Присъда № 8 от 10.05.2022, Районен съд - Луковит

МОТИВИ към Присъда № 8/ 10.05.2022 г. по НОХД № 241/ 2020 г. по описа на Районен съд - Луковит

Делото е образувано по повод обвинителния акт, с който Районна прокуратура Ловеч е повдигнала срещу подсъдимия П. Б. М. следните обвинения:

- за това, че на 12.07.2018 г., около 21,15 часа в гр. Луковит по ул. „Гето Йошев“ в посока ул. „Христо Ботев“ управлявал МПС – мотопед, бял, без регистрационна табела, без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние по силата на НП № ***** г. - престъпления по чл.

343в, ал. 2 НК.

- за това, че по същото време на ул. „Гето Йошев“, противозаконно пречил на орган на властта – полицейските служители от „Охранителна полиция“ при РУ Луковит – П.Й. и Т.К., да изпълнят задълженията си, като не спрял на подадения от полицай Й. звуков и светлинен сигнал за спиране на МПС, продължил движението си и се укрил от полицейските служители, осуетявайки проверката - престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурора В.Д. поддържа изцяло обвиненията, които намира за доказани и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца за престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК, а за престъплението по чл. 270, ал. 1 НК да се наложи наказание глоба, като се определи подсъдимият да изтърпи само по-тежкото от двете наказания при общ режим. Иска да бъде постановено отделното изтърпяване на отложеното наказание 7 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД 93/17 г. , при първоначален общ режим.

Защитникът на подсъдимия адв. А., моли съда, на основание чл. 304 НПК да постанови присъда, с която да признае неговия подзащитен за невиновен. Изтъква, че предвид всички обстоятелства по делото, не може да се направи един категоричен извод, от който да следва, че П. Б. М. е управлявал мотопеда. Набляга на факта, че по трите експертизи по делото, на нито един от въпросите няма становище, в което да бъде категорично казано, че управляваният мотопед или мотоциклет е марка, модел, че по безспорен и категоричен начин е управляван от подсъдимия П. Б. М. .

Защитникът на подсъдимия М. също пледира за оправдателна присъда и моли нейния подзащитен да бъде признат за невиновен в извършване на престъпленията. Твърди, че е налице противоречие в показанията на полицейските служители, визирайки повторния разпит на свидетеля Й., който в с.з. обяснил, че колегата Г. им се обадил и ги уведомил, че е видял лицето на подсъдимия и накъде е тръгнал. В тази връзка сочи, че датата на извършване на престъплението свидетелят Й. не е познавал П. Б. М. , както и че този свидетел е заявил, че не се е виждало лицето на мотопедиста. Набляга на постулата, че доверителят й не следва да бъде осъден само въз основа на предположения.

Подсъдимият П.М. в обясненията си отрича в инкриминираното време да е управлявал мотопеда. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият П. Б. М. е роден на **** г. в гр. Луковит, живее в същия град на ул.

„***“ ***, български гражданин, осъждан.

На 12.07.2018 г. в гр. Луковит, област Ловеч, около 21.00 часа свидетелят Г.Г. работещ на длъжността началник на „Криминална полиция“ при РУ – Луковит се движел със собствения си лек автомобил по улица „Възраждане“ в гр. Луковит в посока към кръстовището с ул. „Иван Вазов“. Същият се разминал с бял мотопед без регистрационни табели, разпознавайки подсъдимия М. като негов водач, за който знаел, че е 1 неправоспособен водач. За възприетото от него уведомил по телефона дежурния си колега свид. К.Д. за посоката на движение на мотопеда, с цел водача да бъде проверен.

По същото време свид. К.Д., работещ като инспектор в РУ Луковит, бил дежурен в екип с още двама служители на РУ Луковит - свидетелите П.Й., младши автоконтрольор и Т.К., работещ в сектор „Охрана на обществения ред“. Когато получили обаждането от колегата си Г., тримата се отправили към спортната зала под училище СУ „Алеко Константинов“ с патрулния автомобил. При пресичането на ул. „Гето Йошев“ видели движещ се мотопед издаващ от посока ул. „Възраждане“. Свидетелят П.Й. обърнал посоката на движение на полицейския автомобил и го спрял по средата на ул. „Гето Йошев“ срещу посоката на движение на мотопеда. Включил светлинните и звукови сигнали на патрулния автомобил, за да спре водача. В момента, когато белия мотопед ги приближил и тримата полицейски служители били в патрулния автомобил. Водачът на мотопеда бил с поставен на главата шлем, първоначално намалил скоростта, но приближавайки челно патрула рязко ускорил движението на мотопеда, заобиколил полицейския автомобил от ляво и продължил в посока към градската градина. Полицейският екип последвал мотопеда до пешеходния мост на градската градина, през който той преминал, но не успели да го следват и по този начин проверката била осуетена от водача на мотопеда. Полицейските служители имали информация подадена от свид. Г.Г., че водач на мотопеда е подсъдимия, знаели къде живее подсъдимия и се отправили към дома му за да го потърсят. В дома на подсъдимия ги посрещнала жена – свид. Ц. П. А. майка на подсъдимия, която им заявила, че П.М. не е вкъщи.

