Решение № 1320 от 05.10.2018, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3017/2018
- Вид
- Решение № 1320
- Подписан
- 05.10.2018
- В сила
- 20.12.2018
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 246 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл. 24, ал.3 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 50 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 50, ал.1, т.2 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 50, ал.3 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 86 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 90, ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 91, ал.1 и ал.4 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 91, ал.1 и ал.4 · Закон за рибарството и аквакултурите
- §1, т.24 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1320 гр.Бургас, 05.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3017 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Г.П.Г. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Д.К. - БАК, с посочен съдебен адрес:***, против Наказателно постановление № 02-21/13.06.2018г., издадено от Началник отдел „***” към ИА„РА”, с което за нарушение на чл. 50, ал.1, т.2 ЗРА, на основание чл. 86 ЗРА, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева, а за нарушение по чл. 50, ал.3 ЗРА, на основание чл. 86 ЗРА на същия е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева. Със същото НП на основание чл. 90, ал.1 ЗРА са отнети в полза на държавата 20 кг. риба от вида „сребърна каракуда”, която е дарена на Домашен социален патронаж, както и 100 метра хрилни мрежи.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Застъпва се, че фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП не отговаря на действителността. Посочва се, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил по молба на собственика му, който бил употребил алкохол и поради тази причина не знаел какво има в багажника му.
Поради тази причина същият нямал формиран умисъл за извършване на вменените нарушения. На последно място се посочва, че в АУАН и НП има разминаване, относно ЕГН на нарушителя, което е самостоятелно основание за отмяна, съгласно чл. 57, ал.1, т. 4 ЗАНН
В откритото съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адв. Д.К.
– БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В допълнение застъпва, че от разпита на актосъставителя и св. П. се установява, че фактическата обстановка е силно разколебана, а отделно от това ако някой следва да понесе отговорност – то това трябва да е собственикът на автомобила. Пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, надлежно призован – не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 7 - НП е връчено на 14.06.2018г., а жалбата е депозирана с куриер (л. 6) на 21.06.2018г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 22.12.2017г. св.
С.П. – главен специалист към ИА„РА” получил сигнал от служители на 04 РУ-Бургас, че същите са спрели в с. Т.лек автомобил „***” с рег. № ***, в багажника, на който са установили риболовни мрежи и уловена риба. Св. П. отишъл на място, като констатирал спрения автомобил, както и неговия собственик – лице с малко име „Ж.”, както и жалбоподателя Г.. Свидетелят попитал, чия е рибата, на което Г. отговорил, че е негова и че същата е около 20 килограма. На място бил и св. П. – приятел на жалбоподателя, който обаче не чул жалбоподателят да казва, че рибата е негова. Свидетелят П. пристъпил към съставяне на АУАН с бл.
№ В0008311, в който квалифицирал поведението на Г., като нарушение по чл. 50, ал.1, т.2 и чл. 50, ал.3 ЗРА, доколкото лекият автомобил „***” не бил регистриран по реда на чл. 246 от ЗВД, а отделно от това нарушителят не представил документи за произход и превоз на рибата. АУАН бил предявен на жалбоподателят, който собственоръчно записал: „Ще представя документи за рибата във най-кратък срок”.
Със съставяне на
АУАН св. П. иззел процесната риба, която на 22.12.2017г. била предадена за нуждите на Домашен социален патронаж – Бургас. При приемане на риба бил изготвен протокол (л. 46) и Свидетелство за дарение (л. 45), като рибата била притеглена (видно и от писмото на л. 44) и било констатирано, че същата действително е с тегло от 20 килограма, както заявил жалбоподателят.
На база на съставения АУАН - на 13.06.2018г. административнонаказващият орган издал и обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта. АНО квалифицирал поведението на жалбоподателя, като нарушение по чл. 50, ал.1, т.2 ЗРА, поради което и на основание чл. 86 ЗРА му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева, както и на нарушение по чл. 50, ал.3 ЗРА, поради което и на основание чл. 86 ЗРА му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева. Със същото НП на основание чл. 90, ал.1 ЗРА отнел в полза на държавата 20 кг.риба от вида „сребърна каракуда”, както и 100 метра хрилни мрежи.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствени материали по АНП. Нито с жалбата, нито със заявеното в съдебно заседание, се оспорва, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „***” с рег. № ***, в багажника на който са били установени 20 кг. риба. Относно този факт са налице и свидетелски показания в лицето на водения от жалбоподателя свидетел – Мариян П., поради което съдът приема за доказано, че именно жалбоподателят е бил водач на процесното МПС. Действително в показанията си актосъставителят заявява, че при пристигането му на място е установил, че не жалбоподателят, а лице с малко име „Ж.” е управлявал лекия автомобил. Доколкото обаче актосъставителят не е свидетел-очевидец на спирането на автомобила, а е пристигнал доста след това и доколкото в тази им част показанията му се оборват от направеното от самия жалбоподател признание, подкрепено от показанията на св. П. – съдът не кредитира изложеното от него, досежно самоличността на водача. Няма спор и че лекият автомобил „***” не е бил регистриран по реда на чл. 246 ЗВД, както и че жалбоподателят не е представил никакви документи за произхода на рибата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № РД – 09-25/21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните и Заповед № ЧР-82/05.04.2018г. на Изпълнителния директор на ИА„РА”, а АУАН е съставен от компетентен орган, съгласно чл. 91, ал.1 и ал.4 ЗРА.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, като наказанието е правилно индивидуализирано.
