Решение № 3272 от 17.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3272 гр. Варна, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20253110105746 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба, депозирана от Н. П. П., ЕГН ********** адрес:

*** срещу Ц. Й. Ц., ЕГН **********, адрес: **.

Молителят излага, че на 23.03.2025г. около 13.30ч. го посещава Ц. Й. бившата му партньорка, с която са живели на семейни начала и с която имат две деца, които живеят с него.

Преди известно време, без никаква причина Ц. Й. решава да се изнесе и казва, че не желае повече да живее с него и децата. Имала приятел, с когото в момента живеела на семейни начала.

Подал е иск за присъждане на родителски права върху децата, като с нея се разбират децата да останат при него, а тя да си живее живота както намери за добре. Жилището, в което живеят е закупено с кредит, който трябва да се 1 изплаща още 15 години, като кредитът е изтеглен от двамата и двамата трябва да изплащат вноските поравно.

На въпросната дата, когато децата са у дома и без причина от 15.15ч. Ц. започва да го заплашва да си оттегли исковата молба и след като той отговаря, че това няма да направи, тя става агресивна, започва да му крещи пред децата, започва да му отправя заплахи, че щяло да стане много лошо за молителя.

Докато се опитва да й отговаря, че оттук нататък всеки трябва да си поеме пътя, тя изведнъж започва да го напада физически, да го блъска по гърдите, отправя му удари по ръцете и рамената. Опитва се да се предпази и я моли да го остави и да се махне, а тя започва да крещи още по-силно. Тогава звъни на тел. 112 - около 15.20ч. Като чува, че се обажда на тел. 112, тя взема ключовете му от вратата, хвърля ги на масата и хуква да бяга навън. Казва й, че полицията идва и ако желае да остане и да каже какви претенции има към него, че му крещи и удря, но тя избягва.

Малко след това идва полицията. Обяснява случилото се, но тъй като мисли, че посещение от този тип ще има по-нататък от Ц., затова сезира с настоящата жалба, за да бъдат предприети мерки това да не се повтори.

С действията си ответницата осъществява психически и физически тормоз върху него, както и упражненият акт на домашно насилие, който се изразява във физическо и психическо насилие над него.

Моли съда като се съобрази с изложената фактическа обстановка, да предприеме следващите се по закон мерки, с оглед защитата на правата и законните му интереси.

Предвид гореизложеното и на основание чл.15 от ЗЗДН, моли съда да се произнесете с решение, с което да издаде Заповед за защита, като наложи на Ц. Й. Ц., ЕГН **********, адрес: *** мерки за защита по чл.5, ал. I, т. 1 и т.З от ЗЗДН, а именно:

1.Да задължи Ц. Й. Ц., ЕГН **********, адрес: ***, да се въздържа от извършването на домашно насилие над него, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.

2.Да й забрани да го приближава на по-малко от 100м., жилището, което обитава на адрес: ***, местоработата му в Т. ЕООД, местата за социални контакти и отдих, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, за максималния срок, предвиден в закона, считано от влизане в сила на решението.

2

С уточняваща молба вх.№43189/15.05.2025год. молителят посочва, че пред децата, около 15.15ч., Ц., след като отговаря, че няма да изтегли исковата си молба, започва да му крещи, че ще му отнеме апартамента, че имала хора за всичко и още ред други заплахи и докато се опитва да й отговаря, че тя е човекът, който си тръгва, тя е човекът, който посочва, че има друг път в живота си, различен от този на молителя и на децата, има си любовник, който според нейните думи е от много години и неочаквано за молителя, с двете ръце го блъска в гърдите, той вдига ръце и се опитва да запази равновесие, като си вдига нагоре ръцете и получава няколко удара по ръцете и раменете, тъй като вече си е вдигнал ръцете и е в невъзможност да го удари в главата, като през това време вика, че ще го убие, че ще го изхвърли от апартамента.

