Решение № 30 от 04.02.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Перник, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Административно наказателно дело № 20221720201250 по описа за 2022 година взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.

145 и сл.

От

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Н. Н. Л., с ЕГН **********, с адрес ******** против Заповед за задържане на лице с рег. № 1920зз191/04.08.2022г., издадена от ИДПС В. В. Ш. при 01-РУ на МВР Перник. С жалбата се оспорва заповедта за задържане и се прави искане съдът да я отмени като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се чрез пълномощника си - адв. Б. В., вписан в Адвокатска колегия – К..

Адв. В. заявява, че поддържа жалбата . В хода на съдебните прения пълномощникът пледира за отмяна на Заповедта за задържане на посочените в нея основания. Пледира, че не са били съобразени целите за ПАМ, нещо повече счита, че задържането на дете за 24 часа е неоснователна принуда върху дете чрез лишаването му от свобода. Претендира се присъждане на направените от жалбоподателя разноски в производството за възнаграждение на адвокат.

Ответникът по жалбата В. В. Ш. при 01-РУ на МВР Перник- инспектор детска педагогическа стая при 01-РУ на МВР Перник, е участвал в съдебното производство, представляван е от пълномощник юрисконсулт В.. В хода на съдебните прения същата излага съображения, че издадената заповед е законосъобразна и съдържа всички необходими реквизити. Пълномощникът 1 пледира за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли оспорването и да потвърди обжалваната заповед за задържане като законосъобразна.

Развива доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно изискванията на закона и императивно уредените реквизити. Сочи, че не са надвишени целите и съразмерността на ПАМ. Посочва, че въз основа на служебната документация по случая се разкриват обстоятелства, в тази връзка и сведенията на жалбоподателката, които оборват събраните в хода на делото свидетелски показания. Предвид изложеното счита, че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на исканото възнаграждение.

Ответника по жалбата В. В. Ш. изцяло се присъединява към казаното от юрк. В.. Заявява, че е спазен законът с прилагането на чл. 61, ал. 2 ЗМВР.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира от фактическа страна следното:

На 04.08.2022 г. в централната градска част на гр. Перник Н. Н. Л. била с други нейни приятелки и се разхождали- св. Е. Д., св. Р. С. и други лица.

Същевременно се разминали с друга компания момичета, с които имали от доста време динамични отношения. В тази компания били С. В. и Х. С., както и други лица. При разминаването между двете компании възникнали словесни нападки, заяждане и помятане на подигравателни коментари по между им. След това едната компания, тази в която били Х. С. и С. В. се отправила към централния градски парк, където по- късно дошли и жалбоподателката Д. и нейните приятелки, св. Р. С. и св. Н. Л. като между тях отново възникнал словесен конфликт, като си отправили взаимни обиди и подигравателни реплики. Едно от момичетата С. В. се обадила на баща си- св.

В. Ш., койото е заемал длъжността ИДПС пти 01 РУ Перник като същият подал сигнал до полицейските служители. При пристигане на полицейските служители същите отвели Н. Л. и нейната приятелка Е. Д. за снемане на обяснения по случая в 01 РУ- Перник. При пристигане в 01 РУ Перник е било снето сведение по случая от Л., видно от приложения по делото доказателствен материал /с.18/ и на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР В. В.

Ш.- инспектор детска педагогическа стая при 01-РУ на МВР Перник в изпълнение на служебните си задължения е издал заповед за задържане на Н.

Н. Л. с рег. № 1920зз-191/04.08.2022г. с посочен час 21:00ч, с която е разпоредено задържане на лицето Н. Н. Л., с ЕГН **********, с адрес ********, /непълнолетна/ за срок от 24ч в помещение за временно задържане на Първо РУ при ОД на МВР Перник. Като фактическо основание за издаване на заповедта било посочено: „отправяне на заплахи за физическа саморазправа към непълнолетно лице“. Копие от заповедта била връчена на задържана т а срещу подпис. Л. реално не била настанена в ПНЗЛ, а след оформяне на документите по случая в обособено за целта помещение в 01 РУ – Перник, в 22.17 часа била освободена, като видно от приложения по делото протокол за предаване на родителите дете, доведено в Първо РУ- Перник /с.19/ същата е била предадена на 04.08.2022г. в 22:17ч на нейната майка С.

С..

2

Приетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите св. Е. Д. и св. Р. С., както и от приетите като писмени доказателства материали по преписката по издаване на оспорената заповед, а именно: кадрова справка на В. В. Ш.- инспектор детска педагогическа стая при 01-РУ на МВР Перник УРИ № 313р20917/22.12.2022 г.; извадка от книгата за задържани лица на Първо РУ – Перник; сведение от Н. Н. Л.; протокол за предаване на родителите дете, доведено в Първо РУ- Перник;

Постановление за отказ да се образува ДП с рег. № 2675/2022г..

