Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5989 от 03.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2532/2024
Вид
Решение № 5989
Подписан
03.10.2025
В сила
11.06.2026
Състав
Албена Александрова, Нели Маринова, АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за железопътния транспорт
  • чл. 10, ал. 1, т. 4 · Закон за железопътния транспорт
  • чл. 10, ал. 1, т. 5 · Закон за железопътния транспорт
  • чл. 3 · Закон за железопътния транспорт
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за железопътния транспорт
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за железопътния транспорт
  • § 1, т. 1 · Закон за железопътния транспорт
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 342, ал. 1, пр. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5989 гр. София, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100502532 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20107939/09.11.2023 г., постановено по гр. д. № 22627/17 г. по описа на СРС, 125 състав, поправено с решение № 20119484/29.03.2024 г., е отхвърлен предявения от С. Н. С. иск за солидарно осъждане на „Булмаркет ДМ“ ООД, „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП да заплатят на С. Н. С. на основание чл.

49, вр. чл. 45 и чл. 53 ЗЗД сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от дерайлиране на влакова композиция, последващ пробив и изпускане на пропилен в атмосферния въздух, на 10.12.2016 г. в района на гара Хитрино.

С решението е отхвърлен и предявения от С. Н. С. срещу „Булмаркет ДМ“ ООД иск за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от дерайлиране на влакова композиция, последващ пробив и изпускане на пропилен в атмосферния въздух, на 10.12.2016 г. в района на гара Хитрино.

1

С решението „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП са осъдени да заплатят солидарно на С. Н.

С. на основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 53 ЗЗД сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от дерайлиране на влакова композиция, последващ пробив и изпускане на пропилен в атмосферния въздух, на 10.12.2016 г. в района на гара Хитрино, ведно със законната лихва от 10.12.2016 г. до плащането.

С решението е определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото от 2640 лв. с ДДС.

С решението „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП са осъдени да заплатят на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Н. Н. Д. от АК – гр. Шумен сумата от 2640 лв. с ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство на С. Н. С. по делото, както и да заплатят в полза на бюджета на СРС на основание чл. 78, ал.

6 ГПК сумата от 2165,15 лв. – заплатени от бюджета на СРС.

С влязло в сила определение № 20120827/17.04.2024 г., постановено по гр. д. № 22627/17 г. по описа на СРС, 125 състав, е обезсилено решение № 20107939/09.11.2023 г. по гр. д. № 22627/17 г. по описа на СРС, 125 състав, поправено с решение № 20119484/29.03.2024 г., поради отказ от иска спрямо „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, и е прекратено производството по иска срещу „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД на основание чл. 233 ГПК. Със същото определение е върната и въззивна жалба с вх. № 25043311/07.12.2023 г.

Подадена е въззивна жалба от ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ срещу решение № 20107939/09.11.2023 г. по гр. д. № 22627/17 г. по описа на СРС, 125 състав, в осъдителната му част, касаеща въззивника ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в цялост, игнорирал е съществена част от доказателствения материал и не го е подложил на обсъждане, а друга част е преценил неправилно, което е довело до погрешни крайни изводи. Сочи, че 2 съдът не е обсъдил изобщо Окончателния доклад от техническото разследване на железопътното произшествие, изготвен от Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в МТИТС от 29.09.2017 г., който представлява официален документ, издаден от компетентно длъжностно лице, назначено с нарочна заповед на държавен орган, и в кръга на неговите компетенции и нормативно определена задача е да проведе разследване за техническите причини, довели до събитието. Поддържа, че в Окончателния доклад са установени основните обстоятелства и причини, довели до възникване на произшествието, както и че от същия е видно, че ДП „НКЖИ“, респ. нейни работници и служители, не са извършили никакви нарушения, свързани с действащата нормативна уредба, касаеща управлението на движението на влаковете, както и поддържането на железопътната инфраструктура.

Твърди, че в първоинстанционното решение не са обсъдени и показанията на св. И.Ю. /постови стрелочник на пост № 2/, който е пряк очевидец на произшествието, както и на ръководителя на движение на гара Хитрино към момента на дерайлирането – св. Е.Ш., които кореспондират на събраните по делото писмени доказателства.

