Решение № 3502 от 18.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3502 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20251110204533 по описа за 2025 година при участието на секретаря Вера Тасева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 4533 по описа на СРС за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Р. Р. срещу Наказателно постановление (НП) № VI-130 от 02.03.2025г., издадено от зам.-началник на 01 РПУ – СДВР, с което на осн. чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.25, ал.1 вр. чл.30, ал.1, т.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл.21, т.7 от ЗООРПСМ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като се оспорва изводът на административно-наказващия орган, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение, като се поддържа, че установената у него вещ („бандана” /шал/) не била поставена на лицето му, не е била използвана за прикрИ.е на лицето и не е затруднявала разпознаването му. По същество се поддържа, че самото носене на шал/маска в себе си не е равнозначно на „носене на лицето” по смис. на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ, поради което наказателното постановление следвало да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят И. Р. Р., редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата си и моли да бъде отменено оспорваното наказателно постановление, като сочи, че бил неправомерно задържан; твърди, че на процесната дата (02.03.2025г.) отишъл на футболната среща заедно с приятели от Франция, като не са били облечени с отличителни дрехи или символи на футболните отбори, като при извършената проверка в якето му била намерена яка тип „бандана” от термоплат, която държал поради студеното време и която обичайно използвал за пазене на гласните връзки и да не вдишва дим при наличие на димки, като тази вещ му била останала още от времето на SARS-CoV-2 и 1 обичайно стояла в якето му, като му било казано от полицаи да я изхвърли, но друг служител на МВР, различен от разпитания в съдебно заседание, му поставил белезници и впоследствие бил предаден на други полицейски служители, но спрямо него било упражнено физическо въздействие, държан бил продължително време на стадиона заедно с други задържани лица, а впоследствие е бил транспортиран с поставени белезници на ръцете и краката, но отрича процесната маска да е била на лицето му, или на врата му, и не е ползвана за прикрИ.е на лицето.

Въззиваемата страна и административно-наказващ орган – Зам.-началник на 01 РПУ – СДВР, редовно призован, не се явява, като се представлява юрк. К.Г. (вж. л.39), която оспорва жалбата и поддържа, че същата е неоснователна, т. к. при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени законовите изисквания, а от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че жалб. И. Р. е извършил деянието, описано в АУАН и НП – нарушение на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ.

Съдът, като изслуша становищата на страните, служебно провери атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателствени материали, съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 02.03.2025г., от 14:00 ч. на Националния стадион (НС) „Васил Левски” в гр. София започвала футболна среща между отборите на ПФК „ЦСКА – София” и ПФК „Левски – София”, за чието обезпечаване били ангажирани полицейски служители от СДВР, натоварени с охраната на обществения ред и с извършването на проверки на лицата, насочващи се към спортното мероприятие.

В този ден, ок. 13:40 ч., жалбоподателят И. Р. Р. отишъл в района на националния стадион в столицата, за да посети със свои приятели-чужденци футболната среща. При придвижването си към входно-контролния пункт той бил спрян от полицейски служител – свид. П. П., който бил ангажиран с охраната на мероприятието. При извършената полицейска проверка свидетелят преценил, че жалб. Р. носи на врата си яка, която би могла да скрие лицето му. Жалбоподателят обяснил на полицая, че това е яка от термоплат и я носи поради проблеми с гласните връзки и опушването с димки при такива спортни събития.

Първоначално свид. П. разпоредил на жалб. Р. да изхвърли яката, но в този момент друг служител (отговорник за съответния район – неустановен по делото) се намесил, като дал указания на свид. П., че след като жалбоподателят е спрян и нарушението му е установено, то трябвало да бъде отведен за „последваща работа”.

Свидетелят П. П. не бил от столицата и не знаел къде трябва да отведе жалб. И. Р., той помолил друг негов колега (неустановен по делото – бел. с.) да му съдейства и двамата съпровели жалбоподателя до „тунел”, където имало още задържани поради притежание на „забранени предмети”. Спрямо жалбоподателя И. Р. бил извършен обиск от служители, ангажирани с проверката на задържаните лица. В неговото яке била намерена вещ, представляваща шал/яка тип „бандана” (тъмно парче плат или маска).

След проверката друга служителка на полицията (неустановна по делото) написила „от името” на свид. П. П. полицейски доклад за случая (вж. л.8 от съд. д.), който бил подписан от свид. П.. Заедно с това той подписал и заповед за задържане, която отново не била съставена от свид. П..

Служителка на 01 РПУ-СДВР снела писмени поксазания на свид. П. (л.10 от съд. д.), а жалб. И. Р. предал доброволно въпросната маска, за което бил съставен протокол (вж. л.13).

След извършената проверка спрямо жалбоподателя били предприети последващи действия по реда на Закона за МВР и ЗООРПСМ – издадена била Заповед за налагане на 2 принудитеулна административна мярка (ЗППАМ) № 25-VI-130-0179/02.03.2025г. – забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година (вж. л.7 от съд. д.).

Въз основа на съставените документи, на 02.03.2025г. свид. М. Н. съставил Акт за установляване на административно нарушение № VI-130/02.03.2025г., в който било прието, че жалбоподателят е извършил противообществена проява (спортно хулиганство), изразяваща се в „носене в себе си на черна маска”, което деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.21, т.7 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортнаи мероприятия (ЗООРПСМ). Актът бил съставен от свид. Н.

