Решение № 264244 от 25.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 25.06.2021 год.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ДИМИТЪР

КОВАЧЕВ като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело № 5550 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на С.П.с вх. № 14281/04.03.202г. - длъжник по изпълнително дело № 20218510400433 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу постановление от 23.02.2021г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, както и в частта за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното постановление за разноските. Счита, че приетият хонорар от страна на съдебния изпълнител е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200 лева за образуване на изпълнителното дело, като включва и сума за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая обаче взискателят не е извършвал такива действия, поради което няма право да претендира разноски по реда на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложени са и съображения, че адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не се отличава с фактическа или правна сложност. Освен това твърди, че е погасил задължението си в срока за доброволно изпълнение, поради което за взискателя не е било необходимо да предприема действия, насочени към събиране на вземането.

Развити са и съображения, че за посочването в молба за образуване на делото изпълнителен способ не се дължи отделно адвокатско възнаграждение, доколкото това е част от задължителното съдържание на молбата. В жалбата са наведени аргументи за неправилност при определянето на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, доколкото не е съобразена с реално извършените действия по делото. Освен това съдебният изпълнител е включил в базата за начисляване на таксата и претендираните в изпълнителното производство от взискателя разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, което противоречи на нормата на т.

26 от ТТРЗЧСИ. По този начин определеният размер на пропорционалната такса надвишавала с една десета размерът на вземането, което било в пряко нарушение на разпоредбата на т. 27 а от ТТРЗЧСИ. Допълнително основание за оспорване на постановлението за разноски е и обстоятелството, че съдебният изпълнител не е изготвил сметка по чл. 79, ал. 2 от ЗЧСИ и така за длъжника остава неясен начинът на определяне на конкретния размер на таксите и разноските. По изложените съображения прави искане за отмяна на обжалваното постановление и намаляване на приетите за събиране такси и разноски по изпълнителното производство.

Взискателите Т.Е.Д.и

М.О.Д.не изразяват становище по жалбата.

В мотивите си частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20218510400433 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от Т.Е.Д.и М.О.Д.от 18.02.2021г. срещу Столична община, за принудително събиране на присъдената в полза на взискателите парична сума в размер на 620 лева, представляваща разноски по делото, за която е издаден на 09.02.2021г. изпълнителен лист по административно дело № 10747/2019г. по описа на АССГ.

Молбата е депозирана чрез адв. В.В.и адв. Ц.Р., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, както и за сумата от 5, 00 лева – заплатена държавна такса за издаване на изпълнител лист. Адвокатското възнаграждение е претендирано в условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА за предоставена безплатна адвокатска защита и съдействие.

Взискателите са подали молба на 18.02.2021г., с която са направили искане пред органа на принудително изпълнение за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД.

По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на 19.02.2021г. покана за доброволно изпълнение на вземане в общ размер на 1 213, 40 лева, от които 620 лева присъдени разноски, 405 лева разноски по изпълнителното дело и 188, 40 лева – такси по ТТРЗЧСИ. От изготвената сметка по чл. 79 от ЗЧСИ с № ********** от 26.02.2021г. е видно, че съдебният изпълнител е определил пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 62, 20 лева без ДДС, при материален интерес от 625 лева. Със сметка по чл. 79 от ЗЧСИ с № ********** от 05.03.2021г. е начислена допълнителна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 19, 90 лева без ДДС /23, 88 лева с ДДС/ върху материален интерес от 200 лева. В мотивите на съдебния изпълнител се сочи, че общият размер на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗСИ е определена на сумата от 122, 40 лева с ДДС, начислена върху сумата по изпълнителния лист и върху адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство.

На 22.02.2021г. по делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като същите не са съобразени с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и не са съобразени с размера на главното вземане.

С постановление от 23.02.2021г., получено от длъжника на 26.02.2021г., съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по делото разноски.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:

Разпоредбата на чл.

78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на предоставена безплатна правна помощ в размер на общо 400 лева за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство по същото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното производство, в която не е посочил конкретен изпълнителен способ. С допълнителна молба от 18.02.2021г. е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника срещу търговска банка. По делото липсват данни да са предприети посочените от взискателя изпълнителни действия.

Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, респективно в допълнителна молба от взискателя, представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, с която са оттеглени поисканите изпълнителни способи и са посочени нови такива, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга. В случая няма данни да е реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на вземането, поради което няма основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Поради изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.

10, т. 2 от Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето /”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер е необосновано.

При съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 400 лева като прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева.

По отношение на доводите за неправилно определяне размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ:

Съдебният изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата на 122, 40 лева с ДДС.