Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 217 от 14.07.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 345/2025
Вид
Решение № 217
Подписан
14.07.2025
В сила
14.07.2025
Състав
ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. ХАСКОВО, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500345 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435 ал. 4 вр. чл. 437 ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба от Б. В. Б. от **, подадена чрез упълномощен адвокат К. Р. от АК – Хасково. Жалбоподателката твърди, че е трето лице по отношение на изпълнително дело № 20249290400487 година по описа на ЧСИ Николета Кавакова. Атакува насочването на изпълнение, посредством налагане на възбрана, върху ½ идеални части от два описани в жалбата недвижими имота. Твърди, че те са изцяло нейна лична собственост, което било признато с влязло в сила съдебно решение по проведен от нея иск с правно основание чл. 23 ал. 1 СК. Прави искане за отмяна на разпореждане № 12886/05.03.2025 година, с което ЧСИ е отказал да заличи наложената възбрана върху тези имоти.

Взискателят, инициирал изпълнителното производство – „АПС Бета България“ ЕООД – София не подава писмен отговор в законоустановения срок и не взема становище по въззивната жалба.

Длъжникът в изпълнителното производство – С. М. Б., уведомен за постъпилата жалба, не взема становище по делото.

1

ЧСИ Николета Кавакова представя мотиви.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите на страните, намира следното:

Изпълнително дело № 20249290400487 е образувано на 05.03.2024 година по молба от взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД - София срещу длъжника С. М. Б. от **. С молбата е представен изпълнителен лист № 165/15.02.2024 година. Видно от ИЛ, длъжникът е осъден да заплати на банката сумата 49148,99 лева за непогасена главница по договор за кредит, договорна лихва, законна лихва, ведно с други такси и разноски.

Въз основа на делегираните му от взискателя правомощия, ЧСИ е извършил справки относно активите и пасивите на длъжника и на 11.03.2024 година е наложил възбрана, вписана в СВ-Хасково под акт.№ 142 т. 1 рег. № 1240/11.03.2024 година, върху по ½ ид.ч. от два недвижими имота, за които е приел, че са собственост на длъжника С. М. Б.: 1) УПИ ** в кв. * по плана на ***, ведно с построените в имота жилищна сграда, два селскостопански обекта и лятна кухня и 2) ПИ № ** в кв. * по плана на **.

Няма спор и се установява по делото – длъжникът е получил покани за доброволно изпълнение, като му е съобщена наложената възбрана.

Едновременно с това, до Б. В. Б., в качеството на съпруга на длъжника, ЧСИ е изпратил съобщение по чл. 503 ал. 1 от ГПК. С нея е уведомил съпругатанедлъжник за наложена възбрана върху недвижими имоти, придобити (според ЧСИ) в режим на СИО с длъжника С. Б..

По делото е представено и прието като доказателство Решение № 883/25.11.2024 година, постановено по гр.д. № 1126/2024 година по описа на РС-Хасково. С решението е признато за установено по предявения от Б. В. Б., срещу С. М. Б. иск с правно основание чл. 23 ал. 1 СК, че Б. Б. е изключителен собственик поради наличие на пълна трансформация на нейни лични средства, на двата процесни недвижими имота: 1) УПИ ** в кв. * по плана на **, ведно с построените в имота жилищна сграда, два селскостопански обекта и лятна кухня и 2) ПИ № ** в кв. * по плана на **.

Няма спор по делото и се установява при сравнение, всички недвижими имоти, предмет на иска по чл. 23 ал. 1 СК са засегнати от атакуваната възбрана.

2

В подкрепа на твърденията си за осъществявано владение върху процесните недвижими имоти, жалбоподателката се позовава на обстоятелството, неоспорено от насрещната страна, че понастоящем живее в имотите и ги ползва пряко. Видно от Решение № 254/28.03.2024 година по описа на РС-Хасково, при прекратяването на брака между С. Б. и Б. Б., съдът е предоставил упражняването на родителските права върху родените от брака деца на Б. Б. и е определил местоживеенето при нея, на адрес – ***, което подкрепя твърденията на жалбоподателката за осъществявано владение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима с оглед спазване на законоустановения срок за обжалване.

Съдът счита, че е доказана предпоставката, обуславяща допустимостта на жалбата – третото лице да е било във владението на имотите към момента на възбраняването им. Това се установява от представените по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе и неоспорени от ответника по жалбата. Видно от тях, Б. Б. живее и пряко ползва процесните два, граничещи помежду си, недвижими имота. Това състояние несъмнено датира от преди налагане на процесната възбрана, с оглед датата на постановяване на бракоразводното решение и обичайните срокове между постъпване на молба за развод в съда, насрочване на делото и постановяване на съдебния акт.

Следователно, към датата на налагането на възбраната (11.03.2024 година) са били покрити изискванията за допустимостта на жалбата по чл. 435 ал. 4 ГПК.

