Определение № 503 от 19.09.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 389/2025
- Вид
- Определение № 503
- Подписан
- 19.09.2025
- В сила
- 19.09.2025
- Състав
- МАЯ ПЕЕВА, ЖЕНЯ ИВАНОВА, АНЕТА ИЛИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 251 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал.1, т. 2 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал.1, т. 2 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 70, ал.1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.70, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 717г, ал.2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 503 гр. Велико Търново, 19.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАЯ ПЕЕВА
Членове:
АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500389 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е п о две частни жалби, подадени от ищеца М. И. Д. в първоинстанционното производство, както следва: против определение № 1060 / 16.07.2025 г. по гр. д. № 676 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която частично е освободен, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от заплащане на държавна такса по делото над сумата от 100 лева до определения от съда като пълен размер на дължима държавна такса от 2000 лева, като е задължен да внесе държавна такса в размер на 100 лева, и против определение № 1233 / 18.08.2025 г. по гр. д. № 676 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 251 ГПК за тълкуване на определение № 1060 / 16.07.2025 г., постановено по същото дело.
В първата частна жалба се излагат доводи за неправилност на определение № 1060 / 16.07.2025 г. по гр. д. № 676 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в обжалваната част, като се твърди, че без да са били представени по делото удостоверения за данъчни оценки и застрахователни стойности, съдът „по свое усмотрение“ е определил цените 1 на исковете и дължимите държавни такси, като е стигнал до „немотивирания“ извод за частично освобождаване от заплащане на държавна такса. Навеждат се подробни съображения, че са налице основанията на чл. 83, ал.2 ГПК за пълното освобождаване на ищеца от заплащане на държавни такси в производството. Искането на жалбоподателя до въззивния съд е за отмяна на определението, в обжалваната част и за освобождаването му изцяло от заплащане на такси по делото. Прави и искания /ако апелативният съд счете за нужно/ да задължи окръжния съд да предприеме действия за установяване на данъчните оценки и застрахователни стойности на процесните имоти и МПС – та, като му бъдат върнати заплатените суми.
Във втората частна жалба се излагат доводи, че неправилно окръжният съд е оставил без уважение искането му за тълкуване на определението по чл.
83, ал.2 ГПК, тъй като били допуснати неточности в диспозитива му досежно волята на съда дали го освобождава от заплащане на държавна такса над сумата от 100 лева или дължи и държавна такса над 100 лева до 2000 лева.
Искането до въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и за отстраняване противоречието във волята на окръжния съд, като бъде изяснен въпросът какъв е размерът на държавната такса, от заплащането на която е освободен.
Частните жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване актове, и са редовни.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваните определения съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:
Първоинстанционното производство по делото е образувано по подадена от М. И. Д. срещу „Сити-Транспорт“ ЕООД искова молба, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 717г, ал.2 ТЗ за прогласяване на недействителността на продажба на недвижими имоти и МПС – та, обективирана в Постановление за възлагане № 260000 от м.03.2022г., както и искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че 2 ищецът е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти и превозни средства и за осъждане на ответника да предаде владението им /всяка една вещ е предмет на отделна ревандикационна претенция/.
С исковата молба е направено искане по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на държавни такси и разноски по делото, поради липса на финансови средства. За целта е представена декларация по чл. 83, ал.2 ГПК и са приложени към нея документи, удостоверяващи декларираните обстоятелства, а именно, че ищецът е на 66 години, няма доходи - не получава трудови възнаграждения и пенсия, няма МПС – та, по дарение притежава идеална част от жилищен имот в гр. Велико Търново, живее със съпругата си, която е пенсионер с пенсия от 1 300 лева.
След постъпване на исковата молба в съда, окръжният съд е постановил определение № 1060 / 16.07.2025 г., с което: освободил ищеца от внасяне на разноски в производството; освободил ищеца от задължение за внасяне на държавна такса над сумата от 100 лева до 2000 лева (досежно последната сума съдът е изложил мотиви, че я приема за дължима държавна такса по делото); указал на ищеца да внесе сумата от 100 лева за държавна такса в едноседмичен срок от връчване на определението; указал на ищеца, в едноседмичен срок от връчване на определението „да изправи“ исковата си молба, като уточни в какво качество е наследил починалия търговец, кога е открито наследството, изложи твърдения за обосноваване на правния си интерес от предявяване на установителния иск по какъв начин негови, респ. на наследодателя му, субективни права са засегнати от оспорената публична продан; предупредил ищеца за последиците по чл. 129, ал.3 ГПК.
