Решение № 886 от 24.11.2023, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. Сливен, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230101330 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 67, ал. 1 от ЗС.

В молбата си ищецът твърди, че Община Сливен е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР - гр. Сливен, с площ 600 кв.м., с адрес на имота: гр. С., ул. „Д." № ., УПИ III, кв.11 по действащия план на кв. ,,Речица", гр. Сливен, актуван с акт за частна общинска собственост № 4364 от 05.07.2021 г.

С Договор от 06.08.1990 г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя се отстъпва възмездно право на строеж на Д. Щ. Щ. и И. Я.

Щ.а върху недвижим имот в град Сливен, индивидуализиращ се като парцел III, кв.89 по стария план на кв. „Р.", гр. С. за построяване на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с гараж. В законоустановения срок от пет години правото на строеж не е реализирано, т.е. не е построена жилищна сграда.

С нотариален акт вписан в Служба по вписванията под акт. № 187, том XIV, дв. вх. per. № 4263 от 28.10.2002 г., Д. Щ. Щ. и И. Я. Щ.а даряват на К.

Д. Щ. отстъпено право на строеж върху същия поземлен имот за построяване на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, със ЗП 120 кв.м. Сградата в груб строеж не е изградена и към настоящия момент.

Изтъкват, че петгодишният давностен срок за реализиране правото на строеж на ответника е започнал да тече от първоначалното учредяване на 1 суперфицията в полза на неговите праводатели, т. е. от 06.08.1990 г., при което липсата на завършена сграда в груб строеж налага извода, че правото на строеж не е реализирано.

Твърди се, че за начало на давностния срок по чл. 67 от ЗС се поставя от момента на сключването на договора за учредяване на вещното право на строеж, като последващо прехвърляне на правото на строеж от суперфициара на трето лице не обвързва собствениците на земята и по отношение на приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване на правото на строеж, защото той не можел да има повече права от своя праводател. В този смисъл 5-годишният давностен срок тече от един и същи момент както за първоначалния титуляр на правото на строеж, така и за лицата, на които той впоследствие е прехвърлил това право. Следователно, доколкото в конкретния случай суперфицията в полза на праводателите на ответника е учредена на 06.08.1990 г. давностният срок, вкл. за ответника, следва да се смята изтекъл на 06.08.1995 г., поради което е обоснован изводът на за неупражняване в срок на учреденото вещно право. В този смисъл са ТР №1/2011 г. от 04.05.2012 г. по т. д.№1/2011 г., ОСГК на ВКС; Решение № 217 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, второ г.о.

Предвид изложеното, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че прехвърленото в полза на ответника право на строеж от първоначалните суперфициари Д. Щ. Щ. и И. Я. Щ.а вещно право на строеж върху собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор *** по КККР - гр. Сливен, с площ 600 кв.м., с адрес на имота: гр. С., ул. „Д." № ., УПИ III, кв.11 по действащия план на кв. „Р.", гр. С. за построяване на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, със ЗП 120 кв.м. с нотариален акт вписан в Служба по вписванията под акт. № 187, том XIV, дв. вх. per. № 4263 от 28.10.2002 г. е погасено по давност в полза на Община Сливен, като собственик на земята, поради неупражняването му в продължение на 5 години - до 06.08.1995 г., на основание чл.67 ЗС и чл. 124, ал.1 от ГПК. Претендира за заплащане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който счита предявеният иск за недопустим на две основания: Видно от представения по делото Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 06.08.1990 г. страна по договора е Общински народен съвет-гр.Сливен. Следователно активно легитимиран в настоящият процес е Общински съвет гр.Сливен като правоприемник, а не Община Сливен, представлявана от кмета не разполага с активна процесуална легитимация по настоящото дело и не разполага с правото на този иск, поради което счита, че иска е недопустим и неоснователен и производството следва да бъде прекратено на това основание.

2

На второ място счита, че иска е недопустим и касателно ответната страна, тъй като е предявен срещу лице, което не разполага с пасивна процесуална легитимация поради следните съображения:

Не се възразява, че Общински народен съвет гр.Сливен е отстъпил право на строеж с договор от 06.08.1990 год., относно поземленият имот. С договора за отстъпено право на строеж се отстъпва възмездно право на строеж на праводателите на ответната страна Д. Щ. Щ. и И. Я. Щ.а върху парцел за построяване на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с гараж.

Договора е сключен на 06.08.1990 год. Следователно сем. Щ.и е следвало да реализират правото си на строеж за срок от 5 години до 06.08.1995 год. Не е спорно, че това не е сторено въпреки, че са започнали строежа с изграждане на основата на сградата. Много по-късно през 2002 год., когато правото на строеж е било вече погасено по давност/ праводателите Щ.и са прехвърлили с дарение отстъпеното право на строеж на ответната страна на техния син.

Действително към датата, на която сделката е осъществена по нотариален ред Д и И. Щ.и са били изгубили правото си да построят сграда върху поземления имот, тъй като не са реализирали това право в законният срок. Следователно с нотариалния акт № 174, т.6, рег. № 8430 дело № 801 от 2002 год. страните не са постигнали целените правни последици, а именно правото на строеж да бъде реализирано законно от ответната страна. Въпреки, че разполага с нотариален акт, с който му е дарено правото да построи сграда върху поземления имот, собственост на ищцовата страна не разполага с това право, тъй като праводателите му са го изгубили. Това право не е съществувало към момента на разпореждане с нот. акт, като следователно нот. акт е с порок не е създал целените правни последици. По тези съображения, считат че иска не следва да бъде предявяван срещу ответната страна, тъй като самата страна не е била редовно дарена с правото да построи сграда в имота на ищеца.