На следващия ден – 13.07.2018 г. на подсъдимия лично била връчена призовка да се яви в 09.00 часа на 16.07.2018 г. в сградата на РУ - Луковит. На 17.07.2018 г. срещу П.М. бил съставен АУАН с бл. № ****, за това, че не се явил, след като е редовно призован от полицейски орган, с което нарушил чл. 258, ал. 1 ЗМВР, който акт е подписан от подсъдимия без възражения.

На 17.07.2018 г. свид. П.Й. съставил срещу подсъдимия още два АУАН с бл. № **** и бл. № **** съответно за нарушение на чл. 140 ЗДвП, за това, че на инкриминираната дата и час управлявал мотопед, който не е регистриран по съответния ред, и на чл. 150 ЗДвП – за това, че го управлява като неправоспособен. Подсъдимият отказал да подпише и двата акта.

От представените справки от НАП /л.55-57/ се установява, че подс. М. е имал действащ трудов договор за периода от 01.01.2028 г. до 31.12.2018 г. с работодателя „****“ ЕООД гр. Луковит, както и че е осигуряван за този период от работодателя.

От представената справка /л.71/ от Централна база – КАТ се установява, че Ц. П. А.

/майка на подсъдимия/ е собственик на два автомобила придобити на дати – 16.12.2014 г. и 12.01.20216 г.

От изисканата справка от ОД МВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция“ относно регистрирани през 2018 г. мотопеди или мотоциклети, бели на цвят, на лица собственици и живущи в гр. Луковит, се установи, че в периода преди инкриминираната дата 12.07.2018г. е имало регистрирани два мотопеда и един мотоциклет с основен цвят – бял и допълнителни цветове.

От изисканата информация от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР се установява, че на дата 12.07.2018 г. на полицейския автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****, в който са се намирали свидетелите К.Д., П.Й. и Т.К., няма налични аудио и видеофайлове.

От представената справка от Института по метеорология и хидрология, филиал в гр.

Плевен относно: какво е било времето на дата 12.07.2018 г. - слънчево, облачно и т.н., изгряване и залязване на слънцето, час и минути на настъпване на тъмната част на денонощието и атмосферни условия, се установява, че по данни от астрономическия календар на БАН от 2018 г. - на дата 12.07.2018 г. в района на гр. Луковит, слънцето е изгряло в 05.57 ч. и е залязло в 21.02 часа, а продължителността на гражданския полумрак е 34 минути.

2

От информацията предоставена от РУ – Луковит се установява, че П. П. П. към 2018 г. не е притежавал МПС на негово име.

Съдът изиска от Община Луковит схема за видеонаблюдение и регистър на камери за видеонаблюдение на територията на гр. Луковит

При анализа на доказателствата съдът прие следното:

На основание чл. 283 НПК съдът приобщени към делото протоколите и другите документи от досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

За изясняване на фактите и обстоятелствата по делото, съдът прие като писмени доказателства по делото: Писмо от „МБАЛ Луковит“ с вх. № 874/ 18.03.2021 г.; Писмо от НАП, ТД Велико Търново, офис Ловеч с вх. № 887/ 19.03.2021 г. с приложена справка за актуално състояние на действащи трудови договори за П. Б. М. и справка - данни за осигуряването за период от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; Писмо от РУ Луковит с вх. № 895/ 22.03.2021 г. с приложени към него заверено копие от Докладна записка peг. № 297р12002/2018г.; Седмичен график с peг. № 297-11530/2018г.; Седмичен график с peг. № 29711545/2018г.; Седмичен график с peг. № 297-11584/2018г.; Месечен график с рег. № 29710935/2018г.; АУАН сер. Д № ****; НП ***-0297-000452; АУАН сер. Д № ****; Докладна записка рег. № 297р-12029/ 2018г.; АУАН сер. Г № 996945; НП № 2/ 03.08.2018 г. Справка за собственост на МПС; писмо от РУ Луковит с вх. № 922/ 23.03.2021 г. с приложена докладна записка; Писмо от Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Плевен с вх. № 927/ 23.03.2021 г.; Писмо от ОД МВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция“ с вх. № 956/ 25.03.2021 г. с приложена справка; Писмо от Община Луковит с вх. № 951/ 15.03.2022г. с приложени към него регистър камери за видеонаблюдение на територията на гр. Луковит и схема за видеонаблюдение на територията на гр. Луковит /л.202-206 от делото/.

