размер – 8 873, 20 лв., т.е. с 992 лв. по-малко, ако не беше наложеният запор и сумата, за която същият е наложен, беше разполагаема по сметка на дружеството, тъй като в този случай „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД би изтеглило кредит с 16 971, 62 лв. по-малко, отколкото е изтеглило, съответно – би дължало договорна лихва в по-малък размер.

Претендира законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „РИ-СОФ“ ООД, с който оспорва исковете. Твърди, че „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД е било не само ответник но и ищец по предявен насрещен иск п о гр.д. № 779/2022 г. на РС-Велинград за сумата 16 000, 02 лв., отхвърлен като неоснователен. Твърди, че към момента на подаване на отговора е налице и висящо производство по чл.247 ГПК за отстраняване на ОФГ на въззивното решение. Счита, че не е допустимо да се присъжда законна лихва върху вземане, което по естеството си също е законна лихва. Оспорва да е налице фактическият състав на чл.403 ГПК – оспорва ищецът да е претърпял твърдените вреди в причинна връзка с обезпечението. Твърди, че сметката, по която е наложен запорът, е разплащателна и наличностите по нея не се олихвяват. Твърди, че за допускане на обезпечението е внесена гаранция от 1 697 лв., до който размер ищецът може да търси вреди. Твърди, че с определение от 02.09.2024 г. обезпечението е отменено. Оспорва да е налице твърдяната вреда в размер на сумата 992 лв.

Моли съд да отхвърли предявените искове, а в случай че намери същите за основателни, прави възражение за прихващане със сумата 5 513, 71 лв., представляваща сбор на разноските, които „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД е осъден да му плати по ч.гр.д. № 37086/2022 . на СРС и гр.д. № 779/2022 г. на РСВелинград, по отношение на които е налице влязло в сила решение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че с определение от 11.07.2022 г. по ч.гр.д.

№ 37086/2022 г. на СРС, 36 състав е допуснато обезпечение на бъдещи искове на „РИ-СОФ“ ООД срещу „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от общо 16 971, 62 лв., от която: сумата от 16 273, 84 лв., представляваща платена от молителя на ответника сума по данъчна фактура №0000001089/29.12.2020г, основанието за което плащане е отпаднало, тъй като договорът между страните е развален и е 2 издадено кредитно известие №0000001090/31.01.2022 г. на стойност 16 000,02 лв. към фактура №0000001089/29.12.2020 г., и сумата 697, 78 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.02.2022 г. – 07.07.2022 г., чрез налагане на обезпечителна мярка – запор на вземанията на срещу „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД по банковите му сметки в посочените в определението банки, при условие, че молителят внесе гаранция в размер на 1 697 лв.

Безспорно е между страните, че гаранцията е внесена и е издадена обезпечителна заповед от 13.07.2022 г.

Безспорно е между страните, че със запорно съобщение изх. № 15693/18.07.2022 г. по изп.дело № 615/2022 г. на ЧСИ рег. № 889 и вх. № от 19.07.2022 г. на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата е била запорирана по сметка на „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД в „БАНКА ДСК“ ЕАД. Видно от представеното запорно съобщение, същото е получено от банката на 19.07.2022 г.

С решение от 16.10.2023 г. по гр.д. № 779/2022 г. на РС-Велинград „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД е осъдено да заплати на „РИ-СОФ“ ООД, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, сумата от 18 479, 05 лв., дадена на отпаднало основание, ведно със законна лихва от 09.08.2022 г., до окончателното плащане; обезщетение за забава върху сумата от 18 479, 05 лв. в размер на 174, 54 лева за периода 08.07.2022 г. – 09.08.2022 г., като е отхвърлен искът за разликата над тази сума до претендираната от 844, 45 лв.

Отхвърлен е предявеният насрещен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за осъждане на „РИ-СОФ“ ООД да заплати на „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД сумата от общо 13 333, 36 лв. обезщетение за имуществени вреди, от които:

10 726, 46 лв. претърпени загуби, съставляващи себестойността на произведен и бракуван дървен материал 51, 50 куб. м. иглолистни дъски, 1 куб. м. греди над 10 см., 5 бр. челни дъски, летви 2 х 3 см. за периода 31.01.2021 г. – 16.02.2022 г. и

2 606, 90 лв. пропуснати ползи, представляваща стойността на нереализирана печалба от продажба на дървения материал за периода 31.01.2021 г. –16.02.2022 г.

Ответникът „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД е осъден да заплати на „РИ-СОФ“ ООД, на основани чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по ч. гр. д. № 37086/2022 г. на СРС, в размер на общо 924, 22 лв., както и разноски по гр. д. № 779/2022 г. на РС- Велинград в размер на общо 4 589, 49 лв.

С влязло в сила решение от 10.07.2024 г. по в.гр.д. № 193/2024 г. на ОСПазарджик първоинстанционното решение е отменени в ЧАСТТА, с която „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД е осъдено да заплати на „РИ-СОФ“ ООД:

3 на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, сумата от 18 479, 05 лв., дадена на отпаднало основание, ведно със законна лихва от 09.08.2022 г., до окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 174, 54 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 18 479, 05 лв. за периода 08.07.2022 г. – 09.08.2022 г., като исковете са отхвърлени.

В останалите обжалвани части решението е потвърдено.