На следващо място възразява, че не могат да се прехвърлят права, които субекта на прехвърляне не притежава, като в о.с.з. уточнява следното, че „…правото на строеж е погасено още преди нотариалния акт за дарение, още преди това право да бъде прехвърлено по силата на нот.акт на моя доверител.“. Към датата на дарението на отстъпеното право на строеж двамата праводатели не са разполагали с това право, тъй като вече са го били изгубили по давност. Оспорва предявения иск, като счита, че същия е неоснователен и недоказан по съображенията изложени по-горе.

Прави се признание под формата на невъзразяване, че отстъпеното право на строеж не е реализирано и е погасено по давност. Възраженията на ответната страна са в насока относно обстоятелствата на иска, че това положение е било настъпило и спрямо суперфициарите - праводатели на ответната страна. Поради това счита, че в обстоятелствата, на които се основава иска е следвало да се изрази становище относно правното положение на нот. акт №174 от 2002год на нотариус Елена Шидерова, да се заяви неговия порок и в исковата молба да се иска неговата отмяна. В противен случай отношенията биха се усложнили при липса на искане в тази 3 насока.

Моли производството да бъде прекратено като недопустимопора ди липса на активна процесуална легитимация на ищеца и пасивна легитимация на ответника.

На следващо място, счита иска за неоснователен, тъй като е предявен установителен иск, с който се цели да се признае за установено, че прехвърленото право на строеж от първоначалните суперфициари е погасено по давност в полза на ищцовата страна. Счита, че иска е насочен не срещу първоначалните суперфициари, а срещу техния син на когото те са прехвърлили право, т.е. срещу право, което те не притежават.

Поради това счита, че петитума не е съобразен с обстоятелствената част на исковата молба, в която липсва становище относно това, кога давността на отстъпеното право е изтекла, за кого и относно нередовността на нот. акт, с който е дарено отстъпеното право на строеж.

В с.з. Община Сливен се представлява от пълномощник, който счита предявения иск за допустим и основателен, поради което моли съда да го уважи.

Ответника, не се явява, представлява се от пълномощник.

Съдът като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно, че през 1990 г. с Договора за отстъпено право на строеж върху държавна страна и отстъпено право на строеж на Д. Щ. и И. Щ.а върху описания парцел. Не е спорно също, че правото на строеж не е реализирано в указания пет годишен срок. Също така не е спорно, че с Нотариален акт през 2002 г., лицата на които е отстъпено правото на строеж дарили това право на своя син.

От представения Акт № 4364 за Частна Общинска Собственост, се установява, че на 05.07.2021 г. кмета на Община Сливен е актувал като частна общинска собственост процесния имот. Същото обстоятелство се установява и от представената скица на поземления имот с №№ 15-821445/26.07.2021 г. от Общинска собственост при Община Сливен.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена от представените по делото писмени доказателства.

Въз основа на така приетото за установено съдът направи следните правни изводи:

Според чл. 67, ал.1 от ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на пет години. Съгласно една част от насоките 4 дадени в ТР № 1/04.05.2012 г. по т.д. 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, понятието „упражняване“ на правото на строеж употребено в чл. 67 от ЗС се тълкува в смисъл на реализиране на правомощието, чрез което се постига крайната цел – придобиването на суперфициарната собственост. С оглед изложеното правото на строеж по см. на чл. 67 от ЗС бива упражнено при изграждане на сградата в груб строеж или завършване на съответния етап на строителството в хипотезата на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ. Собственикът на земята може да се позове на давността ако в петгодишния срок от учредяването му сградата не е завършена до покрив. Според друга част от насоките дадени на съдилищата в ТР № 1/04.05.2012 г. по т.д. 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, когато правото на строеж се учредява с договор между страните - срокът на упражняването му започва да тече от момента на сключването на договора, или от момента в който странитв са уговорили, че ще породи действие, ако е налице такава клауза.

В случая такава договорна клауза не е била налице. В случая давностния срок по чл. 67 от ЗС е започнал да тече от момента, в който правото е прехвърлено възмездно по силата на договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 06.08.1990 г. Той е изтекъл още на 06.08.1995 г. Няма твърдения, нито доказателства за спиране или прекъсване на давността. Затова исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

Предвид обстоятелството, относно легитимирането на кмета за приемане на правомощие относно подаването на исковата молба, настоящия състав счита, че той е оправомощен да представлява Общината, като въз основа на чл. 44, ал.1, т.15 от ЗСМСА във връзка с чл. 14 от ЗМСМА, последната е юридическо лице и се представлява от кмета. Кметът на общината и кметът на кметстовото са самостоятелни административни органи, всеки от тях има своя самостоятелна материална компетентност.

Освен, това при т. 13, от същата разпоредба, кметът има правото да възлaгa или paзpeшaвa изpaбoтвaнeтo нa ycтpoйcтвeни плaнoвe и тexни измeнeния зa тepитopиятa нa oбщинaтa или зa чacти oт нeя и oдoбpявa oпpeдeлeни ycтpoйcтвeни плaнoвe пpи ycлoвиятa и пo peдa нa Зaĸoнa зa ycтpoйcтвo нa тepитopиятa , ĸaĸтo и opгaнизиpa изпълнeниeтo им, от което може да направи извода, че кмета има правото да действа сам, както и също така, че неговите правомощия и заповеди не заобикалят процедурата относно уреждането със общинските имоти. Ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск, поради което иска е процесуално допустим. В случая по силата на ЗМСМА общината се представлява от кмета. Компетентния орган да се разпорежда с имущество е Общинския съвет, но съгласно разписаните в чл.