По аргумент от чл. 435 ал. 4 ГПК, жалбата на третото лице срещу действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване изпълнението върху вещи, които владее, се уважава само тогава, когато се установи, че към момента на възбраната тези вещи не са били собственост на длъжника. Съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване жалбоподателката е установила, че не само към момента на налагането на възбраната процесните недвижими имоти не са били собствени на нейния съпруг С. Б. -длъжник в изпълнителното производство, но и че те са били нейна изключителна собственост. Този въпрос е разрешен със сила на присъдено нещо с представеното решение на РС-Хасково, постановено по иск с правно 3 основание чл. 23 ал. 1 СК. Искът за установяване, че са лични вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, придобито преди или по време на брака, е установителен по своя характер, а не конститутивен. При уважаването на иска съдът само констатира и приема за установено, че правото на собственост върху придобити по време на брака вещи принадлежи само на един от съпрузите поради трансформация на негово лично имущество. При това, тази констатация е относима към датата на придобиване на имуществото, респ. влагане личните средства на единия съпруг. Или с други думи, правото на собственост не възниква, нито се променя по силата на съдебното решение, а съдът само признава съществуването му от датата на съответната транслативна сделка. В този смисъл, ирелевантно е за настоящия спор – кога е била вписана исковата молба по иска по чл. 23 ал. 1 СК, кога е постановено съдебното решение, кога е влязло в законна сила и е било вписано в Агенцията по вписванията. От решението става ясно недвузначно, че всеки един от недвижимите имоти е бил придобит в лична собственост от Б. Б. много преди налагането на възбраната на 11.03.2024 година, а и дори преди началото на изпълнителното производство. От тук съдът приема за установено, че не длъжникът С. Б., а бившата му съпруга – недлъжник е била собственик на двата процесни възбранени имота. Следователно, отрицателната предпоставка по чл. 435 ал. 4 ГПК за уважаване на жалбата не е налице.

Следователно, подадената жалба от Б. Б. се явява основателна, а атакуваните действия на ЧСИ Николета Кавакова, изразяващи се в насочване принудителното изпълнение върху недвижими имоти, които не са собственост на длъжника С. Б. и се владеят от бившата му съпруга -недлъжник Б. Б., се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Предвид изхода на делото и факта, че жалбата е намерена за основателна, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските в настоящото производство следва да се възложат на взискателя „АПС Бета България“ ЕООД, по чието искане е наложена процесната възбрана. Искането за произнасяне по въпроса за разноските е било направено своевременно с жалбата. Представеният ведно с жалбата договор за правна защита и съдействие съдържа в себе си разписка за заплатено от Б. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид гореизложените съображения, в полза на Б. Б. следва да се присъди сумата 300 лв. – адвокатско 4 възнаграждение, заплатено за процесуалното производството пред окръжния съд. представителство в

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по подадена жалба от адв. К. Р. като пълномощник на трето лице по изп.дело № 20249290400487 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, - Б. В. Б. с ЕГН **********, от ***, - изпълнително действие на ЧСИ Николета Кавакова, изразяващо се в насочване на изпълнението чрез налагане на възбрана, вписана на 11.03.2024 година, върху следните недвижими имоти: 1) 1/2 (една втора) ид. част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, целия с площ от 842,00 кв.м. (осемстотин четиридесет и два квадратни метра), находящ се в квартал **, по плана на *** , одобрен със Заповед № 353 от 1968 г. и Заповед № 211 от 1990 г., при граници на имота: улица, УПИ **, УПИ **, УПИ **, ВЕДНО с 1/2 (една втора) ид. част от построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгъната застроена площ от 2 2 0 кв.м. (двеста и двадесет квадратни метра), Селскостопански обект с разгъната застроена площ от

50 к в . м . (петдесет квадратни метра),

Селскостопански обект с разгъната застроена площ от 15 кв.м. (петнадесет квадратни метра) и ЖИЛИЩЕ /ЛЯТНА КУХНЯ/ с разгъната застроена площ о т 40 кв.м. (четиридесет квадратни метра; 2) 1/2 (една втора) ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с № * в квартал * по действащия кадастрален и регулационен план на **, одобрени със заповед с № 383/1968 г. и 211/1990 г., с площ от 975 кв.м. (деветстотин седемдесети пет квадратни метра), за който имот е отреден бивш парцел **, с площ от 933 кв.м. (деветстотин тридесет и три квадратни метра) при граници за УПИ: улица и УПИ с № I-*, IX-**, V-** и **.

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление град София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.

„България“ № 81 В да заплати на Б. В. Б. с ЕГН **********, от ***, сумата 300 лева – деловодни разноски за производството пред ХОС по в.гр.д. № 345/2025 година.

Решението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6