Решение № 135 от 21.09.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Търговище, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря Адриана Н. Генкова като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20263530200173 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. А. С. от с.Коноп, общ.Антоново, ЕГН **********, чрез адв. Р. Р. – АК – Търговище, против Наказателно постановление № 9820 от 16.02.2026г., издадено от началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София. Считайки НП за неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения, жалбоподателят желае НП да бъде отменено, респ. да бъде отменено с приложение на чл.28 от ЗАНН. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника, който прави искане и за присъждане на направените по делото разноски.

Наказващият орган, редовно призован, не се явява в с.з. Посредством процесуален представител - служител с юридическо образование, представя писмено становище с доводи за законосъобразност на НП и искане за потвърждаването му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

1

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 20.01.2026 г. в 16:10 ч. на път II - 51, на отбивна площадка при км.71, контролни органи на АПИ спрели и извършили проверка на съчленено ППС с 5 оси /МПС с 2 оси марка ДАФ, модел 95.480 с рег. № Т3967ВТ и полуремарке с 3 оси с peг. № Т0190ЕВ/, управлявано от жалбоподателя.

Контролните органи установили, че водачът извършва превоз на товари /дървени трупи/. Било установено и че управляваното превозно средство е с осово натоварване, надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/. При направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW –KR № 118845 и техническо средство ролетка № 1311/18/5 м. било констатирано следното: Измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС било 13.825 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ от Наредбата т.е. превишението било с 2.325 т. Същевременно при измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 32.120 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата т.е. превишаването било с 8.120 т.

За констатираното нарушение св.Г. – *** в отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ съставил на жалбоподателя АУАН № 0011279 от 20.01.2026 г. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ и чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН, началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ издал обжалваното

Наказателно постановление № 9820/16.02.2026 г., с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ и чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или 2 тежки ППС и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1533, 88 евро /3000 лева/.

Изложената фактическа обстановка се доказа по безспорен и непротиворечив начин от показанията на св. Г. и св.Т., както и от приложените към делото писмени доказателства – кантарна бележка от измерването № 419/20.01.2026г., копия на свидетелства за регистрация – част II на влекач с рег. № Т 3967 ВТ и на полуремарке с рег. № Т 0190 ЕВ, пътен лист № 9356571, превозен билет № 13651/00001/4В32ЕА5/20.01.2026г., писмени доказателства във връзка с годността и изправността на използваните при проверката средства за измерване и др.

Въз основа на така събрания доказателствен материал съдът намира за безспорно установено, че на процесното място, дата и час, жалбоподателят е управлявал посоченото съчленено ППС. Също и че измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е било 13.825 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, както и че при разстояние между осите от 1.38 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето в посочения момент е била 32.120 т.

От изложеното следва, че при проверката са установени две превишения на допустимите натоварвания - по чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ и по чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., което обаче не води до извод за две самостоятелни административни нарушения. Превишенията са констатирани при едно управление на един и същ състав на ППС и представляват отделни фактически основания за определяне на ППС като тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата.

Съгласно чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а", чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" и чл. 8 от Наредбата , движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата или водачът трябва да притежава разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно изискванията на чл.8, ал.1 във вр. с с § 1, т.1 от ДР на същата наредба. Съгласно посочените разпоредби, движението на тежки ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и 3 се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. В случая не е била налице нито една от така визираните хипотези за осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата т.е. за конкретния превоз /на дървени трупи/ водачът не би могъл и да притежава съответно разрешително. За същия е важало изискването на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б"от Наредбата.

Жалбоподателят счита, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Съдът намира възраженията за неоснователни. Счита, че процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е проведена законосъобразно и правото му на защита не е било нарушено.

От приложените заповеди № РД-11-1279 /10.10.2025 г. и № РД -11- 83/ 20.01.2026г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София е видно, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Съдът намира, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН задължителни реквизити и е налице яснота относно визираното административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Между съдържанието на АУАН и НП е налице единство по отношение описанието на съставомерните елементи на нарушението.

Измерването е извършено от лице, преминало съответно обучение за работа с мобилна везна за поосово измерване тип DFW –KR, видно от представения протокол от 06.06.2024 г. за проведено обучение на св.Р. Г.. По делото са представени писмени доказателства, установяващи годността и техническата изправност на използваните от контролните органи уреди за измерване /Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване – везни с неавтоматично действие тип DFW, ведно с приложение, Заявление за проверка № 000029- 18739/14.04.2025г., ЕС декларация за съответствие на джобни ролетки, Сертификат за съответствие № DIN 500492.1 за ролетка 1311/18/5 м./ 4

Съдът намира, че визираното в АУАН и НП деяние е безспорно доказано. Правилно същото е квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б. "а" и чл.7, ал.1, т.3, б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Нарушението е извършено от водача виновно, при доказана форма на вина – непредпазливост, тъй като същият е бил длъжен да провери натоварването на управляваното ППС и да не предприема движение при превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата.

Правилно е определена и приложимата санкционна норма – чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП. Същата предвижда глоба от 3000 лв. за водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, което надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Доколкото субект на посоченото нарушение е именно водачът на ППС, правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя като такъв. В този смисъл и ТП № 2 от 8.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ВКС и ВАС. В съответствие със закона са определени видът и размерът на наложеното административно наказание.

От страна на жалбоподателя се възразява, че приложената от наказващия орган санкционна норма противоречи на правото на ЕС и поконкретно - на принципа за съразмерност между нарушението и наказанието, без да се сочат конкретни решения на СЕС в тази връзка. С решението на СЕС по дело С61/2023, което вероятно се визира, е поставено, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че изискването за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на такса за използване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" във фиксиран размер. Т.е. посоченото решение не се отнася до процесния случай, а касае нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, за което е предвидено наказание по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Съдът споделя изводите на наказващия орган, че в случая не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН предвид степента на обществена 5 опасност на извършеното нарушение, която е обвързана с последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, а именно - повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, както и с безопасността на движението.

Предвид изложеното, съдът намира, законосъобразно и следва да бъде потвърдено. че обжалваното

НП е

С оглед изхода на спора, основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от представителя на наказващия орган. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че същото следва да бъде определено в размер на 66,47 евро /130 лв./ на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ София.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление № 9820 от 16.02.2026г., издадено от началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на С. А. С., ЕГН ********** от с.Коноп, общ.Антоново, ул.*** на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1533,88 евро /3000 лева/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.