Решение № 103 от 11.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Плевен, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря Десислава В. Мачорска като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20254430201769 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 3/ЕЕН 112/2025 от 28.05.2025г. на Началника на РУ-Бяла към ОДМВР-Русе на Ю. Н. К. с ЕГН ********** от с.

***, Плевенска област на основание чл. 38, ал. 1-ва от ЗНССПЕЕН 112 е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.

Недоволна от така наложеното административно наказание е останала жалбоподателката, която в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подаля жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно жалбоподателката се явява лично и с пълномощника си – адв.

Д. Н. от АК-Плевен, която взема становище, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно като издадено в противоречие, както с материалния, така и с процесуалния закон. Излага подробни доводи в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 3/ЕЕН 112/2025 от 28.05.2025г. на Началника на РУ-Бяла към ОДМВР-Русе. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

За ответната страна не се явява представител в съдебно заседание.

1

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Административно-наказателното производство против жалбоподателката Ю. Н. К. е образувано с акт за установяване на административно нарушение № 3/ЕЕН 112/2025 година за това, че на 15.04.2025 година около 19:15 часа в с. ***, обл. Плевен, ул. „***“ *** чрез използване на мобилен телефон със СИМ карта с №+*** е подала неверен сигнал за помощ на ЕЕН 112, за това, че мъжът, с когото е живяла на семейни начала - К. П. П. от гр. Бяла, обл. Русе и който отглежда сина им П.К.П. след раздялата между К. и Ю. е оставил (***) без родителски надзор, като гореописаното не се потвърждава при посещение на екип на РУ-Бяла на мястото - гр. Бяла, обл. Русе, бул. „***“ *** ***, ***, *** В акта се сочи, че с описаното деяние жалбоподателят е нарушил чл. чл.28 ал.І1-ва от ЗНССПЕЕН 112.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и на жалбоподателката Ю. Н. К. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област на основание чл. 38, ал. 1-ва от ЗНССПЕЕН 112 е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.

Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се потвърждава от анализа на ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства и от приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени такива, а именно: Наказателно постановление №3/ЕЕН 112/2025 град Бяла 28.05.2025г., Акт за установяване на административно нарушение №3/ ЕЕН 112/2025 от 08.05.2025г., писмо с УРИ: 247р-4965/03.06.2025г., справка от извършена проверка, Заповед №8121з-321/24.03.2025г., Заповед с рег.№336з-970/11.03.2025г., справка от Дирекция „Национална система 112“ Районен център 112- Монтана ведно с приложен диск към доказателствата по делото, пр. преписка№3051/2025г. по описа на РП-Русе, ТО-Бяла.

По делото са ангажирани две групи гласни доказателства. Първата от тях обхваща показанията на свидетелите М. Й. И., И. Н. И., М. Т. Д., Я. С. Я., С. Т. С., К. П. П. и С. И.а Д., а втората включва показанията на свидетелката Р.В.М..

Съдът обсъди обясненията на свидетелите от първата група, като намери, че същите са обективни, логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с приобщените по делото писмени 2 доказателства. От показанията на свидетелите С. Т. С., М. Т. Д., Я. С. Я., К. П.

П. и С. И.а се установява, че по повод постъпил сигнал в РУ-Бяла за подаден сигнал на ЕЕН 112 за дете, оставено без надзор в гр. Бяла полицейските служители Д. и Я. посетили посочения в сигнала адрес в гр. Бяла, ул. бул.

„***“ *** ***, ***, *** като на място констатирали, че малолетното дете *** е заедно със своите *** – свидетелите К. П. П. и С. И.а Д.. Установява се също така, че проверката е извършена в рамките на около 10-15 минути след постъпване на сигнала в РУ-Бяла. Свидетелите С. и Д. излагат пред съда своите впечатления относно това, че АУАН е бил съставен при стриктно спазване на установения процесуален ред. От показанията на свидетелите К.

