Решение № 181 от 10.12.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Първомай, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20245340100199 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на С. Г. М., че дължи на „Йеттел България” ЕАД следните суми:

1) 158,52 лв. – дължима сума за предоставени електронни съобщителни услуги съгласно Договор за мобилни услуги № 620577368/22.09.2018 г., изменен с Допълнително споразумение № 049813634/16.03.2021 г. към него, и Договор за мобилни услуги № 625052690/17.08.2021 г. за периода 05.09.2021 г. – 04.12.2021 г.;

2) 110,46 лв. – незаплатени лизингови вноски за мобилни устройства SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Black и ACCESSORIES HUAWEI Band 6 Pink и комплект от 4 бр. аксесоари съгласно договори за лизинг от 25.11.2019 г. и 17.08.2021 г.;

3) 189,65 лв. – договорни неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 620577368/22.09.2018 г., изменен с Допълнително споразумение № 049813634/16.03.2021 г. към него, и Договор за мобилни услуги № 625052690/17.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 379 от 04.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 658/2023 г. по описа на РС Първомай.

Ищецът твърди, че с ответника С. Г. М. сключил Договор за мобилни услуги № 620577368/22.09.2018 г., изменен с

Допълнително споразумение

№

049813634/16.03.2021 г. към него, и Договор за мобилни услуги № 625052690/17.08.2021 г., съгласно които на клиента били предоставени следните 1 телефонни номера: *** и ***. Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си по тези договори за периода 05.09.2021 г. – 04.12.2021 г. на обща стойност 158,52 лв.

Посочено е още, че на 25.11.2019 г. ищецът предоставил на абоната съгласно договори за лизинг мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Black и комплект от 4 бр. аксесоари, а на 17.08.2021 г. – мобилно устройство ACCESSORIES HUAWEI Band 6 Pink. От своя страна, ответникът поел задължение за ползването на всяко едно устройство да заплаща лизингови вноски за период от 23 месеца. Поради неизпълнение на задължението на абоната да заплати в срок дължимите месечни плащания, на основание чл. 12 от ОУ към договора за лизинг били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски. Общият размер на задълженията по договорите за лизинг възлизали на 110,46 лв. Твърди се, че договорите за мобилни услуги били прекратени предсрочно по вина на потребителя поради изпадането му в забава. В случай на предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като така опредЕ.та неустойка не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти без ДДС. В тази хипотеза потребителят дължал и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги, в случай че такива отстъпки са уговорени от страните. Предвид изложеното претендира неустойка за прекратяването на всички договори в размер на 189,65 лв., включваща три стандартни месечни абонамента и добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план. Тъй като длъжникът не заплатил дължимите суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми. Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. д. № 658/2023 г. по описа на РС Първомай и била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за горепосочените суми. С оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявил установителни искове за вземанията си. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения от съда особен представител на ответника – адв. З., с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че липсвала яснота относно начина на определяне на начислената неустойка. Изразено е становище, че така определените от ищеца суми водели до неоснователно му облагодетелстване, като същевременно допълнително натоварвали потребителя. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 658/2023 г. по описа на РС Първомай се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 379/04.12.2023 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 127,91 лв., представляваща стойност на предоставени мобилни услуги за периода 05.09.2021 г. – 04.12.2021 г. съгласно Договор за мобилни услуги № 620577368/22.09.2018 г., изменен с Допълнително споразумение № 049813634/16.03.2021 г. към него, 150,69 лв. – неустойка за неизпълнение на задълженията по горепосочения договор, 30,61 лв., представляваща стойност на предоставени мобилни услуги за периода 05.09.2021 г. – 04.12.2021 г. съгласно Договор за мобилни услуги № 625052690/17.08.2021 г., 38,96 лв.

2

– неустойка за неизпълнение на задълженията по горепосочения договор, 13,98 лв. – лизингови вноски за периода от 05.09.2021 г. до 04.11.2021 г. по договор за лизинг от 25.11.2019 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Black, 4,30 лв.

– лизингови вноски за периода от 05.09.2021 г. до 04.11.2021 г. по договор за лизинг на базови аксесоари от 25.11.2019 г., и 92,18 лв. – лизингови вноски за периода от 05.09.2021 г. до 25.10.2022 г. по договор за лизинг от 17.08.2021 г. на мобилно устройство ACCESSORIES HUAWEI Band 6 Pink, ведно със законната лихва върху тези суми от 17.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 25 лв. – платена държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на указанията на съда на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

От събраните по делото доказателства се изяснява, че между страните на 22.09.2018 г. е сключен договор № 620577368, а на 17.08.2021 г. – договор № 625052690, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги за телефонни номера *** и *** съобразно условията на месечен абонамент. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща месечна абонаментна такса за първия телефонен номер в размер на 14,99 лв., а за втория – в размер на 8,99 лв. за първоначалния срок на договора и 11,99 лв. след изтичане на първоначалния срок на договора. С Допълнителни споразумения № 032249425 от 25.11.2019 г. № 049813634/16.03.2021 г. страните са постигнали съгласие за изменение на абонаментния план за телефонен номер ***, като дължимата от ответника месечна такса е увеличена на 36,99 лв. за първоначалния срок на договора и 44,99 лв. след изтичане на първоначалния срок на договора. В допълнителните споразумения и договора за мобилни услуги от 17.08.2021 г. се съдържа клауза, която предвижда, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В тази хипотеза, в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора.

