Решение № 1466 от 12.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1466 гр. Варна, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100502340 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Б. Д. Л. чрез адвокат Д. П. срещу постановление от 09.10.2023 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Станислава Янкова, с което е отказано да бъде прекратено изпълнително дело № 20167190400011 на основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК.

В жалбата се твърди, че са налице предпоставките по член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, тъй като след образуване на изпълнителното дело на 04.01.206 г. по отношение на жалбоподателя не са извършвани никакви изпълнителни действия. Моли се за прекратяване на посоченото изпълнително дело.

Взискателят по изпълнителното дело е депозирал отговор на жалбата, в който счита същата неоснователна, като излага, че изпълнителни действия са извършвани, а също така жалбоподателя е осъден солидарно с друг длъжник, а дейността спрямо един от солидарните длъжници има действие и спрямо останалите. Желае се потвърждаване на отказа за прекратяване на изпълнителното дело.

Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са приложени мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него изпълнително производство, както и съображения, че счита жалбата за неоснователна.

При преценка на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело и на основание член 435, алинея 2, точка 6, предложение второ от ГПК може да обжалва отказ на съдебния изпълнител да 1 прекрати принудителното изпълнение. Жалбата е подадена в законовоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Изпълнително дело № 20167190400011 е образувано на 04.01.2016 г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист № 12869 от 04.01.2016 г., издаден от Районен съд - Варна по ч.гр.д.№ 12908/2015 г., по силата на който Б. Д. Л. и В. Х. В. са осъдени солидарно да заплатят на взискателя сума в размер на 1 579,09 лева ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението /19.10.2015 г./ до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 407,42 лева и 39,73 лева.

Спорът в настоящия казус е дали в посочения период /04.01.2016 г. - 09.10.2023 г./ е изтекъл двугодишен срок, визиран в член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК.

Според разясненията, съдържащи се в точка 10 от тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

От материалите по делото се установява, че на 28.01.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на В. В..

Жалбоподателят е получил призовка за доброволно изпълнение на 02.02.2016 г. и по делото са налице доказателства, че в периода 28.01.2016 г. – 14.12.2016 г. е внасял различни суми по сметката на ЧСИ.

С протокол от 16.11.2017 г. ЧСИ е предприела налагане на запор върху банкова сметка в „Банка ДСК“ АД.

На 05.09.2019 г. е постъпила молба от взискателя, с която същият е поискал налагане на запор върху движими вещи в домовете на длъжниците и възбрана върху притежавано от тях недвижимо имущество.

Идентични молби от взискателя са постъпили и на 15.09.2021 г. и 01.09.2023 г.

Единственият времеви период, който надхвърля две години, през които нито са поискани, нито са извършвани изпълнителни действия е от 05.09.2019 г. до 15.09.2019 г.

Съгласно разпоредбата на член 3, точка 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците „Държавен вестник“ брой 28 от 24.03.2020 г./, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ процесуалните срокове по изпълнителните производства с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението, спират да текат. Съгласно § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /“Държавен вестник“ брой 44 от 13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИПОРНСПП, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародване на този закон в ДВ – 14.05.2020 г.

Следователно, срокът по член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК е спрял да тече на 13.03.2020 г., като е продължил да тече от 22.05.2020 г. Поради това с подаване на молбата на 15.09.2021 2 г., взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия преди изтичане на законоустановения за перемпцията двугодишен срок. Без законопостановеното спиране, двугодишният срок би изтекъл на 06.09.2021 г., но тъй като е бил спрян в посочения период, то остатъкът от него е продължил да тече. Следователно, към момента на подаване на молбата за предприемане на изпълнителни действия на 15.09.2021 г., срокът по член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК не е изтекъл. С тази молба е проявена изискуемата от закона активност от страна на взискателя, която поддържа висящността на изпълнителното производство.

По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 09.10.2023 г. на частен съдебен изпълнител Станислава Янкова, с което е отказано да бъде прекратено изпълнително дело № 20167190400011 на основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК поради настъпила перемпция, по жалба на Б. Д. Л. ЕГН ********** от град Варна – ************ Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение последно от Гражданския процесуален кодекс.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3