П. П. и С. И.а, които са съответно *** на малолетното дете се доизяснява, че след раздялата на родителите на детето *** (жалбоподателката К. и свидетеля П.), че именно те двамата полагат грижи по неговите отглеждане и възпитание, както и че никога техния син/внук не е бил поставян в риск, доколкото се е случвало детето да остане само в апартамента, находящ се на първия етаж на жилищната сграда в рамките на непродължителен период от време, а именно – 10-тина минути, през които бабата е отивала да изхвърли отпадък в намиращия се до блока контейнер или да размени няколко реплики със съсед пред входната врата, което не създавало предпоставки за застрашаване на физическото, психическото или нравственото му развитие.

Съдът обсъди и показанията на свидетелката Р.В.М., като намира, че следва да бъдат приети с доверие като отразяващи нейни преки впечатления в частта, в която посочва, че е живее заедно с жалбоподателката и били заедно, когато К. провела видео разговор с детето си чрез приложението *** посредством мобилния апарат на свидетелката С. И.а, при който момчето споделило, че в момента е само и за това подала сигнал, че 5-годишното и дете е оставено само, т. е. намира се в опасност на ЕЕН 112. Съдът не приема показанията на свидетелката Михайлова в частта, в която твърди, че първоналано К. позвънила в Агенция за деца в риск, но поради изтичане на работното време я посъветвали да подаде сигнал на ЕЕН 112, което и сторила, тъй като от информацията, съдържаща с в приобщеното по делото веществено доказателство – СД диск се установява, че едва при подаване на сигнала до 112 жлбоподателката е била уведомена за възможността да подаде сигнал за „Деца в риск“ и е бил предоставен съответния телефонен номер.

От обсъдените по-горе доказателства се установява по категоричен начин, че на на 15.04.2025 година около 19:15 часа в с. ***, обл. Плевен, ул.

„***“ *** чрез използване на мобилен телефон със СИМ карта с №+***, жалбоподателката Ю. Н. К. е подала неверен сигнал за помощ на ЕЕН 112, за това, че мъжът, с когото е живяла на семейни начала - К. П. П. от гр. Бяла, обл.

Русе и който отглежда сина им П.К.П. след раздялата между К. и Ю. е оставил (***) без родителски надзор.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че на 15.04.2025 година жалбоподателката Ю. Н. К. е подала сигнал с описаното съдържание на ЕЕН 112 и че същият не съответства на истината. За да 3 достигне до този извод, съдът съобрази, че съгласно Закона за закрила на детето, родителите и лицата, полагащи грижи, са длъжни да не оставят без надзор деца до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното здраве или живот, т. е. не всяко кратко отсъствие е нарушение. Законът разглежда дали ситуацията е създала конкретен риск. В настоящия случай от факта, че детето е било оставено за кратко само не може да се презюмира, че е била създадена опасност за здравето или живота му. С оглед горната установенот на фактите, съдът намира, че жалбоподателката Ю. Н. К. е осъществила състава на нарушението по чл. 28, ал.1 ЗНССПЕЕН 112.

Правилно наказващият орган е издирил и приложил съответната санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, която предвижда административно наказание - глоба в размер от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая наказващият орган е наложил глоба в минимално предвидения от законодателя размер, а именно 2000,00 лева, сбед като е отчел обстоятелствата, че деянието е извършено за първи път, както и ниската степен на обществена опасност на нарушителя.

Съдът не констатира в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган да са допуснати нарушения, които да са съществени и поради това да предпоставят отмяната на обжалваното наказателно постановление. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица с оглед приобщените като доказателства по делото Заповед №8121з321/24.03.2025г. и Заповед с рег.№336з-970/11.03.2025 госина.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 3/ЕЕН 112/2025 от 28.05.2025г. на Началника на РУ-Бяла към ОДМВР-Русе следва да бъде потвърдено като законосъобразно на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН Наказателно постановление № 3/ЕЕН 112/2025 от 28.05.2025г. на Началника на РУ-Бяла към ОДМВР-Русе, с което на Ю. Н. К. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област на основание чл. 38, ал. 1-ва от ЗНССПЕЕН 112 е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5