Също така от наличните доказателства се установява, че между страните са сключени на 25.11.2019 г. договор за лизинг и договор за лизинг на базови аксесоари, съгласно които ищецът, в качеството му на лизингодател, е предоставил на ответника, в качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Black и комплект от 4 бр. аксесоари срещу заплащане от страна лизингополучателя на обща лизингова цена в размер на 160,77 лв. за първото устройство и 51,72 лв. за пакета от базови аксесоари. Договорите са със срок от 23 месеца, като са приложени погасителни планове, съгласно които лизингополучателят всеки месец се е задължил да заплаща лизингова вноска в размер на 6,99 лв. по първия договор и в размер на 2,15 лв. по втория договор. Приложен е и договор за лизинг от 17.08.2021 г., от който се изяснява, че ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство ACCESSORIES HUAWEI Band 6 Pink за временно ползване, за което ответникът е поел задължение да заплати обща лизингова цена в размер на 96,37 лв., която следва да се издължи посредством 23 месечни вноски в 3 размер на 4,19 лв. всяка. Според чл. 4 от договорите с подписването им лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройствата във вид, годен за употреба.

За ползваните от абоната С. Г. М. мобилни номера *** и *** ищецът е издал три броя фактури на обща стойност 173,60 лв., както следва:

- фактура № 7326045986/05.10.2021 г., с падеж на плащане 20.10.2021 г., за отчетен период от 05.09.2021 г. до 04.10.2021 г., за сумата от 50,78 лв., ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена. За този период са дължими и лизингови вноски в размер на 13,33 лв.;

- фактура № 7327385805/05.11.2021 г., с падеж на плащане 20.11.2021 г., за отчетен период от 05.10.2021 г. до 04.11.2021 г., за сумата от 45,97 лв., ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена. За този период са дължими и лизингови вноски в размер на 13,33 лв.;

- фактура № 7328840694/05.12.2021 г., с падеж на плащане 20.12.2021 г., за отчетен период от 05.11.2021 г. до 04.12.2021 г., за сумата от 46 лв., ведно с описание на вида на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена. За този период са дължими и лизингови вноски в размер на 4,19 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на предявения иск е от значение установяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки: валидно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че ищецът е предоставил тези услуги на ответника през исковия период.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че в разглеждания случай между страните са съществували облигационни правоотношения, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги срещу заплащането на уговорената цена съобразно тарифния план. С оглед естеството на договорите и представените писмени доказателства, съдът приема, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави мобилни услуги на ответника съгласно тарифния план. Поради това и като съобрази, че към изброените по-горе фактури, неоспорени от ответната страна, са приложени детайлни справки за потреблението от ползваните от ответника телефонни номера, съдът приема, че установителния иск е основателен до сумата от 142,75 лв. Към тази сума не следва да се включват начислените от ищеца 3 бр. застрахователни премии в размер на 5,49 лв. всяка, тъй като те не представляват абонаментни такси и предоставени услуги съгласно договора за мобилни услуги, както е предявена претенцията в заявлението по чл. 410 ГПК. Те се дължат по силата на застрахователен договор (какъвто нито се твърди да е сключен, нито е представен), а не на основание договора за мобилни услуги. Поради това е недопустимо застрахователните премии да се претендират от ищеца като потребени мобилни услуги. В тази връзка следва да се изясни, че с оглед действащия в гражданския процес принцип на диспозитивното начало ищецът е този, който на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК трябва да посочи обстоятелства, на които се основава искът, и да заяви каква е претенцията му. Съдът няма задължение да извлича волята на ищеца от приложените към исковата молба доказателства. Ето защо и тъй като изрично е посочено, че цялата сума съставлява стойност на предоставени 4 електронни съобщителни услуги и месечни абонаментни такси, а и няма доказателства за незаплатени мобилни услуги над сумата от 142,75 лв., съдът приема, че за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 158,52 лв. искът подлежи на отхвърляне. В тази връзка ответникът, при разпредЕ. за него доказателствена тежест с доклада по делото, не е ангажирал доказателства да е изпълнил процесното задължение. Като законна последица от уважаване на предявения иск за сумата от 142,75 лв. следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.