Определение № 1962 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1962 гр. София, 24.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002900349 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. И. Т. срещу решение № 348 от 10.10.2024 г. по т. д. 399/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 34 от 20.06.2024 г. по т. д. № 53/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което са отхвърлени предявените от Г. И.

Т. срещу „Търговия К“ ООД искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на всички решения на общо събрание на съдружниците, взети на 14.09.2023 г., както следва: по т. 1 - Приема доклада на управителя за 2022 г.; по т. 2 Приема ГФО за 2022 г.; по т. 3 - Освобождава от отговорност управителя Веселин Йорданов за стопанската 2022 г.; по т. 4 - Задължава съдружниците да посочат електронен адрес, на който ще получават покани за общо събрание и друга кореспонденция, свързана с дейността на дружеството. За целта всеки съдружник попълва заявление, в което посочва на какъв електронен адрес ще получава информация, вайбър, уатсап, месинджър или СМС…; по т. 5 Упълномощава управителя да продава изброените недвижими имоти, като се стреми да постигне максимално високи продажни цени. Цените на имотите не могат де бъдат по ниски от данъчната оценка, като са описани имотите, предмет на продажба – 10 бр. с идентификатор и квадратура; по т. 6 - Не разпределя печалба за дивиденти за стопанската 2022 г., цялата печалба остава като резерв в дружеството.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че неправилно въззивният съд е приложил нормата на чл. 137, ал. 2 ТЗ, като вместо при доказаното по делото нарушение на последната императивна законова разпоредба да отмени 1 оспорените решения на ОС, е извършвал изчисления какви биха били решенията, ако ищецът бе допуснат да гласува съобразно реално притежаваните от него дялове. Изтъква, че с последното въззивният съд е нарушил и указанията по задължителната съдебна практика по ТР 1/2002 г. по описа на ОСГК на ВКС, като е извършил преценка не за законосъобразността, а за целесъобразността на взетите решения. Сочи, че съдът неправилно е приложил и материалната разпоредба на чл. 123 ТЗ, като не е зачел неотменимото неимуществено право на съдружника да бъде информиран по всички въпроси, свързани с дейността на дружеството. Счита, че съдът не е изпълнил и задължението си да прецени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. По тези доводи моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който да бъдат уважени предявените искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ и да му бъдат присъдени разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Следва ли съдът, след като констатира съществено противоречие на решение на ОС на ООД с императивна правна норма, в случая с нормата на чл.

137, ал. 2 ТЗ, да приеме, че исковата претенция с правно основание чл. 74, ал.

1 ТЗ, вр. чл. 139, ал. 1 ТЗ се явява основателна и следва да бъде уважена и да постанови решение в този смисъл? Нарушаването на нормите за кворум при вземане на решения от ОС на ООД достатъчно ли е само по себе си за отмяна на решението, взето при нарушение на тези норми?

2. Може ли да се приеме при вземане на решение от ОС на ООД за продажба на недвижими имоти, че с посочване само на идентификатора и площта на недвижимите имоти е изпълнено законовото изискване на чл. 123 ТЗ съдружникът да бъде информиран за дружествените работи? Следва ли при вземане на решение от ОС за продажба на недвижими имоти и то особено когато се касае за всички недвижими имоти, собственост на ООД, материалите за общото събрание да съдържат икономически и финансов анализ защо се налага извършването на тези продажби? Следва ли да се приеме, че липсата на такъв анализ нарушава правото на съдружника да бъде информиран и на базата на тази информация да прецени за какво решение да гласува?

Поддържа, че решението е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация, „Търговия К“ ООД, с депозиран писмен отговор изразява становище за основателност на жалбата и заявява, че признава исковете.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу 2 подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е намерил, че от приетите като писмени доказателства покани за свикване на процесното общо събрание на съдружниците на ответното дружество се установява, че съдружниците са уведомени по реда на чл. 11, ал. 3 от действащия дружествен договор.

Посочил е, че от показанията на разпитания свидетел Н. Д.

Чавдаров, които са единствени и не са противоречиви, се установява, че докладът на управителя и ГФО за 2022 г. са били на разположение на съдружниците в офиса на дружеството, където е виждал тези документи, а на бюрото на управителя се е намирал списък на обектите на дружеството, с идентификатори и квадратури, като от началото на 2008 г. съдружниците с голямо болшинство приемали решения за продажби на конкретни имоти, описвани при провеждането на общото събрание. Изтъкнал е, че в чл. 123 ТЗ са посочени правата на съдружника, включително правото му да бъде осведомяван за хода на дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството. Отчел е специалната уредба на процедурата за свикване на общо събрание на съдружниците - в чл. 138 ТЗ са посочени случаите, когато то се свиква, както и лицата, които могат да сторят това, а в чл.139, ал.1 ТЗ – начинът на свикване – с писмена покана, в която е посочен дневният ред, получена от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. Приел е, че в чл. 11, ал. 3 от дружествения договор е възпроизведена нормата на закона, която е с диспозитивен характер, и че изискванията са спазени, установимо от приетите по делото писмени покани. Изтъкнал е, че не е необходимо да има други писмени документи, вкл. и да се съдържа проект за бъдещите решения с евентуални варианти, както и икономическа обосновка за вземане на решенията от дневния ред, като част от материалите, оставени на разположение в канцеларията на дружеството преди събранието, тъй като липсват норми в закона и уредба в дружествения договор, които да предвиждат това. По тези доводи е намерил за неоснователно оплакването на ищеца за нарушение на правото на информираност при вземането на решение за продажба на недвижими имоти, поради липса на материали на разположение на съдружниците преди събранието, съдържащи икономическа обосновка на решението за продажба на дружествени имоти. Допълнил е, че и без да е насрочено събрание, съдружникът има право да се информира за състоянието на дружествените работи, като е отчел, че няма нито твърдения, нито ангажирани доказателства, обосноваващи несъобразяване с нормата на чл. 123 ТЗ.

