Решение № 963 от 10.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20265300500405 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „********** против решение №

5032/19.11.2025г.,постановено по гр.д.№ 13349/25г.по описа на ПдРС,9-ти гр.с.,с което е осъдено на основание чл.55,ал.1,предл.първо о т ЗЗД „*******,да заплати на Д. Г.

Р.,ЕГН-**********,гр.П.,сумата от 516лв., представляваща недължимо заплатена за периода от 03.02.2022г. до 07.05.2022г. и получена от ответника без наличие на правно основание за това сума,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.07.2024г.,до окончателното изплащане на задължението.

Дружеството жалбоподател е останало недоволно от решението,което счита за недопустимо,респ.неправилно по изложени във въззивната жалба съображения и иска от съда да го обезсили,като върне делото на друг състав на ПдРС за ново разглеждане,а в случай,че приеме решението за допустимо,да го отмени като неправилно и вместо това постанови друго,с което да отхвърли предявения иск.Претендира разноски в производството.

Въззиваемата страна- Д. Г. Р.,ЕГН-********** оспорва въззивната жалба,която намира за неоснователна и иска потвърждаване на атакуваното решение.Претендира разноски за инстанцията за адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и 1 основателността на жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт,поради което е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269,изр.първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Не се споделят доводите във въззивната жалба за недопустимост на решението,поради това,че едно от плащанията,направени от ищцата чрез Изипей било направено от Г. Р.,като ПдРС приел,че се касае за мандатни отношения между него и ищцата,т.е.съдът извел изводите си за извършване на плащане в условията на договор за поръчка между платеца по една от разписките и въззиваемата,като така се произнесъл по непредявено основание или по непредявен иск.Фактът,че едно от плащанията е направено от трето лице от името на ищцата и това е коментирано в съдебното решение не означава,че съдът се е произнесъл по непредявено основание.

От друга страна,неоснователно и въззиваемата страна приема,че решението е атакувано частично-само по отношение на сумата от 202лв.,заплатена с разписка от 07.05.22г.В жалбата изрично се посочва,че се атакува цялото решение на ПдРС.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД,предявен от Д. Г. Р. против „******. с правно основание

В исковата молба се поддържа,че за периода от 03.02.2022г.до 07.05.2022г.ищцата е заплатила в полза на ответника сумата в общ размер на 516лв.чрез системата на „Изипей“,като сумата била заплатена без наличие на правно основание за това – по прекратени облигационни правоотношения.Твърди се,че към момента на заплащане на сумата между страните не са съществували договорни отношения по договори за кредит,а съществуващите правоотношения са били прекратени,поради заплащане на задълженията по тях.При условията на евентуалност и в случай,че в производството по делото се установи,че между страните е сключен договор за кредит,във връзка с който сумата е заплатена, се поддържа,че договорът за кредит следва да се приеме за недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

Ответникът оспорва иска.В писмения си отговор по чл.131 от ГПК поддържа,че предявеният иск е неоснователен,доколкото към исковата молба не са приложени касови ордери за заплащане на сумите,както и че не е получавал посочените в исковата молба суми.

По делото са представени като доказателство единствено три броя разписки № 0300014889682447/03.02.2022г.,№

0300015105651488/03.03.2022г.и

№

0300015598568835/07.05.2022г.,издадени от Easy Pay,като от първите две разписки се установява,че ищцата Д. Р. е заплатила в полза на „****** сумата от съответно 214лв.по първата разписка и 100лв.по втората разписка, с посочено основание за плащане „вноска по кредит“.От третата разписка от 07.05.22г. е видно,че Г. А. Р. е заплатил в полза на „****** сумата от 202лв. с посочено основание за плащане „вноска Д. Г. Р.,ЕГН-**********“ Районният съд е приел,че за периода от 03.02.2022г. до 07.05.2022г. ищцата е 2 заплатила в полза на ответника сумата от общо 516лв.,като по отношение на разписка № 0300015598568835/07.05.2022г. е приел,че трето лице- Г. А. Р. е заплатил от нейно име сумата от 202лв.,доколкото в посоченото основание за плащане са посочени имената на ищцата.ПдРС е приел,че плащането от трето лице на задължение на ищцата е осъществено на основание на чл.280,ал.1 от ЗЗД по договор за поръчка за извършване на други правни действия – заплащане на задължение на ищцата от името на същата.Според първостепенния съд ответникът е възразил единствено по отношение на получаване на посочената сума,като не е въвел основание за нейното получаване.Посоченото в разписките основание за плащане „вноска по кредит“ не давало основание да се приеме,че за ответника е било налице основание за получаване на сумите по разписките за плащане,доколкото ответникът не бил въвел такова твърдение,нито представил сключен между страните договор за кредит.

При този предмет на делото получаването на исковата сума било доказано от ищцата,като същата не била длъжна да доказва други обстоятелства по иска с правно основание чл.55 от ЗЗД.По този иск в тежест на ответника е да докаже основанието,на което е получил плащането,както и че това основание се е осъществило.Ответникът не е обвързан от посоченото от ищеца основание и може да докаже,че в действителност основанието за плащане е друго,както и че то се е осъществило.Цитирана е и практика на ВКС,в която се разяснява,че с иска по чл.55 от ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо,което е дал на ответника,и в негова тежест е да докаже единствено даването,като в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото.В случая ответникът не бил посочил,че е налице основание за получаване на процесната сума,не доказал наличието на основанието,посочено в разписките за плащане,а именно – правоотношение по договор за кредит,нито наличието на друго основание.Стигайки до този извод,районният съд е уважил иска.

Този извод на първоинстационния съд се споделя напълно и от настоящата инстанция,поради което на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на атакуваното решение,които намира за правилни и обосновани.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна.Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Разноски:

При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата страна,но доколкото същата е представлявана от адв.К.К. на основание чл.38,ал.2 във вр.с чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.,то същите следва да се определят от съда и да се присъдят на пълномощника за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на въззиваемата.Адв.възнаграждение се определя от съда на 102,26 €.

Водим от горното,Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5032/19.11.2025г.,постановено по гр.д.№ 13349/25г.по описа на ПдРС,9-ти гр.с.

ОСЪЖДА „******** да заплати на на адв.К. Й. К.,с личен номер ********,на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.сумата от 102,26 (сто и две евро и 26 ст.) – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Д. Г. Р. пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4