Решение № 518 от 04.12.2024, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Русе, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело № 20244500500820 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХXIX Раздел I “Обжалване на действията на съдебния изпълнител” от ГПК.

В. Д. Г. ЕГН ********** подава жалба вх. № 7888/11.07.2024г. срещу действията на ЧСИ В. Н по изпълнително дело № 562/2024г. със следните искания:

1. Да се отмени запорно съобщение изх.№5868/ 27.06.2024г. до ЗП РЙК като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

2. Да се отмени възбрана върху поземлени имоти с изх.№5867/ 27.06.2024г. до съдия по вписванията - Служба по вписванията - гр. Левски като неправилно, незаконосъобразно и необосновано действие.

3. Да се отмени като неправилно и незаконосъобразно включването на втория взискател ТД-НАП-Варна в това изпълнително дело, поради тежки нарушения на чл.126 ал.1 ГПК - има висящ процес между същите страни за същото искане, което е по-рано заведено и.д. №2077/ 2023г. при ДСИ в СИС-Русе - и 1 да се изключи от задълженията сумата 692,18 лв. главница и 0,53 лв. лихви към ТД-НАП-Варна.

4.

Да се отмени и част от таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС по делото, която трябва да се изчисли вече на базата на размер от 525,24 лв. главница плюс лихви плюс допълнителни таксата се намали от 236,92 лв. на 170,42 лв.

5. Да се отмени 30,00 лв. от разноските по изпълнителното дело като се намалят от 128,00 лв. - на 90,00 лв. поради отмяна на запорното съобщение и искането за възбрана, по които ЧСИ си е калкулирал по 15,00 лв. разноски, съгл. т.9 и т.10 от тарифата към ЗЧСИ.

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК от длъжника в изпълнителното производство срещу действия, които подлежат на съдебен контрол: насочване на изпълнението върху имущество, което жалбоподателят смята за несеквестируемо, и постановление за разноски инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение – чл. 435, ал.2, т. 2 и т. 7 от ГПК.

ЧСИ В. Но излага мотиви по обжалваните действия.

В. Д. Г. е осъден по НОХД № 360/2020г. Районен съд Разград с присъда влязла в сила на 10.04.2022г. да заплати сумата 1375,24 лв. разноски в полза на държавата по сметка на ОД МВР Разград. По искане на ОДМВР Разград е образувано изпълнително дело № 562/21.06.2024г. въз основа на изпълнителен лист № 260017/7.11.2023г., издаден по НОХД № 360/2020г. РС Разград.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал пълно имуществено проучване на длъжника, както и налагане на запор върху вземания и движими вещи. С молбата взискателят възлага на ЧСИ правата по чл. 8 от ЗЧСИ да избира начина на изпълнение.

На основание чл. 459 ГПК и чл. 191, ал. 4 ДОПК ЧСИ поискал от НАП сведения за публични задълженията на длъжника, в случай, че има такива. С удостоверение вх. № 7470/24.06.24 г. НАП предоставила справка за задълженията на В. Г., които ЧСИ присъединил по изпълнителното дело. С това действие, което длъжникът оспорва, частният съдебен изпълнител е спазил чл. 458 от ГПК – Държавата се смята винаги за присъединен взискател 2 за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Това е императивна норма, която частният съдебен изпълнител е длъжен да изпълни, след като вземането на държавата съществува като изискуемо. В случая длъжникът не оспорва, че публичното вземане не е погасено, а само, че е предмет на друго изпълнително дело пред ДСИ.

ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД.

ЧСИ е наложил запор върху 1/6 от вземания по договор за наем на ПИ *** в землището на с. Татари, Община Белене до размера на дълга по изпълнителното дело. Вземанията са от третото лице ЗП РЙК.

ЧСИ е наложил възбрана върху недвижими имоти, собственост на В.и Д.

Г., 1/6 ид. ч. от два земеделски имота в с. Татари, Община Белене, *** В поканата за доброволно изпълнение изпратена до длъжника частният съдебен изпълнител посочва дължимите парични задължения, както следва:1375,24 лв. неолихвяема сума /вземане на ОД на МВР Разград/, 692,18 лв. главница /вземане на НАП/, 053 лв. лихви, 150 лв. допълнителни разноски /юрисконсултско възнаграждение/, 128 лв. разноски по и.д. и такса по т. 26 от тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 236,92 лв. в полза на ЧСИ В. Н. Поканата е получена от длъжника на 4.07.2024г.

Поначало налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия – т.1 от Тълкувателно решение 2/2013 на ОСГТК на ВКС. Двата земеделски имота не попадат в хипотезата за несеквестируемост по чл. 444, т.5 – земите на длъжника – земеделски стопанин. Законът има предвид земите на земеделски производител, който обработва земите, а не собственик на земеделска земя, отдадена под аренда или наем. Запорираното вземане е доход от отдаване под наем на земеделска земя, тоест не попада в хипотезите на чл.

446 ГПК за несеквестируеми доходи – трудово възнаграждение или пенсия.

Регламентираният в чл. 79, ал. 1 ГПК общ принцип за отговорността за разноски в изпълнителното производство , че те се понасят от длъжника (освен в изрично посочените от закона случаи), намира своето основание в това, че изпълнителното производство е сурогат на доброволното изпълнение 3

– от страна на длъжника липсва добросъвестно изпълнение на съдебно потвърдени задължения. Именно това неправомерно поведение на длъжника е повод за образуване на изпълнителното производство, поради което по принцип разноските за същото не се възлагат в тежест на кредитора (взискателя), а в тежест на длъжника.

Длъжникът по изпълнително дело дължи пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху събраната сума, след като плащането на задължението е извършено по висящо дело за принудително изпълнение, независимо от начина, по който е събрана сумата - платена директно на взискателя или по сметка на съдебен изпълнител. Следователно в тежест на длъжника следва да се определи пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху цялото задължение към взискателите ОД на МВР-Разград и ТД НАП Варна /присъединен по право взискател на осн. чл.458 от ГПК/ по изпълнителното дело. Доколкото по делото липсват данни за погасяване на задължението към държавата, на длъжника следва да се определи пропорционална такса по т, 26 от ТТРЗЧСИ върху задължението като такава бъде удържана при събиране на суми в хода на изпълнителното производство пропорционално на техния размер.

Мотивиран така Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 7888/11.07.2024г. от В. Д. Г. ЕГН ********** срещу действията на ЧСИ В. Н по изпълнително дело № 562/2024г., посочени в покана за доброволно изпълнение изх. № 5870/27.06.2024г.: насочване на изпълнението върху вещи и доходи, които длъжникът смята за несеквестируеми - запор върху 1/6 от вземания от третото лице ЗП РЙК по договор за наем на ПИ *** в землището на с. Татари, Община Белене; възбрана върху недвижими имоти, собственост на В. Д. Г., 1/6 ид. ч. от два земеделски имота в с. Татари, Община Белене, *** постановление за разноски инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение: 128 лв. разноски по и.д. и такса по т. 26 от тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 236,92 лв. в полза на ЧСИ В. Н.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5