Решение № 2559 от 01.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2559 гр. Варна, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Теодора Хр. К. като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20213110108472 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от Ф. М. К., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „И. М.“ № 21, ет.3 срещу Р. М. К., роден на ********** г. в град Б., адрес: Б., И., Carrer da la Creu, 32, 08779 La Llacuna искове с правно основание чл. 127 и чл. 127а СК свързани с детето А. М. К., ЕГН ********** както следва: за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А. М.

К., ЕГН ********** на Ф. М. К., ЕГН ********** като при нея се определи и местоживеенето на детето на адрес: град В., ул. „И. М.“ № 21, ет.3; определяне режим на лични отношения на Р. М. К., роден на ********** г. в град Б., като бащата да има право да го вижда и взема при себе си, както следва: всяка първа и трета събота за периода от 09.00 часа до 16.00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; за осъждане бащата да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 400 лева месечно, чрез неговата майка и законен представител, считано от депозиране на настоящата искова молба в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката; за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване с паспорт на малолетното дете А. М. К., ЕГН ********** и за даване на разрешение, заместващо съгласието на Р. М. К., роден на ********** г., малолетното дете А. М. К., ЕГН ********** да напуска пределите на Република България и да пътува без ограничение на броя на пътуванията, придружавано от своята майка Ф. М. К., ЕГН ********** или друго упълномощено от нея лице до държавите членки на Европейския съюз.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С ответника се е намирала във фактическо съжителство като по време на същото се е родила и дъщеря им А. М. К., родена на 17.03.2020 г. След раждането на детето са живеели в Ла Я. в близост до Б., а през септември 2020 г. се преместват да живеят в Х.., град А.. След преместването, отношението на ответника се променило, като последният започнал да 1 употребява наркотици. Поведението му не се променило като дори са подавани две жалби от нея до полицейските служби в А.. През месец май 2021 г. ищцата се е завърнала заедно с детето в Б., където се устроили да живеят в жилище под наем на адрес: град В., ул. „И. М.“ № 21, ет.3. Посочва, че в грижите за детето може да разчита на своята майка. Твърди, че е осигурила добри условия за живот на дъщеря си. Заявява, че има добри възпитателски качества и разполага с възможност да полага грижи за детето и занапред. Посочва, че е налице силна връзка между нея и детето и предвид възрастта му следва на нея да се предостави упражняването на родителските права и при нея да се определи и местоживеенето на детето. Посочва, че на бащата следва да се определи ограничен режим на лични отношения. Претендира заплащането на месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от депозиране на исковата молба в съда. Заявява, че не съществува комуникация между нея и ответника, поради което е в невъзможност да поиска съгласие от него за издаване на документ за пътуване на детето извън Република България. Твърди, че е в интерес на детето същото да може да пътува извън страната свободно, придружавано от своята майка. Моли за уважаване на исковите претенции

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника. В проведеното на 08.07.2022 г. съдебно заседание, същият е бил редовно уведомен, но не се явява и не изразява становище по съществото на заявените срещу него искови претенции.

Дирекция социално подпомагане - град В.е изготвила социален доклад, приет по делото. От него се установява, че Ф. М. К. живее на адрес: град В., местност „Б.“, ул. № **., № *** заедно с А. М. К.. Преките грижи при отглеждането на детето се полагат от майката като потребностите от подслон, храна, облекло се задоволяват адекватно от последната.

Получава подкрепа при отглеждането на А. от новия си съжител Е. Й. Ф., с когото имат общо дете – момиченце на пет месеца. Избран е лекуващ лекар на детето. Детето има собствена стая, обзаведена с необходимите мебели. Чистотата е на отлично ниво, а в къщата има и обособен кът за игра на децата. Ф.К. работи за холандска фирма „Х.“ като счетоводител с месечно възнаграждение в размер на 3000 лева. Майката може да разчита и на подкрепата на своите родители, които живеят в град Д., а в град В.живеят леля й и братовчедка й по майчина линия, с които също поддържа добри отношения и при необходимост може да разчита на тях. А. е на 2 години и 3 месеца като посещава частна детска ясла „......“ като месечната такса е в размер на 500 лева. Детето е емоционално привързано към майка си и нейните близки като детето не е осъществявало контакт с баща си от три месечна възраст като същият не е правил опити за контакт с детето и нито с майката във връзка с въпросите, касаещи отглеждането на детето. В социалния доклад е отразено, че майката се отнася отговорно към родителските си задължения и не би допуснала ситуации, застрашаващи сигурността на детето. В социалното проучване е посочено, че майката желае да пътува с детето, извън пределите на Република България с цел екскурзия, почивки или гостуване в семейство на близки. В заключение в социалния доклад е отразено, че считат, че исканията са в интерес на детето А. М. К. и следва да бъдат уважени.