В указания му срок ищецът е депозирал молба, с приложена към нея разписка за заплащане на държавна такса в размер на 100 лева по сметка на Окръжен съд – Велико Търново, както и „уточнение на исковата молба“.
На 25.07.2025 г. ищецът е подал до ОС – Велико Търново молба с искане за тълкуване на определение № 1060 / 16.07.2025 г., в частта, с която е посочено „като ОТХВЪРЛЯ молбата за освобождаване от държавна такса в останалия й дължим размер до общо 2000 лева“, като е поискал от съда да 3 му разясни дали го освобождава от държавни такси над внесените от него 100 лева.
С второто обжалвано в настоящото производство определение от 18.08.2025г., ОС – Велико Търново е оставил без уважение искането за тълкуване, приемайки, че след като два дни по – рано ищецът е внесъл 100 лева за държавна такса, това означава, че е разбрал смисъла му и го е изпълнил.
На 19.08.2025 г. окръжният съд е постановил и определение по чл.70, ал.3 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Правилата на чл. 70, ал.1, изр. първо ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т.3 и 128, т. 2 ГПК установяват задължение за ищеца да посочи цената на иска и внесе дължимата за разглеждането му държавна такса, които са елементи от редовността на исковата молба. В случай, че не стори това, възниква задължение за съда по чл. 129, ал.2 ГПК да остави исковата молба без движение с ясни и конкретни указания до ищеца да отстрани нередовностите й.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като съдът следва да прецени доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.
Съобразно разрешенията, дадени в т.12 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, следва да се има предвид това, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това 4 разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.
Предвид горното и като изходи от това, че ищецът е на 66 години и не реализира доходи, няма МПС – та, притежава само идеална част от един недвижим имот, живее със съпругата си, която е пенсионерка и получава пенсия от 1 300 лева, като съпостави и взе предвид и броя на предявените искове, по всеки от които се дължи отделна държавна такса, която се определя по правилата на чл. 69, ал.1, т. 2 и т.4 във връзка с чл. 71, ал.2 ГПК, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от заплащане на държавни такси по делото до приключването му във всички съдебни инстанции.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, определение № 1060 / 16.07.2025 г. по гр. д.
№ 676 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново следва да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо това ищецът бъде освободен изцяло от заплащане на държавни такси по делото. По отношение на останалите искания на частния жалбоподател за задължаване на окръжния съд да предприеме действия „по установяване на данъчни оценки и застрахователни стойности“ и за връщане на внесени суми, в настоящото производство въззивният съд не разполага с такива правомощия. От мотивите на настоящия съдебен акт става ясно становището на въззивния съд по приложението на разпоредбите на чл. 69, ал.1, т.2 и т. 4 ГПК и относно броя на предявените кумулативно обективно съединени искове, с които е сезиран първоинстанционният съд.
При този изход на делото, втората частна жалба против определението за тълкуване на горепосоченото определение /което се отменя в обжалваната част/, се явява без предмет и следва да бъде оставена без разглеждане и да бъде прекратено производството по делото в тази част.
Водим от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1060 / 16.07.2025 г. по гр. д. № 676 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която ищецът само 5 частично е освободен, на основание чл. 83, ал. 2 от ГП К, от заплащане на държавна такса, като е задължен да внесе държавна такса в размер на 100 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал.2 ГПК, ищеца М. И. Д., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.
Велико
Търново,
***********************, изцяло от внасяне на държавни такси по гр. д. № 676 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново до приключването му във всички съдебни инстанции.
ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба, подадена от М. И. Д., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Велико Търново, *********************, против определение № 1233 / 18.08.2025 г. по гр. д. № 676 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 251 ГПК, като недопустима и прекратява производството по делото в тази му част.
Определението, в частта с която се оставя без разглеждане частната жалба, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя. В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 503 гр. Велико Търново, 19.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАЯ ПЕЕВА
Членове:
АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500389 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е п о две частни жалби, подадени от ищеца М. И. Д. в първоинстанционното производство, както следва: против определение № 1060 / 16.07.2025 г. по гр. д. № 676 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която частично е освободен, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от заплащане на държавна такса по делото над сумата от 100 лева до определения от съда като пълен размер на дължима държавна такса от 2000 лева, като е задължен да внесе държавна такса в размер на 100 лева, и против определение № 1233 / 18.08.2025 г. по гр. д. № 676 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 251 ГПК за тълкуване на определение № 1060 / 16.07.2025 г., постановено по същото дело.
Разпечатката съдържа 56 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f06af42-a5b3-4b7f-a818-c7112567d17c