С влязло в сила решение от 06.10.2024 г. по в.гр.д. № 193/2024 г. на ОСПазарджик по реда на чл.250 ГПК въззивното решение е допълнено, като е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск на „РИ-СОФ“ ООД срещу „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД по чл.59 ЗЗД за сумата 16 273, 84 лв. по ИМ /18 479, 05 лв. по съдебното решение/.

С влязло в сила определение от 13.03.2025 г. по т.д. № 472/2025 г. на ВКС е оставена без разглеждане касационна жалба на „РИ-СОФ“ ООД срещу решение от 10.07.2024 г. по в.гр.д. № 193/2024 г. на ОС-Пазарджик.

С влязло в сила решение от 11.08.2025 г. по в.гр.д. № 193/2024 г. на ОСПазарджик е оставена без уважение молба на „РИ-СОФ“ ООД по чл.247 ГПК за отстраняване на ОФГ.

С определение от 02.09.2024 г. по ч.гр.д. № 37086/2022 г., влязло в сила на 20.09.2024 г., е отменено допуснатото обезпечение и е обезсилена издадената обезпечителна заповед.

Видно от съобщение изх. № 34030/29.10.2025 г. на ЧСИ Д.С. по изп. дело № 615/2022 г., процесният запор, наложен със запорно съобщение изх. № 15693/18.07.2022 г. на банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, е вдигнат със съобщение изх. № 1332/13.01.2025 г., изпратено по електронен път на 14.01.2025 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.403, ал.1 ГПК.

Съгласно чл.403, ал.1 ГПК ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

Основателността на иска в случая се предпоставя от кумулативно наличие на следните предпоставки: допуснато обезпечение, отхвърляне на иска, който е обезпечен, причинени от обезпечението вреди в претендирания размер, както и причинна връзка между вредите и допуснатото обезпечение, тежестта за доказване на които се носи от ищеца.

Страните не спорят относно наличието на първата предпоставка, а именно – допуснато обезпечение с определение от 11.07.2022 г. по ч.гр.д. № 37086/2022 г. на СРС, 36 състав на бъдещите искове на „РИ-СОФ“ ООД срещу „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от общо 16 971, 62 лв., от която: сумата от 16 273, 84 лв., 4 представляваща платена от молителя на ответника сума по данъчна фактура № 0000001089/29.12.2020 г., основанието за което плащане е отпаднало, тъй като договорът между страните е развален и е издадено кредитно известие № 0000001090/31.01.2022 г. на стойност 16 000,02 лв. към фактура №0000001089/29.12.2020 г., и сумата 697, 78 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.02.2022 г. – 07.07.2022 г., чрез налагане на обезпечителна мярка – запор на вземанията на срещу „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД по банковите му сметки в посочените в определението банки.

Безспорно е между страните, че със запорно съобщение изх. № 15693/18.07.2022 г. по изп.дело № 615/2022 г. на ЧСИ рег. № 889 и вх. № от 19.07.2022 г. на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата е била запорирана по сметка на „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД в „БАНКА ДСК“ ЕАД. Видно от представеното запорно съобщение, същото е получено от банката на 19.07.2022 г.

С влязло в сила решение от 10.07.2024 г. по в.гр.д. № 193/2024 г. на ОСПазарджик е отменено постановеното решение от 16.10.2023 г. по гр.д. № 779/2022 г. на РС-Велинград в ЧАСТТА, с която „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД е осъдено да заплати на „РИ-СОФ“ ООД: на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, сумата от 18 479, 05 лв., дадена на отпаднало основание, ведно със законна лихва от 09.08.2022 г., до окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 174, 54 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 18 479, 05 лв. за периода 08.07.2022 г. – 09.08.2022 г., като исковете са отхвърлени.

С влязло в сила решение от 06.10.2024 г. по в.гр.д. № 193/2024 г. на ОСПазарджик по реда на чл.250 ГПК въззивното решение е допълнено, като е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск на „РИ-СОФ“ ООД срещу „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД по чл.59 ЗЗД за сумата 16 273, 84 лв. по ИМ /18 479, 05 лв. по съдебното решение/.

Следователно, предявените от ищеца искове са отхвърлени изцяло с влезли в сила съдебни решения.

По молба от 01.08.2024 г. с определение от 02.09.2024 г. по ч.гр.д. № 37086/2022 г., влязло в сила на 20.09.2024 г., по реда на чл.402 ГПК е отменено допуснатото обезпечение и е обезсилена издадената обезпечителна заповед.

В принципен план, от момента на влизане в сила на отхвърлителното решение в полза на заинтересованата страна се открива възможността по чл.402 ГПК да иска отмяна на допуснатото обезпечение. Отхвърлителното решение не води автоматично до отмяна на неоснователно наложената обезпечителна мярка, а са необходими последващи действия и нарочен съдебен акт по чл. 402 ГПК. Актуалната съдебна практика приема, че бездействието след влизане в сила на съдебното решение не може да доведе 5 до ангажиране отговорността на лицето, по чието искане е наложена обезпечителната мярка – в този смисъл решение № 216 от 03.04.2024 г. по гр. д. № 1536/2023 г. на ІІІ г. о. на ВКС и решение № 77 от 17.03.2025 г. по т. д. № 332/2024 г. на I т. о. на ВКС/.