Основната защитна теза на жалбоподателя се концентрира около това, че същият не е знаел, че в багажника на автомобила има риба, доколкото автомобилът не е негов, както и че отговорността следва да се понесе не от водача, а от собственика на МПС.
По мнение на настоящия състав, така релевираните възражения са неоснователни.
Относно субективната страна на деянието, а именно дали жалбоподателят е знаел, че в багажника има риба, съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, който изрично подчертава, че именно Г. е лицето, което е заявило, че рибата е негова. Отделно от това в АУАН собственоръчно жалбоподателят е посочил: „Ще представя документи за рибата във най-кратък срок”. Неясно остава защо същият би написал, че ще представи документи за рибата, ако тя не е негова и той изобщо не знае за нейното съществуване. Не на последно място – количеството риба – 20 кг., отразено в АУАН, видно от показанията на актосъставителя е на база заявеното от жалбоподателя. В последствие, при приемането на рибата в Домашен патронаж Бургас действително е било установено, че теглото съответства на заявеното от Г..
Това навежда на извода, че Г. много добре е бил запознат с наличието на риба в багажника, както и с нейното тегло, доколкото в противен случай нямаше как да го посочи точно. Горните изводи не се разколебават от заявеното от св. П., че не е чул жалбоподателят да заявява на служителите от ИАРА, че рибата е негова или колко е нейното количество, доколкото това, че свидетелят не е възприел дадени факти не означава, че тези факти не са се случили. Отделно от това св. П. е приятел на жалбоподателя и е бил заедно с него на риболов във въпросния ден, което сочи на потенциална пристрастност и обясним стремеж за оневиняване на приятеля си.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по чл. 86 във вр. с чл. 50, ал.1, т.2 от ЗРА. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 50 от ЗРА предвижда няколко отделни изисквания, спазването на които е условие за законосъобразното извършване на превоз на риба или продукти от риболов. За да се приеме, че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 86 от ЗРА, е достатъчно лицето да извършва превоз на риба в нарушение на което и да е от предвидените в чл. 50 от ЗРА изисквания. Действително нормата на чл. 50 от ЗРА е относима към лицата, извършващи рибностопански дейности т.е дейностите, свързани със стопанския риболов, сладководните и морските аквакултури, преработката и търговията с риба и други водни организми /§1, т.24 от ДР на ЗРА/. Съответно съгласно легалната дефиниция по §1, т.28 от ДР на ЗРА „стопански риболов” е риболов по смисъла на т. 26 /поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване/, при която дейност се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно, като за стопански риболов по смисъла на ЗРА се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал.1 и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. Доколкото не се спори, че превозваната риба е от вида „ сребърна каракуда” – 20 килограма, то налице е хипотезата по законово въведената фикция за наличието на стопански риболов по см. на § 1, т.28, изр. второ от ДР на ЗРА - установеното количество риба многократно надхвърля нормите на любителския риболов по чл. 24, ал.3 от ЗРА. С оглед на което превозването на рибата в специализиран автомобил, регистриран по реда на чл. 246 от ЗВМД, предвид предписанието на императивната разпоредба на чл. 50, ал.1, т.2 от ЗРА, е било задължително. Тук е мястото да се посочи, че процесният случай не попада в хипотезата на чл. 9, ал.2 от Наредба № 4 от 13.01.2006 г., доколкото количеството риба нахвърля 15 килограма.
От друга страна разпоредба на чл. 86 от ЗРА, на основание, на която е санкциониран Г., предвижда, че който превозва риба, други водни организми и продукти от тях в нарушение на чл. 50 от ЗРА, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. От формулировката на административнонаказателен състав по чл. 86 от ЗРА, както и от предвидените административни санкции - глоба и имуществена санкция, следва извода, че субект на нарушението и респ. субект на отговорността по чл. 86 от ЗРА може да бъде всяко лице, което осъществява превоз на риба в нарушение на изискванията по чл. 50 от ЗРА - т.е кръга на субектите на това нарушение не се изчерпва с търговеца или с превозвача. Субект на нарушението може да бъде и лицето, фактическо осъществяващо превоза в нарушение на чл. 50 от ЗРА - т.е водачът на нерегистрирано по реда на чл. 246 от ЗВМД превозно средство, с което се осъществява превоз на риба. Този извод не се променя от обстоятелството, че задължението за регистрация на превозното средство по чл. 246 от ЗВМД не е на водача на превозното средство. Доколкото регламентираният състав на административно нарушение не се свързва с неизпълнение на задължението за регистрация на ППС, с което се превозва риба, по реда на чл. 246 от ЗВМД, а с превоз на риба с нерегистрирано по реда на чл. 246 от ЗВМД специализирано транспортно средство, субект на нарушението по чл. 86 от ЗРА може да бъде всяко лице, осъществяващо съставомерното изпълнително деяние. Изрично в този смисъл - Решение от 20.07.2017 г. на АдмС - Стара