Решение № 17493 от 26.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17493 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110123152 по описа за 2022 година

Предмет на делото предявен от „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК *********, чрезадв. Ал. Б., срещу ЗАД „Д.Б.:ЖиЗ” с ЕИК *********, иск по чл. 411 КЗ за заплащане на 1919,85 лева обезщетение за ПТП с включени 15 лева ликвидационни разноски.

Ищецът „Д.-О.З.“ ЕАД твърди, че по договор за застраховка имущество “Каско” заплатил на застрахования сума в размер на 1 904,85 лева, представляваща застрахователно обезщетение за щети на МПС, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 11.09.2021г., на път Поморие - Сарафово. Виновен за ПТП бил водачът на МПС марка „БМВ“, модел „520И“ с рег. № *********, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество. Поканен, ответникът не изпълнил задълженията си по договора за застраховка “Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 919,85 лева с включени 15 лева ликвидационни разноски. Ищецът моли съдът да му присъди последната сума, ведно със законни лихви от датата на депозиране на ИМ в съда – 03.05.2022г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

Ответникът “Д.Б.:ЖиЗ“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, оспорва двустранния констативен протокол за ПТП. Оспорва вината на водача на л.а. марка „БМВ“, модел „520И“ с рег. № *********, като твърди вина на другия водач – включил се от страничен път по главен не в крайна дясна лента, а направо в лява, към момента на удара се движил в средата на пътя, върху разделителната линия на двете ленти, водачът на л.а. марка „БМВ“, модел „520И“ с рег. № ********* не е имал възможност да предотврати ПТП поради внезапна, непредвидима и несигнализирана маневра на другия водач. В условията на евентуалност твърди съпричиняване. Оспорва размера на вредите, не всички описани увреди 1 били причинени от процесното ПТП. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Не се спори по обстоятелствата по наличие на валиден договор за застраховка „Каско“ между ищеца и пострадалото лице – собственик на л.а. Ленд Роувър, също плащането от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, както и валиден договор на водача на втория автомобил марка БМВ за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество.

Приетите по делото основна и допълнителна САТЕ дават заключение, че настъпилите вреди по повредения автомобил, застрахован при ищеца, по пазарната стойност са в размер на 2058,44 лева с ДДС и са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Отделно дава заключение по механизма на същото по направениото оспорване на Протокола за ПТП. На 11.09.2021г. в тъмната част на денонощието на главния път Поморие – Бургас, на изход от винарна Тохун л.а. Ленд Роувър излиза на главния път и включвайки се в движението е ударен в задната си лява част от л.а. БМВ. На излизането за л.а. е имало пътни знаци както следва: Знак „Стоп“ и знак Г2 – движение само надясно след знака.

Поради липса на данни за оглед на самото местопроизшествие не може да се направи извод за скоростта на двата автомобила. Само по данните от свидетелските показания, че л.а. се е завъртял може да се направи извод, че е шофирал с над 50 км/час, тъй като при по-ниска скорост на такъв завой няма да има завъртане. Иначе в експертизата се дават два варианта на хипотези, които са възможни да се случат, но нито една от тях не може да се посочи като категоричен сценарии на ПТП. Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно.

Двамата водачи дават показания за настъпилото ПТП.

Първият свидетел Т.Н. – водач на л.а. Ленд Роувър си спомня добре случилия се инцидент. Казва, че по пътя от Поморие за Бургас се включила в движението от второстепенен път и била застигната и ударена от друго МПС – марка БМВ. Свидетелката си спомня, че тя се движела в дясната лента на двулентовия в едната посока път, а другият автомобил – посредата между двете ленти. След ПТП съставили двустранен протокол.

Имали спор за вината и повикали КАТ., чиито служители констатирали, че вината е на другия водач.

Вторият свидетел С.С. – водач на л.а. БМВ разказва, че движейки се на посочения път, водачът на Ленд Роувъра се включил в главния път, където карал и свидетелят, той не могъл да спре и я ударил. Казва, че мястото на включване не било такова, че трябвало да се направи почти 90-градусов завой, което не успяла и така навлязла и в лявата лента. След като свидетелят я видял, че се включва, се престроил в лявата лента, за да може да я задмине, но тя започнала да шофира посредата на платното, при което свидетелят настъпил 2 рязко спирачките, автомобилът се завъртял, шофьорът загубил контрол и не успял да спре.