Децата са като онемели, а тя продължава да крещи всякакви заплахи по отношение на него. Дръпва се няколко крачки по-назад, взема телефона и се опитва да звъни на 112, мисли че е около 15.20ч. В момента, в който почва да се обажда, тя взема ключовете от вратата, хвърли ги на масата и казва: „Това е само началото". Извиква след нея да спре и да каже като дойде полицията какви й са претенциите към него, към децата, че го удря, заплашва, но тя избягва.

Многократно, преди да излезе е заплашван, за което пуска жалба в прокуратурата, като и до днес още няма отговор какви точно действия са извършени от тяхна страна.

Счита, че за него в момента има съществена и непосредствена заплаха за живота и за здравето му, тъй като след нейните заплахи, които са пред децата,ответницата си позволява да го удря в собствения му дом, не е сигурен при следващото им виждане да дойде и с други хора или да дойде вече добре подготвена с инструментариум, който той няма как да предвиди и пред децата да посегне на живота му и на здравето му, като посочва още веднъж, че той Н. П., под никаква форма не е предизвикал това, което му причинява ответницата.

Това е причината да поиска ограничителна заповед на жилището, като посочва, че много време децата, очевидци на станалото и той, на всяко позвъняване започва да ги обзема страх и стрес кой, как съответно е отпред пред вратата.

На предоставената възможност за становище по подадената молба, 3 ответницата депозира такова с вх.№46513/27.05.2025г.

Счита, че съдържащите се в първоначалната и в уточняващата молба на Н. П. П. твърдения за осъществено от нея спрямо него домашно насилие на датата 23.03.2025 г. са изяло неверни.

С Н. П. П. съжителстват на семейни начала до 12.03.2025 г., когато тя се изнася от общото им жилище, за да сложи по този начин край на една изгубила съдържанието си и лишена от каквато и да била по-нататъшна перспектива връзка.

Един месец по-рано /на 13.02.2025 г./ провежда разговор с Н. П., в който го информира за решението си да се разделят като желанието й и все още е да уредят отношенията си цивилизовано като зрели хора, без намесата на съд и на други институции, за да не натоварват с излишни негативни емоции не само себе си, но главно двете им деца. Очаква, че ще срещне разбиране от негова страна, тъй като и за двама е ясно, че е безсмислено да продължават да живеят заедно.

Изнася се от жилището, тъй като все някой от двамата е трябвало да го направи, а той категорично няма такова намерение.

Продължава обаче да ходи там заради децата, които засега са при него, като не е очаквала, че посещенията й в жилището след раздялата им ще се обърнат по такъв начин срещу нея.

И действително до датата 23.03.2025 г. нейните ходения в жилището, в което освен че живеят заедно до раздялата, но е и съсобствено между двама им, не създава никакви проблеми.

На 23.03.2025 г. първо е на разходка с децата, след което заедно с тях отива в апартамента им, където заварва Н. П.. Предлага да седнат и да поговорят, тъй като междувременно на 20.03.2025 г. е получила съобщение от съда за заведено от Н. гражданско дело срещу нея за упражняване на родителските права относно децата. Опитва се двамата да проведат съвсем спокоен и човешки разговор като отново го моли да не намесваме съда, а да се разберат като хора помежду си. Все пак дълги години са живели заедно и не мисли, че е редно да се разделят с конфликти. Той категорично отказва да говори по този въпрос, заявява, че всичко е свършен факт и че причината е изцяло тя и накрая тръгва нанякъде из стаята, за да сложи по този начин , край на опитите й да поговорят.

4

Дори и в хода на усилията й да проведат нормален разговор с Н. да му е повишила по някое време тон, това не означава, че му крещяла и му е устройвала скандал.

Категорично не му е отправяла абсолютно никакви заплахи - нито му е казвала, че има хора за всичко, нито че ще го изхвърли от апартамента, нито че ще стане много лошо за него, нито че ще го убие.