С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът установява следната фактическа обстановка:

Прието като писмено доказателство по делото е удостоверение за раждане, издадено от Община Варна на 10.08.2022 г., от което е видно, че А. М. К. е родена на 17.03.2020 г. като нейни родители са Ф. М. К. и Р. М. К..

По реда на чл. 59, ал.6 СК е изслушана майката Ф.К., която посочва, че детето А. е родена на 17.03.2020 г. като към настоящия момент посещава частна детска ясла „......“, която се намира зад Община – В.. Последователно разказва за дневния режим на детето като посочва, че след приключване на учебните занимания ходят на разходка в Морската градина или на организирано мероприятие с други деца. Заявява, че момиченцето обича да посещава 2 детска занималня „К.“, което майката осигурява чрез едноседмично посещение. А. обича да си играе със сестричката си като в двора на къщата, в която живеят има детско басейнче.

Майката желае детето да продължи да посещава същото детско заведение, когато детето стане на възраст за детска градина, тъй като там предлагат и посещение на детска градина.

Посочва, че детето говори три езика като желае да го развие в тази насока, както и да пробва различни извънкласни занимания – плуване, художествена гимнастика, музика, като ще прецени кое от нещата допада на А.. Желае един ден, когато А. разбира, да има възможност да се запознае с баща си.

Фактът, че не е изслушан бащата Р. М. К. не води до допуснато от страна на съда процесуално нарушение, доколкото ако някой от родителите не се яви в съдебно заседание, съдът не може го задължи да се яви нито да предприеме мерки на принуда. По отношение на страна в производството съдът може съгласно чл. 333, ал. 3 ГПК да приложи подходящи мерки за принуда само по дела за произход, когато се налага вземането на проби посредством методи, при които не се накърнява телесната неприкосновеност на страната. В този смисъл решение № 244/15.юли. 2015 г. Четвърто гражданско отделение, гр.д. № 7234 по описа за 2014 година и решение № 19 от 15.02.2019 по гр.д. 2578/2018 на четвърто гр.о на ВКС.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Г. Л. П., която познава Ф., но не познава Р. като знае, че те имат общо дете – А.. Заявява, че с новия си партньор майката има още едно момиченце и всички живеят в близост до В., местност „Б.“ като връзката между всички е като едно истинско семейство. Заявява, че Р. не търси контакт с дъщеря си и не заплаща издръжка като майката покрива всички месечни консумативи за А. като е подпомагана от партньора си. Детето посещава специални занимания за гимнастика, които са платени.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение на упражняването на родителските права и местоживеенето на детето:

Съобразно чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 59, ал. 4 СК, при произнасяне по сезиралата съда молба, съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г./ следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин и пълноценна личност. Изброяването на обстоятелствата, с оглед на които се прави преценката в чл. 59, ал. 4 СК е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. Посочените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.

Дефиниция на понятието "упражняване на родителски права" е дадена в т. І на Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по гр. д. № 3/1974 Г., Пленум на ВС, съобразно която:

"Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата." По делото не се спори, а и се потвърждава и от приетия социален доклад от Дирекция социално подпомагане-град Варна, и от събраните писмени и гласни доказателства, че към 3 момента А. се отглежда от майка си, че същата притежава необходимия родителски капацитет, възпитава детето чрез изграждане и създаване на навици и ценностна система у него и стимулиране на неговото познавателно развитие, има визия за неговото израстване, видно от проведеното изслушване по реда на чл. 59, ал.6 СК и от изготвения социален доклад, в който е отразено, че за детето се полагат адекватни грижи като майката задоволява всички потребности на детето. От съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства и представения по делото социален доклад, съдът намира, че е в интерес на детето родителските права да бъдат упражнявани от майката. Като се имат предвид дадените насоки в Постановление 1/1974 г. на Пленума на ВС относно това, че майката е по-пригодна да отглежда и възпитава деца от женски пол, освен ако същата има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо дъщеря си които не са загубили своето значение и при действието на Семейния кодекс от 2009 г., настоящия състав счита, че по делото не се установиха факти, които да водят до извода, че е налице лош морал у майката и чието поведение би било неправилен пример по отношение на момиченцето, което към настоящия момент е в ранна детска възраст. Не се констатираха и обстоятелства, при които да се направи извод, че тя няма необходимите качества да упражнява родителски права. С оглед гореизложените мотиви и като съобрази начина на отглеждане на момичето, установената привързаност на последното към майката, както и ниската възраст на същото и неговия пол, а също така и възможността при отлеждането му да помага бабата и дядото по майчина линия, новият партньор на майката, с когото същата се намира във фактическо съжителство, съдът намира, че в интерес на А. е родителските права да бъдат упражнявани от нейната майка – Ф.К. като при нея се определи и местоживеенето на детето.