По второто поддържано основание за незаконосъобразност на решенията, основано на притежаваните от ищеца дружествени дялове, е приел, че в списъка на съдружниците, приложен към протокола на събранието, е посочено, че ищецът притежава 5 дружествени дяла. Изтъкнал е, че от приложените договори за покупко-продажба на дружествени дялове към исковата молба е видно, че ищецът е закупил 740 дяла на 10.09.2021 г., а впоследствие още 16 дяла, или има общо 761 дяла. Намерил е, че 3 прехвърлянето на дяловете е в съответствие с предвиденото нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на договорите, извършени едновременно, като страните по договорите са съдружници, които могат помежду си да си прехвърлят свободно дружествените си дялове и по отношение на тях не се изисква специалната декларация по чл. 129, ал. 2, изр.

2 ТЗ. Подчертал е, че отрицателната предпоставка по посочената разпоредба се отнася само при прехвърляне на дружествени дялове на трети лица, изводимо от целта на закона за защита на интересите на работниците и служителите в дружеството, както и на фиска, а и от граматическото тълкуване, според което прехвърлянето между съдружници се извършва свободно. Позовал се е на задължителното тълкуване, дадено с т. 7.3 от Тълкувателно решение № 1/2023 г. по описа на ОСТК на ВКС, и счел, че прехвърлянето има действие по отношение на съдружниците, считано от момента на сключването на всеки един договор, както и че размерът на дяловете не е обстоятелство, което подлежи на вписване в търговския регистър по партидата на дружеството, съгласно нормата на чл. 119 ТЗ, вр. чл.

115 ТЗ, а е част е от задължителното съдържание на дружествения договор, който се обявява. По тези мотиви е приел, че ищецът Г. Т. към датата на ОС е притежавал 761 дяла, като наложеният запор върху дяловете на продавача е без значение, тъй като е осъществен след извършеното прехвърляне.

Въззивният съд е съобразил, че останалите съдружници, присъствали на събранието, а именно Веселин Йорданов – 1, Н. Ч. – 914, Гина Маринова – 9, Константин Арнаудов – 9, Неджмие Ибрахим - 12, Делчо Йорданов – 543, Калин Йорданов – 1566, имат общо 3106 дружествени дяла, съгласно приложения списък на съдружниците. Намерил е, че в тях са отчетени дружествените дялове, които са придобили вследствие решение на общо събрание от 16.06.2022 г. поради изключване на съдружника Ради Бодуров, а именно Гина Маринова – 2, Константин Арнаудов – 14, Неджмие Ибрахим – 3, Делчо Йорданов – 126, Калин Йорданов – 365, или общо 510, като след приспадането им от 3106 се получават 2596 дяла.

Заключил е, че по делото се установява, че е допусната неточност при определянето на гласовете в общото събрание, съгласно чл. 137, ал. 2 ТЗ.

Подчертал е, че следва да се извърши преценка за това дали допуснатото нарушение е довело до нарушаване на мнозинството при вземането на решенията от съдружниците. Посочил е, че в дружествения договор съдружниците не са предвидили мнозинство при вземането на решенията, поради което намира приложение нормата на чл. 137, ал. 3 ТЗ, или решенията по т. 1, т. 2 и т. 3 от дневния ред, с които се приема доклада на управителя за 2022 г., ГФО за 2022 г., и се освобождава от отговорност управителят Веселин Йорданов за стопанската 2022 г., както и по т. 6 за разпределение на печалбата, се вземат с мнозинство повече от половината от капитала - чл. 137, ал. 3 ТЗ. Намерил е, че при отчитане на притежаваните от съдружника Г. Т. дружествени дялове не се установява нарушение на предвиденото мнозинство /както при 3200 гласове, съответни на капитала на дружеството, така и при представените гласове на събранието/. Изтъкнал е, че решението по т. 4 - за изменение на дружествения договор е съответно на чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ и се 4 взема с мнозинство повече от ¾ от капитала, а решението по т. 5 - за отчуждаване на недвижими имоти е съответно на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ и се взема с мнозинство повече от ½ от капитала. Подчертал е, че при вземането на решения по т. 4 и т. 5 са гласували всички присъстващи, вкл. и ищецът, като няма съдружници, които са против тези решения, както и въздържали се при гласуването, поради което е заключил, че за тях е спазено предвиденото в закона мнозинство. Допълнил е, че решението за отчуждаване на недвижими имоти има значение единствено в отношенията между дружеството и управителя, като липсата му може да бъде единствено основание за ангажиране на отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ за причинени на дружеството вреди.