Споделя още, че при идването на органите на КАТ не им били поискани нито документи, нито свидетелства за управление, нито им бил правен тест за алкохол. Направили оглед и заключили, че най-вероятно вторият водач на л.а. БМВ е карал с несъобразена скорост и затова се е случило ПТП. Разяснили и на двамата водачи, че е по-добре да се пише двустранен протокол, защото в противен случай трябвало да се провежда разследване.

Казали му, че при евентуално разследване пак щяло да се установи, че вторият водач е виновен и тогава щял да плаща и акт, поради което било по-добре да съставят двустранен протокол. Спомня си още, че той е карал със скорост 60-70 км /час, като там е имало ограничение 50 / час, а другият автомобил карал „с не повече от 20 км /час“. Твърди, че още при навлизането на пътя л.а. Ленд Роувър е навлязъл и в двете посоки и той не е имало как да избегне удара. Опитал чрез навлизане в лявата лента, но не успял.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 КЗ са: 1. наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, 3. деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, 4. валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество; 5. вид и размер на претърпените вреди.

Спорен по делото е въпросът за механизма на ПТП и това кой носи вина за настъпването му.

Според настоящия състав по делото се доказа, че и двамата водачи носят вина за настъпилото ПТП в еднаква степен, т.е наполовина. Анализирайки събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че поведението на двамата водачи е станало причина едновременно за настъпването на удара. От една страна по дадените свидетелски показания се установява, че водачът на л.а. Ленд Роувър е предприел маневра за включване в главен път без да изчака напълно и да се убеди, че е безопасно, и то при положение, че има пътен знак „Стоп“. Освен това се доказа, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието. Това означава, че и двамата водачи трябва да са два пъти повнимателни. При самата маневра съдът приема, че има данни, че водачът Т.Н. явно е могла да овладее големия джип при острата маневра, не е ускорила бързо и така е била ударена отзад вляво. Водачът на БМВ действително се доказа, че е превишил скоростта за този участък /която е била 50 км/час/ по заключението на САТЕ, че само движейки се с повече от 50 км / час автомобилът се завърта при спиране. Така става ясно, че и той е нарушил правилата за движение. Все пак обаче се е опитал да избегне удара като влезе в лявата лента.

Въпреки това настъпва удар и то в лявата задна част, а не в цялата лява част, което е още една индиция за механизма на ПТП. Следва да се отчете и че ПТП е настъпило в тъмната 3 част на денонощието и нито първият водач е виждал докрай къде свършва първата лента и къде почва втората, нито вторият е бил наясно, че се е престроил възможно най-вляво, за да няма сблъсък. Ето защо съобразявайки се и двамата водачи пътните условия, е следвало да реагират по друг начин–първият да изчака по-дълго докато няма коли и тогава да навлезе в главния път, като рязко ускори, а другият – да намали от по-далеч и да не разчита, че навлезлият автомобил ще може да направи маневра и ще може да ускори.

Така, по наличните застрахователни правоотношения, ответното дружество дължи да покрие щетите по процесното ПТП наполовина.

По размер съдът намира претенцията за доказана в размер по претендираната сума – 1919,85 лева, тъй като приетата в САТЕ е в по-голям размер. От тях ответникът дължи 959,92 лева като главница, ведно със законната лихва от 03.05.2022г. За горницата искът подлежи на отхвърляне.

По разноските

При горните изводи за основателност на претенциите в една част разноски страните си дължат взаимно разноски по съразмерност. Съдът приема, че ищецът е извършил разноски общо в размер на лева 919,06 по списъка по чл. 80 ГПК, от които по съразмерност се дължат 459,53 лева.

Ответникът също претендира разноски. Доказва сторени такива в размер на 500 лева. По съразмерност ще му бъдат присъдени 250 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.:ЖиЗ“ с ЕИК ********* по иск с правно основание чл. 411 от КЗ ДА ЗАПЛАТИ на „Д.-О.З.” ЕАД, ЕИК *********, сумата 959,92 /деветстотин петдесет и девет лв. и 92 стотинки/ лева, ведно със законната лихва от 03.05.2022г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение от ПТП на 05.11.2020г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения до пълно предявения размер от 1919,85 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.:ЖиЗ“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „Д.-О.З.” ЕАД сумата 459,53 /четиристотин петдесет и девет лв. и 53 стотинки/ лева разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА „Д.-О.З.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Д.Б.:ЖиЗ“ сумата 250,00 /двеста и петдесет/ лева разноски по съразмерност.

4

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5