(служител на 01 РПУ-СДВР), който не е бил непосредствен очевидец на самата проверка, а работил в т. нар. „обработваща група” и е съставил акта въз основа на данните от своите колеги на място и документите. Свидетели при съставянето на АУАН бил служители на посоченото полицейско управление (Б. Й. и К.Д.), като след подписването му – бил връчен на жалбоподателя (вж. л.5).

Въз основа на АУАН, на 02.03.2025г. зам.-началникът на 01 РПУ-СДВР издал атакуваното Наказателно постановление № VI-130/02.03.2025г., в което били отразенти обстоятелствата от проверката, фактическото описание на нарушението – на посочените дата и време, преди провеждане на споменатата футболна среща на националния стадион, на КПП-6 на сектор „Г” бил извършил противообществена проява (спортно хулиганство) – носил в себе си черна маска, както и правната квалификация на нарушението (чл.21, т.7 от ЗООРПСМ), като с този санкционен акт на осн. чл.53 от ЗАНН и чл.25, ал.1 вр. чл.30, ал.1 от ЗООРПСМ на жалбоподателя И. Р. Р. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушението.

НП било връчено на жалбоподателя на 02.03.2025г. (вж. разписката в НП), а на 10.03.2025г. била подадена жалбата срещу издаденото НП (вж. л.9), заведена с вх. № 2250005457/14.03.2025г.

По повод на същия случай са били съставени и останалите документи от административнонаказателната преписка, приложени по делото, вкл. документи, отразяващи извършената проверка, задържането на жалбоподателя, както и процесуалните действия на полицейските органи след отвеждането му.

Горните фактически обстоятелства съдебният състав приема за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите М. Л. Н. и П. Р. П., вкл. неговите писмени показания (л.10), както и обясненията на жалбоподателя И. Р. Р. (л.15), дадени писмено; писмените доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК: съставения АУАН № VI-130/02.03.2025г. (л.5), НП № VI-130/02.03.2025г. (л.6), ЗППАМ № 25-VI0179/02.03.2025г. (л.7), полицейски доклад за случая (л.8), полицейски доклад за жалбата (л.9), протокол за писмено показание на свидетел (л.10), заповед за задържане (л.11), протокол за личен обиск (л.12), протокол за доброволно предаване (л.13), разписка за получено веществено доказателство (маска) (л.14), писмени сведения от жалбоподателя (л.15), заповед № 225з-105/26.01.2024г. на началника на 01 РПУ-СДВР за наказващи органи (л.16), заповед № 8121з-247/05.03.2021г. на министъра на вътрешните работи за наказващи органи (л.40-41), удостоверение рег. № 513р-30319/21.03.2025г. за заемана длъжност от наказващ орган (л.42).

Този състав на райониня съд съобрази съдържанието на приетите по делото писмени доказателства, вкл. процесуалните документи (АУАН и НП), както и останалите материали от административнонаказателната преписка, приложени в съдебното производство, като от тези писмени източници се установяват безпротиворечиво данните относно обстоятелствата по проверката, действията на полицейските служители и на жалб. Р., обстоятелствата по соченото нарушение (вкл. датата и времето на извършването му) и правната му оценка, 3 поради което съдът осножва своите фактически изводи въз основа на тях.

Настоящият съдебен състав обсъди и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М. Н. и П. П., като прецени същите с оглед тяхната последователност, вътрешна логичност, връзката им с останалия доказателствен материал и непосредственото им отношение към фактите по спора, следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост. От показанията на свидетеля М. Н. се установяват обстоятелствата по съставянето на АУАН – въз основа на данните от документите на колегите му били на мястото на проверката, и без да е имал преки и непосредствени възприятия относно установяването на процесната вещ у жалбоподателя, както и относно начина, по който тя е била носена – дали е била поставена на лицето му или се е намирала на друго място. Поради това съдът приема, че показанията на този свидетел са относими най-вече към обстоятелствата по съставянето на АУАН и към механизма на административното „окомплектоване” на документите по преписката, но не и като пряк доказателствен източник относно основния спорен факт по делото – дали процесната вещ е била носена по начин, който прикрива лицето на жалбоподателя и затруднява разпознаването му.

Съществено значение за изясняване на делото имат показанията на свидетеля П. П., който на място е участвал в проверката на жалбоподателя. От неговите показания се установява, че при осъществявания контрол на входа на спортното мероприятие вниманието на полицейските служители е било насочено към лица, които носят шалове, високи яки, качулки и други подобни вещи, с които биха могли да прикриват лицата си. Свидетелят изяснява, че у жалбоподателя била установена процесната вещ, но изрично сочи, че при спирането за проверка на жалб. Р. същата не е била поставена на лицето на последния, като това обстоятелство е от съществено значение за предмета на настоящото производство и съдът го отчита като пряко възприет от свидетеля факт. В тази част съдът кредитира показанията на свид. П. П., доколкото същите са относително ясни, конкретни и произхождат от лице, участвало в самата проверка на място на жалбоподателя.