Поддържа, че е налице противоречие между приетите по делото писмени и гласни доказателства и установените с тях фактически обстоятелства и правните изводи на първоинстанционния съд. Посочва, че необосновано първоинстанционният съд е споделил извода на вещите лица от тройната СТЕ, че приемането на влак № 90570 на отклонителен коловоз не е най – безопасното решение – същият е по – безопасно да бъде приет на втори /главен приемо – отправен коловоз/, а не на трети /приемо – отправен, отклонителен/ коловоз, тъй като перонът на втори коловоз бил за ремонт.

Сочи, че основанието влакът да премине и престои по план на трети, отклонителен коловоз е промяната в разписанието и предвидената среща с влак № 90201. Въз основа на графика за движението на влаковете за 2015 – 2016 г. влак № 90570 е следвало да премине през гара Хитрино без спиране, на втори коловоз. Промяната на разписанието е предвидена поради планирани прозорци за механизиран среден ремонт с тежка пътна механизация, който не е извършен, поради повреда на машината. Посочва, че от представените по делото телеграми се установява, че НКЖИ е уведомила превозвача „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД за предвидения ремонт, промяната на 3 разписанието и планираната среща с влак № 90201 на гара Хитрино.

Поддържа, че влаковата композиция попада сред

„редовно движещи се по график“, съгласно чл. 201, ал. 1 от Наредба № 58/02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт.

В отговора на въпроса на кой коловоз е следвало да бъде приет влак № 90570 на 10.12.2016 г., къде е отразено това и въз основа на кой акт е определено, вещите лице посочват, че приемането на влак № 90570 на гара Хитрино на 10.12.2016 г. е на трети приемо – отправен коловоз, като това се налагало поради среща с пътнически влак № 90201 /съгласно приложен план обр. II – 24 и показания на служители на НКЖИ/.

Поддържа, че становището на вещите лица от тройната СТЕ, че според тях по – правилно е пътническият влак да бъде приет на първи, а не – на втори колоз /с оглед констатацията, че перонът на втори коловоз е за ремонт, т. е. от гледна точка на сигурността на слизащите и качващите се пътници и пради това, че за стрелка № 5 е била извикана ремонтна техника – подбивна машина, която на 09.12.2016 г. не е могла да пристигне и да извърши необходимите ремонти/, не е съобразено с всички фактори, които са били определящи при изготвяне на плана на приемане на влакове от управителя на железопътната инфраструктура, поради което не може да ползва като мотив за наличието на причинно – следствена връзка между отправянето на дерайлиралия влак на трети, а не – на втори коловоз, със станалото произшествие.

Поддържа, че от заключението на СТЕ на вещото лице К.В. се установява, че композицията е успяла да премине стрелка № 1, но през стрелка № 5 преминават само два локомотива и първите пет вагон – цистерни, тъй като при стрелка № 5 има смяна на посоката на движение, което води до повишаване на напречните сили в зоната на контакт колела – релси. Тези сили предизвикват постепенна загуба на устойчивост на релсата, нейното усукване, изтръгване на скрепителните елементи от траверсите и като резултат промяна в геометрията на стрелката, водеща до дерайлиране. Според вещото лице при навлизане на композицията в отклонителния коловоз със скорост от 40 км/ч. дерайлирането на влака е щяло да бъде преотвратено. При изследване на документите, касаещи ремонтите на железния път, вещото лице е установило, 4 че на 16.09.2016 г. е извършено измерване с пътеизмерителна лаборатория ЕМ – 120, която дава заключение за добро състояние на железния път, поради което вещото лице приема, че поради съставените протоколи за отстраняване на конкретни неизправности, същите са били отстранени към 30.11.2016 г.

Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че от отговора на въпрос № 2 от тройната СТЕ се установява, че пътеизмерителната лаборатория не е регистрирала измерване на железен път по трети и четвърти коловоз, както и че не е преминала през правия и отклонителен коловоз на стрелка № 5. Посочва, че отговорът, който вещите лица дават е, че измерване с пътеизмерителна лаборатория не е правено в натоварено състояние, но не и в ненатоварено състояние.

Счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че налице елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителя.

Твърди, че в нито едно от приетите по делото заключения на СТЕ не е налице извод, че причина за дерайлирането е и лошото състояние на железопътната инфраструктура. Посочва, че от заключението на СТЕ на вещото лице К.В. е видно, че при навлизане на композицията в отклонителен коловоз със скорост от 40 км/ч. дерайлирането на влака е щяло да бъде отклонено. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск срещу ДП „НКЖИ“. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – С. Н. С. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника НКЖИ – процесният участък от железопътното трасе е бил амортизиран и неизцяло технически изправен, което е допринесло за настъпване на събитието. Посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че документално установената изправност не отговаря на обективната действителност и че реално са налице пропуски в стопанисването на железопътния участък от страна на НКЖИ, които са допринесли за настъпване на процесното събитие. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

5

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищецът С. Н. С. твърди, че е пострадал вследствие на инцидент на 10.12.2016 г. в района на железопътна гара Хитрино, настъпил от преминаване на влакова композиция, дерайлирането й и взривяването на няколко вагона с пропилен. Посочва, че вследствие на взрива и отделените токсични газове е бил силно обгазен и е приет в Спешното отделение на „МБАЛ – Шумен“ АД в тежко състояние, с висока степен на обгазяване. Твърди, че е преживял неимоверен стрес и ужас от създалата се ситуация и гледката на смъртта на хора, които познавал. Посочва, че част от влакова композиция – локомотив № 86 – 003 и локомотив № 87 – 009 е собственост на „Булмаркет ДМ“ ООД, а цялата композиция е заявена от „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД в годишния график за движение на влаковете и удостоверена в натурален лист на влак № 90570, управляван от машинисти в трудово правоотношение с „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД. Твърди, че композицията е навлязла в гарата със скорост над разрешената и не е предприето екстрено задържане, което сочи на неправомерно поведение на машинистите на композицията, както и че поради влошено състояние на железопътната инфраструктура вагони от 6 до 17 дерайлират, вагон 10 е и пробит, при което е започнало нерегулирано изтичане на газ пропилен с високо налягане от 5 атмосфери, и след няколко минути е настъпил взривът. Посочва, че композицията е следвало да спре на коловоз 3, към който е била насочена, за да изчака преминаването на насрещно движещ се пътнически влак. Твърди, че безопасността на превоза се е обезпечавала съвместно от „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, като събитието е настъпило поради неправомерно поведение на машинистите, които са били в трудово правоотношение с „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД – дружество, което е било под контрола на „Булмаркет ДМ“ ООД, поради неизпълнение на задължения по обезпечаване на безопасността на превоза, както и поради влошено състояние на железния път, чиято поддръжка се осигурява, съгласно ЗЖТ от НК „Железопътна инфраструктура“ ДП. Посочва, че „Булмаркет ДМ“ ООД притежава лиценз от 2005 г. за оператор – превозвач на опасни товари в страната, като през м. декември 2014 г. дружеството е 6 учредило „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, на което дружество е прехвърлило дейността по ЖП превоз на опасни товари. Твърди, че от момента на учредяването си същото е под пълен контрол на ООД, което е негов едноличен собственик на капитала. Посочва, че железопътният транспорт представлява дейност с повишена опасност за здравето и живота на хората, за осъществяването на която са предвидени редица изисквания за безопасност, които се отнасят, както до движението на железопътните возила, така и до състоянието на железопътната инфраструктура, осигуряваща тяхното движение. Посочва, че съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЖТ ползването на железопътната инфраструктура се осъществява от ответника „НКЖИ“ ДП, на който е възложено и извършването на ремонтни дейности, поддържането и нейната експлоатация /чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗЖТ/, а в случая е налице проявено виновно бездействие от служителите й за поддръжка на железопътната инфраструктура в района на гара Хитрино.