Решение № 689 от 31.01.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София,

31.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-В въззивен състав, в публично заседание на първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ

ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

АНЕТА ИЛЧЕВА при участието на секретаря Йовка Панайотова, разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 272 по описа за 2017 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № I-40-74 от 06.10.2016 г., постановено по гр. д. № 43989/2013 г., по описа на СРС, 40 състав, е отхвърлен предявеният от Й.Г.Д., М.Г.Д., Д.Б.Д., Г.Б.Д., Е.Б.Д., М.Г.И., Е.Й.Д., П.З.Б., С.З.И. и Е.Г.З. срещу Е.К.С. и С.К.Н. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** с площ от 774 кв. м. с адрес: гр. София, район „*********“ с начин на трайно ползване ниско застрояване и трайно предназначение на територията: урбанизирана, с номер по предходен план УПИ I-183 от кв. 11, м. „Малинова долина“, II част“ по плана на гр.

София, на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ с решение № 7753 от 29.03.2012 г. на ОСЗ „Овча купел“ и за осъждане на ответниците да им предадат владението.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците Й.Г.Д., М.Г.Д., Д.Б.Д., Г.Б.Д., Е.Б.Д., М.Г.И., Е.Й.Д., П.З.Б., С.З.И. и Е.Г.З., в която същото се счита за неправилно и необосновано, поради което се иска отмяната му. Излагат се съображения, че в първоинстанционното производство се е установило, че спорният имот е част от възстановена в полза на ищците земеделска земя, неговата идентичност и обстоятелството, че ответниците се легитимират като собственици на деривативно основание, макар да е липсвала субективната страна на придобиването, поради което е неправилен изводът на районния съд, че те не са станали собственици по силата на проведена реституция. Сочи се, че неправилно е била извършена косвена проверка за материална законосъобразност на решението на ОСЗ. Намира се, че за установяване правото на собственост е представено извлечение от емлячен регистър, а съдът е приел, че собствеността на праводателката на ищците не се установява, тъй като не са установени граници, площ и местонахождение на имота.

Намира се, че съдът не е зачел преклузията на чл. 133 ГПК, тъй като ответникът К. е следвало да докаже, че държи имота на правно основание, което той не е сторил. Счита се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като приложимата норма е била чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и при конкуренцията на права предпочитание следва да се даде на това на ищците, чиято собственост е възстановена по силата на земеделска реституция. Претендират се разноски.

В писмена защита, представена в о. с. з., проведено на 04.05.2017 г., въззиваемата страна С.К.Н. излага съображения, че при оспорване на правата на собственост при обобществяването от трето лице, в тежест на ползващите се от акта за възстановяване по ЗСПЗЗ е да докажат правото си на собственост. Намира, че няма доказателства, че имотът на праводателката на ответниците е съвпадал по местоположение с имота на наследодателите им и не се е установило, че възстановеният имот е бил тяхна собственост. Счита, че С.Н. и Е.С. са носители на законно придобити права на собственост върху имота въз основа на покупка от техните наследодатели и тъй като имотът е придобит в резултат на разпоредителна сделка, извършена след замяна на процесния имот с друг, е валидна забраната за възстановяване на имота. Претендира разноски.

С отговор, представен в о. с. з., проведено на

01.11.2018 г., особеният представител на въззиваемата страна Е.С. излага съображения за неоснователност на жалбата, както и че въззивниците не са собственици на претендирания имот, а такива се е установило да са ответниците. Намира, че неподаването на отговор не се приравнява на признание на иска, а пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, тъй като е следвало на ответника да се назначи особен представител още в първата инстанция. Сочи, че идентичността на имота, получен от ответниците като наследство, е била установена от СТЕ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и императивни материални норми.

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за уважаването на който е необходимо ищците да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот, който се владее от ответниците без правно основание.

С решение № 7753 от 29.03.2012 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на М.Ф.Д. в съществуващи стари реални граници на нива от 1,891 дка, 4 категория, находяща се в строителните граници на с. Симеоново м. „Орлова круша“, имот № 3103, кад. л. № 756 от КП, изработен 1950 г., от която 681 кв. м. към УПИ I-183 от кв.

11, м. „Малинова долина II част“ по плана на гр. София.

Със заповед № РД-09-23 от 24.01.2012 г., издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 7 по протокол № 24 от 25.10.2011 г. за издаване на удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ от ОСЗ „Овча купел“ за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ на наследниците на М.Ф.Д. за имот, находящ се в м. „Малинова долина IIa част“, м. „Орлова круша“, от което се установява, че имот от 681 кв. м. към УПИ I-183 от кв. 11, м.

„Малинова долина IIa част“ по плана на гр. София, е определен като незастроен.

От удостоверение за наследници № 957 от 18.06.2012 г. се установява, че всички въззивници са наследници наМ.Г.М./Ф. Д./.

Представен е препис – извлечение от емлячен регистър на кметство кв.

Симеоново, София, том I, стр. 328, което удостоверява, че на името на М.Ф.Д. има записан имот нива в „Орлова круша“, с площ 2,6 дка.

Видно от представена скица на ПИ № 35944 от 14.06.2013 г. на АГКК, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, процесният имот е с идентификатор ***.

С НА за собственост на недвижим имот срещу замяна от ТКЗС № 11, том III, д. № 347/1961, Х.Т.С.е признат за собственик по замяна на нива, намираща се в землището на с.

Симеоново – София, м. „Орлова круша“ с пространство от 2,680 дка, даден му от ТПС комисия в замяна срещу включения в блока на ТКЗС недвижим имот – ливада, находяща се в землището на ТКЗС – с. Симеоново – София, м. „Бедьовата ливада“ с пространство 4,000 кв. м.