През цялото време се опитва да му каже само едно и също нещо: че е подобре да се разберат като нормални хора, за да не товарят излишно нито себе си, нито главно децата си. Предупреждава го обаче, че ако наистина се съдят, ще й се наложи да се защитава като изложи в съда неприятни за него факти, а именно че няколкократно е изпадал в сериозни тревожно-депресивни състояния, за които му се е налагало да приема лекарства. Решението й за това не е продиктувано от някакъв реваншизъм, а защото, счита, че това обстоятелство има отношение към преценката на съда за упражняване на родителските права.

Не е проявявала абсолютно никаква физическа агресия спрямо Н. П. не го е нападала физически, не го е блъскала в гърдите, не го е удряла по ръцете и раменете, както той твърди. Единственият физически контакт с него се изразява в това, че когато той тръгва из стаята, за да прекрати по този начин разговора, се опитва да го спре като с ръка го докосва по рамото. Подчертава докосва го, а не го блъска. Не му се е налагало да се предпазва от нея, вдигайки ръцете си и опитвайки се да пази равновесие.

Затова е шокирана, когато прочита обвиненията му към нея. Не знае откъде ги е измислил всички тези неща, не знае и какво точно цели с тях, може единствено да предполага, че намерението му е да спечели по този начин аргументи в своя полза в делото, което е завел срещу нея за упражняване на родителските права относно децата.

Нищо обаче от описаното в първоначалната му и в уточняващата му молба до съда не се е случило в действителност.

Не знае и как да си обясня опитът му да намеси и децата им в тази скалъпена история, твърдейки как били онемели, докато е крещяла заплахи към него, как го е удряла пред тях в собствения му дом, как те много време след това на всяко позвъняване били обзети от страх кой е пред вратата, как при следващо идване е можела пред тях да посегна на живота му.

5

Децата действително присъстват на разговора им - дъщеря им на част от него, след което отива в стаята си, а синът им през цялото време е при тях и нещо си прави на мобилния телефон. Но само толкова - нито са видели да удря баща им, по простата причина, че такова нещо не се е случило, нито са станали свидетели на скандал, устроен от нея. Дори по някое време в разговора да е повишила тон на Н. П., това не означава, че е вдигала скандал. Когато човек е под нервно напрежение и среща пълно неразбиране от човека насреща, това донякъде е възможно да се отрази на интонацията му, която да стане понапрегната и изнервена. Не означава обаче, че единствено поради този факт срещу него може да бъде издадена ограничителна заповед.

Когато разбира, че няма да се получи диалог с Н. П., защото той ясно й показва, че не желае да разговарят, отива в стаята при дъщеря им и докато двете си говорят, чува, че Н. се обажда на телефон 112 и обяснява, че го е била нападнала. Остава шокирана от подобно с нищо непровокирано от нея търсене на помощ на телефона на Националната служба за спешни повиквания. Взема си довиждане с дъщеря им, целува я и става да си ходи. Н.

П. започва да вика подире й да се върне и тогава тя отново му казва да спре с всичко това.

Сега съжалява, че не остава да дочака полицаите, за да се разясни още пред тях цялата история. Липсата й на опит в подобни ситуации обаче и изумлението й от необяснимото решение на Н. П. да звъни на телефон 112 са причина за прибързано взетото решение да си тръгне.

Не оспорва изложения в уточняващата молба на Н. П. факт, че по неговия сигнал е образувана и преписка в Районна прокуратура - Варна.

Същата е заведена с per. № 4284/2025 г. по описа на ВРП, като във връзка с нея е разпитвана в Трето РУ на ОД на МВР - Варна, където преписката е заведена под техен per. № 439000-8108/26.03.2025 г.

От проверката в Регистратура на ВРП се установява, че с постановление на прокурора от 20.05.2025 г. прокурорската преписка е прекратена с отказ за образуване на досъдебно производство.

Счита, че от значение за преценката и произнасянето на съда по настоящото дело е и факта, че за всички години от съвместния им живот с Н.