Определение № 347 от 27.09.2021, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Разград, 24.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия М. Йорданова

Рая П. Йончева

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско дело № 20213300500243 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.413 ГПК.

Делото е образувано по ч. жалба, подадена от „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, ЕИК131134023, гр.София против Разпореждане №…/7.V.2021г., с което по чгрд №256/ 2021г по опис на ИРС, в образуваното по реда на чл.417 ГПК производство срещу длъжника ОН. ОСМ. ЯК., ЕГН********** от с. Самуил, Разградска обл., е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение на вземане в размер на 33,52лв., претендирано като дължима в обезщетение лихва за забава на главница по ДПК №4001025538/16.ХI.2028г. за периода от 25.IV.2019 до 4.II.2021 . С обжалваното разпореждане районният съд е приел е, че до посочения размер, претендираното обезщетение за забава е в противоречие със законово предвидения размер на лихвата за забава.

Жалбоподателят твърди, че по отношение на обжалваното разпореждане са налице основания за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно, и за постановяване на акт, с който съдът да разпореди издаване на заповед за изпълнение на вземанията му за мораторна лихва в пълен размер.

Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното:

Като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

При служебно извършената, съгласно чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК проверка на обжалваното разпореждане, въззивният съд намира същото за валидно и процесуално допустимо, а като постановено по същество на подаденото по реда на чл.417ГПК заявление - за неправилно в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение по дължимата в обезщетение за забава мораторна лихва .

Чгрд №256/2021 е образувано на производство пред

1

ИРС по подадено в хипотеза на чл.417 ГПК заявление на

ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, ЕИК131134023 за издаване на заповед за незабавно изпълнение на изискуеми и непогасени парични вземания по главница и договорна лихва по ДПК№4001025538, сключен на 16.ХI.2028г между заявителя и конституираният в производството длъжник- ОН. ОСМ. ЯК., ЕГН********** В предмет на подаденото по реда на чл.4107 ГПК заявление е индивидуализирано и вземане за 33,52лв. мораторна лихва, претендирана в обезщетение за забава на главницата за времето от 25.IV.2019 до 4.II.2021 Преценката за допустимост и основателност на производството по чл.417 ГПК е служебно дължима, и изводима от въведените в заявлението обстоятелства. Сезираният с производството по чл.417 ГПК съд дължи произнасяне в рамките на заявените от кредитора вземания-по размер, основание, период. Което предполага преценката му за редовността на заявлението от външна страна и за наличието на документа, доказващ валидност на основанията и изискуемост на вземанията.

След като се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за кредит, сключен между банкова институция и физическо лице, то безспорно длъжникът има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство-ЗЗП. В редица свои решения/Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т. о; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и др. / ВКС съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителски договори.

При анализа на кредитното правоотношение става ясно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите, с оглед характеристиката на длъжника на "потребител", нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД, като общи и субсидиарно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл. 2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

При посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителя основава вземането си за главница, договорна (възнаградителна) лихва и мораторна лихва, районният съд необосновано е приел, че размерът на претендираното в обедщетение за забава вземане е начислен в нарушение на договорно и законово предвидения за това лихвен процент.

С този си извод, преизчислявайки чрез ел. калкулатор размера на лихвата за забава в период до дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, първоинстанционният съд е излязъл извън предоставените му в това производство правомощия. Ноторно е, че до връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, заповедното производство е едностранно и не е състезателно. Служебно в правомощие на заповедния съд е предвидена единствено преценката за валидност на потребителските клаузи, на които заявителят основава вземанията си и за редовност от външна страна на документа, удостоверяващ размера и изискуемостта на вземането.

В това производство съдът проверява само наличието на предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а не съществуването му по основание и размер. Преценката по същество, относно съществуването на материалното право, предмет на заявлението следва да се извърши по исков ред и да се разреши в същото двустранно състезателно производство, какво заповедното не е.

В чл. 15 от процесния договор обезщетението за забава е договорено в съответствие с изискванията на чл.33 ЗКП за валидността му- до заплащането само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Т.е., налице е валидна договорна клауза относно дължимата се от длъжника по заемния договор лихва за забава на основно поетите по заемния договор задължения, при съобразяване на която съдът е следвало да уважи заявената по реда на чл.410 ГПК 2 претенция за мораторна лихва.

Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, като императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК ограничават отговорността на потребителя по договор за потребителски кредит при допусната от него забава до заплащането само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

В този смисъл е формирана последователна и трайно непротиворечива практика на ВКС- Решение № 1001 от 5.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 357/99 г., V г. о. , Решение № 1253 от 20.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 265/99 г. , Определение № 765 от 31.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1657/2018 г., II т. о., ТК.

При установената редовност на заявлението от формална страна и валидността на договорната клауза, касаеща размера на дължимата в обезщетение за забава мораторна лихва, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №…/7.V.2021г., с което по чгрд №256/ 2021г по опис на ИРС в частта с която срещу длъжника ОН. ОСМ. ЯК., ЕГН********** от с. Самуил, Разградска обл за незабавно изпълнение по е отказано издаване на заповед чл.417 ГПК за вземане в размер на 33,52лв. претендирано като дължима в обезщетение лихва за забава на главница по ДПК№4001025538/16.ХI.2028г за периода от 25.IV.2019 до 4.II.2021 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „ ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, ЕИК131134023, гр.София

Заповед ЗА

НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ срещу ОН. ОСМ. ЯК., ЕГН********** от с. Самуил, Разградска обл за вземане в размер на 33,52лв., , дължимо в обезщетение за забава на главница по ДПК№4001025538/16.ХI.2028г за периода от 25.IV.2019 до 4.II.2021

ВРЪЩА делото на ИРС за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, съобразно дадените указания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3