С договор за покупко-продажба във форма на НА за собственост на имот, придобит по реда на ЗРПВПВННИ № 56, том XVIII, д. № 3099/1965 г. Х.Т.С.продава на К. С.К., Ж..Р.К., Т.К.Ч.и П.И.Ч.празно дворно място с пространство от 1680 кв. м. с неуредени сметки по регулация за 146 кв. м., намиращо се в гр. София, м. „Малинова долина – вилна зона IIa част“, съставляващо парцел I-3103 от кв. 11 по плана на София – Малинова долина, II-a част, вилна зона.

С НА за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 146, том XI, д. № 2205/1965 г. К. С.К., Ж..Р.К., Т.К.Ч.и П.И.Ч.са признати за собственици по силата на дворищна регулация на празно място от 48 кв. м. от имот, собственост на СГНС и върху празно дворно място от 98 кв. м. от имот пл. № 3102, собственост на ТКЗС „Витоша“, кв. „Симеоново“, придаден към собствения им парцел I-3103 от кв. 11 по плана на вилна зона – II д част Малинова долина – София, като са спазени разпоредбите на ЗПИНМ и правилника за приложението му.

С определение от 16.04.1966 г. е одобрена съдебна спогодба по гр. д. № 1384/1966 г., в следствие на която К. С.К. и Ж..Р.К. получават в дял парцел I-3103 от кв. 11, а Т.К.Ч.и П.И.Ч.- парцел XIII-3103 от кв.

11.

Според удостоверения за наследници № 749 и № 750 от 04.12.2013 г. въззиваемите са наследници на К. С.К. и Ж..Р.К..

От заключението на изготвената по делото СТЕ се установява, че ТКЗС „Витоша“, с. Симеоново съществува от 1948 г. до 1997 г. и за м. „Орлова круша“ е съществувал кадастрален план емисия 1950 г. Според вещото лице е налице идентичност между притежавания от Ф. М. имот с пл. № 3103, к. л. 756, отразен в КП от 1950 г. и признатия с решение № 7753 от 29.03.2012 г. имот от 2,955 дка на наследниците на М.Ф.Д.. Към датата на изработването на скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 4, 5, 6 ППЗСПЗЗ от 28.03.2012 г., е съществувал РП, одобрен със заповед № РД-50-09-242 от 08.09.1992 г. Експертът е установил, че имот с пл. № 3103, притежаван преди замяната, е идентичен с имота на Х.Т.С., описан в НА № 11 от 09.02.1961 г., получен след замяна по ТПС комисия. Реална част от 681 кв. м., съставляваща част от имот с пл. № 3103, е идентична с част от имота на Х.Т.С., описан в НА № 11 от 09.02.1961 г., получен след замяна по ТПС комисия. Според експертното становище придадените по регулация 48 кв. м. от имот на СГНС и 98 кв. м. от имот с пл. № 3102, описани в НА № 146/1965 г. за обособяване на парцел I-3103, попадат извън възстановения стар имот пл. № 3103. Реална част от имот с пл. № 3103 с площ от 681 кв. м. попадат в УПИ I-183, кв. 11. Експертът е направил извод, че е налице приложен ПУП, одобрен при действието на ЗТСУ, който подлежи на отразяване в КК, а тя пресъздава регулационните граници на УПИ I-183, трансформирани в имотни. Частта от 681 кв. м. не е самостоятелен обект на кадастъра и затова не е отразена в КК.

Св. Е.Н.разказва, че баща наМ.е бил дядо А., а неин съпруг – дядо М..

Свидетелката знае, че в землището на м. „Орлова круша“, намираща се между Бистришко и р. Бистрица, към пътя за Бистрица,М.е имала 2 дка и половина, подарени от баща ѝ за сватбата през 1920 г.

От разпитания по делото св. К.Н.се установява, че на последния е известен процесният имот от повече от 30 г. и същият е бил обработван от дядо К. и в него имало ягодови насаждения. Свидетелят си спомня, че мястото е било оградено и в него е имало постройка с бетонни основи и стая за инвентар, която впоследствие е била разбита. Свидетелят разяснява, че този имот е бил съсобствен със сем. Чалъмови, но е направена делба. Сочи, че имал пълномощия да се грижи за мястото в Бистрица от 1992 г. до към 2007 г. – 2008 г., когато ответницата С.Н. се е завърнала в България, като плащал редовно данъците.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че процесният имот към момента на обобществяването му е представлявал по своето предназначение земеделска земя. Следователно, с извършване на нейното масовизиране тя е загубила своята индивидуализация, своите реални граници, тъй като при внасянето ѝ за общо ползване в ТКЗС, земята остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването ѝ в стопанството, но не в реалните ѝ граници, а в границите на кооперативните блокове. По уредения в ЗСПЗЗ административен ред се възстановява и правото на собственост върху земи, които към момента на обобществяването им са били със земеделски характер, но впоследствие са влезли в урбанизираните територии на населените места, какъвто е настоящият случай. В този смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, която предписва, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. В този случай по силата на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ техническата служба към общината следва да издаде скицата, с която ще бъде индивидуализиран имотът, както и удостоверение, в което да обективира дали върху имота има изградени законни постройки, респ. дали върху него съществуват други ограничени вещни права, за да се прецени, дали той би могъл да бъде възстановен в реални граници, респ. дали са налице основанията да бъде отказано възстановяването на правото на собственост върху земята в стари реални граници по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, вр. с чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.