Относно спорния факт, свързан с авторството на деянията, съдът анализира показанията на полицейските служители от РУ – Луковит: Г.Г. - началник на група криминална полиция, П.Й. – младши автоконтрольор, Т.К. - младши инспектор охрана на обществения ред и К.Д. - о перативен работник, приемайки следното:

В с.з. свидетелят Г. Д. Г. заяви, че тръгнал с личния си автомобил от ул. „Иван Вазов“ и след това на кръстовището с ул. „Възраждане“ завил на дясно, и движейки се покрай СУ „Алеко Константинов“, посока центъра на града, видял, че срещу него приближава лице управляващо мотопед. При разминаването видял, че това е П. Б. М. , който лично познавал.

Същият имал шлем поставен върху главата си, но неправилно, а просто бил поставен като шапка и стърчал на главата му. Поради тази причина успях да видя лицето му и го разпознал като П. Б. М. . По това време знаел, че на работа е колегата му К.Д.. Обадил се на мобилния телефон на Д. и му казал, какво е видял. Свидетелят поясни, че знаел за факта, че П. Б. М. не притежава СУМПС и това е причината да се обади на колегата Д.. След около 5-6 минути провел разговор с колегата си, които му казали, че мотопедистът е засечен, но не е спрял на подадения сигнал.

При проведения повторен разпит на свидетеля Г.Г., същият заяви, че когато движещият се към него мотоциклетист се приближил на достатъчно близко разстояние, самият той се движел с не-повече от 20-30км/ч, а мотоциклета се движел може би малко побързо от него, с 30-40 км/ч. Разминали се на разстояние 2-3 метра един от друг, улицата не е много широка, това е ул. „Възраждане“. Шлемът на главата му бил тип мотоциклетен шлем, който покрива цялата глава, имал пред очите слюда или перциглас. Същият обаче не бил поставен правилно върху главата на М., бил разположен в горната част и на практика стърчал нагоре, а долната част на шлема била разположена върху челото. Същият определи ул. „Възраждане“ /главният път посока София – Плевен/ преминаващ през гр. Луковит, като „улица не много широка и с различна степен на натоварване в различните части на денонощието“.

Съдът не приема като убедителни показанията на свид. Г., в частта, относно заявеното от него, че при разминаването с мотопеда разпознал подсъдимия, който лично познава, тъй като същият имал неправилно поставен върху главата си шлем; че шлемът бил разположен в горната част на главата и на практика стърчал нагоре, а долната част на шлема била 3 разположена върху челото … просто бил като шапка поставен и стърчал на главата му; че поради тази причина успял да види лицето му и го разпознал като П. Б. М. . Съдът подложи на съмнение „възприето“ от свид. Г., тъй като - на първо място, по делото няма снимков материал или видеозаписи /файлове/, които нагледно да показват ситуацията на разминаване на автомобила управляван от свид. Г. и мотопедист движещ се по ул. „Възраждане“, за да се онагледи твърдението на свидетеля, че „шлема била разположена върху челото … просто бил като шапка поставен и стърчал на главата му“. Да, при такава ситуация би могло да се възприеме лицето на водача на мотопеда, но от чисто практична гледна точка, ако шлем за мотоциклетист бъде поставен, по начинът посочен от свидетеля, то при движение той би паднал назад, поради въздействието на аеродинамичните и инерционни процеси по време на движение. На самите шлемове защитата е оформена така, че долната част /където е поставена и каишката/ предпазва брадата на водача, тоест цялата глава. Когато шлемът е поставен „правилно“, той не би могъл да се изхлузи от главата, а когато долната му част е върху главата /областта над очите и челото, то ест „неправилно“/, той би паднал назад по време на движение – най-вече заради аеродинамичните потоци, които ще го изхвърлят назад. Според показанията на свид. Г., мотопедистът се движел „може би с 30-40 км/ч“, а според заключението по съдебна автотехническа и видео-техническа експертиза, МПС се е движило със скорост от 54 км/ч - при което почти е невъзможно шлемът да остане на главата му. Тоест, обсъдените показания на свид. Г. не са логични и обосновани от техническа гледна точка. Не са коректни и показанията на свид. Г. относно твърденията му, че ул.