Решение № 888 от 17.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. Плевен, 17.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Н. при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА АЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н. Гражданско дело № 20234430100710 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвди следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ’’Източна индустриална зона” 128, представлявано от и.д.и. Й.В., чрез юрк. Ц.В. против Р. Н. Л., ЕГН **********, Адрес: ***, в която се твърди следното : предявява се иск на основание чл.422 от ГПК против ответната страна, като вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови 1 нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Задължението на ответната страна включва следното : сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 153,96 лв.; Сума за отопление без ИРУ, за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 14,39 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 138,25 лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 0лв.; Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 15, 99 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; Корекции - 0 лв.

Заявява се, че в имота има монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва: 0 бр. водомери за БГВ; 3 бр. уреди /ИРУ/; щранг-лира в баня. Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

2

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Р. Н. Л., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Топлофикация - Плевен” АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в ***, както следва : главница в размер от 150,26 лв. за периода 01.12.2020 г. - 30.04.2021 г., мораторна лихва в размер от 25, 22 лв. за периода 02.02.2021 г. - 02.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски, вкл. за заповедното производство.

В срок не е депозиран писмен отговор.

В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юрк. Ц.В., който поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено съдебно решение.

В о.с.з. ответницата не се явява и не се представлява, редовно призована.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим, като предявен в указания едномесечен срок в закона.

Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. № 6559/2022год. по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.

По същество предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

В случая в проведеното о.с.з. съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение, след направено искане от страна на процесуалния представител на ищеца.

При преценка на доказателствата по делото и характера на производството – развиващо се по реда на чл.422 от ГПК и последица от проведено предходно заповедно производство о чл.410 от ГПК - съдът намира, че предпоставките за това не са налице и в този смисъл определението за постановяване на такъв вид съдебно решение следва да бъде отменено.

Това на практика не води до различен за ищеца изход на делото, а касае 3 единствено процесуалната възможност на ответната страна, при желание, да обжалва съдебното решение. Пречка за постановяване на неприсъствено решение в случая се явява обстоятелството, че в заповедното производство длъжникът/сега ответна страна/ е подал възражение, с приложено доказателство към същото и е основал оспорването на задължението си към заявителя /сега ищец/ с факта, че е „продал имота със задълженията“. При това положение така депозираното възражение и представеният със същото нотариален акт за продажба на притежаваната от ответницата идеална част от процесния топлоснабден недвижим имот, следва да бъде надлежно обсъдено от съда и взето предвид при произнасянето си по съществото на спора. В случая това възражение и представеното със същото писмено доказателство не може да се игнорира и е пречка за постановяване на неприсъствено съдебно решение. Съдът приема, че това не би било причина за допускане на процесуално нарушение по делото, което да е съществено и да се отрази на правилността на съдебния акт, т.к. ответницата е навела само един довод, с който оспорва вземането и е представила доказателството, на което го основава, още в заповедното производство, което е цялостно приобщено по делото и е известно на ищцовата страна. Също така, този довод на ответната страна не налага събирането на други доказателства по делото, т.е. съдът следва да основе решението на доказателствата такива, каквито са събрани и понастоящем.

Видно от представения с възражението нотариален акт е, че ответницата е прехвърлила притежаваната от нея ½ иделана част от процесния недвижим имот, придобит по наследство, на своята сестра, на 04.06.2021год.

Главницата, която ищецът претендира е за период отпреди продажбата, когато ответницата е била собственик на половината от процесното жилище – именно за тази припадаща й се част от задължението е издадена заповедта за изпълнение. За другата половина от общото задължение за неплатена ТЕ, при условията на разделност, заповедта за изпълнение е издадена срещу нейната сестра – Н.Ж. /купувач по посочения по-горе нотариален акт за покупкопродажба/. Касае се за облигационно взмане на ищеца спрямо ответницата, за период, през който същата е била собственик на половината от процесното топлоснабдено жилище, поради и което именно тя дължи заплащане на 4 претенцията от страна на ищеца, а не последващият купувач на имота, който не придобива същия ведно с облигационните задължения на стария собственик. Това е единствият довод, който ответницата е навела във вр. с оспорването на вземането на заявителя, сега ищец в процеса. Не се оспорва вземането нито по основание, нито по размер.

Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Установен е по делото фактът на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца ТЕЦ- Плевен и потребителя-ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ.

С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия 5 собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.

Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация, за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиентът на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея, с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, съобразно чл.140 ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д. №15/2009г. на Конституционния съд на РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.