Съдът кредитира отчасти показанията на св. Д., доколкото намира същите за относими към предмета на делото. От същите се изясни времето и мястото, както и обстоятелствата, свързани с причините за възникналите динамични отношения между лицата, страни по конфликта. Съдът не приема за достоверни твърденията на свидетелката, относно липсата на отправени заплахи между жалбиподателата и Х. С. и С. В.а, доколкото същите съдържат противоречия. В началото св. Д. заявява, че между жалбоподателката и Х. С. е имал нормален разговор, след това твърди „Н. каза на Х. искам да се изясним съвсем нормално“ /с.33 от с.д./. За настоящия състав изявленията на св. Д. са противоречиви. От друга страна същите не кореспондират и с изявленията на св. С. и с приложените по делото писмени доказателства, касателно Постановление за отказ да се образува ДП с рег. № 2675/2022г., както и със сведението, което е снето от Н. Н. Л.. В посоченото сведние /с.18 от с.д./ жалбоподателката ясно е посочила, че от месеци има спор с Х. и С.. По изложените съображения, съдът намира, че показанията на св. Д. в тази част не следва да се кредитират. За изясняване на фактологията по делото съдът взе предвид и показанията на св. С. като намира същите за последователни, логични и достоверни. Като прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, съдът възприе за изяснена описаната и приета от състава фактическа обстановка.

С оглед установената фактическа обстановка и след цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, от правна страна съдът формира следните изводи:

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

На първо място, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му. Следва да се припомни, че съгласно чл.72, ал.1, т. 1 ЗМВР полицейските 3 органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Установяването на това обстоятелство е от съществено значение, касателно предприемане на съответните оперативни действия.

Същевременно съгласно чл. 30, ал. 1 Конституцията на Република България /КРБ/ всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. Именно ал. 3 на цитираната разпоредба допуска единствено и само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи да могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. На следващо място в съответствие с чл. 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон на Народното събрание от 31 юли 1992 г. /ДВ, бр. 66 от 1992 г. /, в сила за Република България от 7 септември 1992 г. /ЕКПЧ/, всеки има право на свобода и сигурност. Цитираната разпоредба гарантира защитата на физическата свобода на лицето, която Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ разглежда заедно с правата по чл. 2, чл. 3 и чл. 4 ЕКПЧ като първите по степен сред основните права, които защитават физическата сигурност на лицето. След прогласяването му и за да го гарантира, чл. 5, § 1, изр. 2 ЕКПЧ постановява, че никой не може да бъде лишен от свобода освен в изрично посочените в б. "а" - б. "f" случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Настоящият състав намира за необходимо да припомни, че юриспруденцията на ЕСПЧ трайно са изведени няколко стандарта при закрилата на това право. Първият е изчерпателност на изключенията по чл. 5, § 1, изр. 2, б. "а" – б. "f" ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението им са недопустими /в този смисъл решение на ЕСПЧ от 22.02.1989 г. по дело C. v I., жалба № 11152/84 - § 41/. Не е самоцелни посочването на конкретната практика, доколкото целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в конвенцията. Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон, както от процесуална, така и от материалноправна страна.

Ето защо предвид гореизложените обстоятелства в настоящото производство съдът прие, на първо място, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Видно от приложената кадрова справка В. В. Ш., съгласно заповед №190/02.04.2015г. е назначен на длъжност „разузнавач V“ степен (ДСП), група „Противодействие на престъпления против собствеността“, на сектор „Криминална полиция“ към 01- РУ Перник при ОДМВР- Перник, считано от 14.04.2015г. и към настоящия момент. От изложеното следва извод, че заповедта е издадена от материално, териториално и времево компетентен административен орган.

На следващо място настоящия състав приема, че оспорената заповед с рег. № 1920зз-191/04.08.2022г. е законосъобразна, като издадена при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в

4 съответствие с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона – описаните отменителни основания по чл. 146, т. 2-5 АПК. Найнапред реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са изчерпателно изброени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, което налага същата да бъде мотивирана, което означава посочване на конкретните фактически обстоятелства като основание за задържане на лицето. За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че действително съобразно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС , мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, като в настоящия случай липсва излагане на допълнителна мотивировка. Видно от материалите по делото е, че в заповедта, а и в изпратените доказателства по преписката е направено описание на фактическите основания за издаването й, които да са относими към жалбоподателката Л.. В този смисъл като основание за издаването на заповедта е посочено „отправяне на заплахи за физическа саморазправа към непълнолетно лице“. Подобни констатции са в достатъчна степен конкретизирани, за да обосноват наличие на достатъчно данни за престъпно поведение от страна на жалбоподателя. Нещо повече, видно от писмените доказателства по делото и в частност Постановление за отказ да се образува ДП с рег. № 2675/2022г. /с.20 с.д/, се посочва еднозначно, че „относно отправените спрямо В. и С. обидни думи и изрази, същите биха могли евентуално да обусловят осъществяване на престъплението обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 НК…“, която констатция обуславя наличие на достатъчно данни към 04.08.2022г. за престъпно поведение.