Решение № 76 от 08.12.2025, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Административно наказателно дело 80/2025
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 08.12.2025
- В сила
- 10.03.2026
- Състав
- ИВЕТА ПАВЛОВА ТАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 45, ал. 2 · Закон за закрила на детето
- чл. 8, ал. 3 и ал. 4 · Закон за закрила на детето
- чл. 8, ал. 3 и ал. 4 · Закон за закрила на детето
РЕШЕНИЕ
№ 76 гр. Радомир, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20251730200080 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58 д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №.............../01.11.2024 г., издадено от директора на ОД МВР - Перник, на жалбоподателя Г. А. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 45, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 45, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата и в с. з. от адвокат - пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, чрез упълномощен представител, оспорва жалбата.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 18.09.2024 г. бил съставен акт, серия АД № ...... за установяване на административно нарушение от свидетеля Т. С. С., в присъствието на свидетеля Д. В. П., срещу Г. А. Б., за това, че на 03.08.2024 г., около 22:40 ч., в гр. Радомир, в кафе - аперитив „И....“, находящо се в гр. Радомир, пл. „С......“ № ..., като управител на кафе аперитив „И.......“, стопанисвано от „Зд.... т... - зд. д..... 2....“ ЕООД, е допуснал в управлявания от него обект присъствието на непридружено непълнолетно лице след 22:00 1 ч., а именно непълнолетната С.... С...... А........
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление №.........../01.11.2024 г., като е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 45, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 45, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на св. Д. П. и Т. С. приложените в АНП писмени доказателства.
Пред съда и двамата свидетели сочат обстоятелствата, при които е протекла проверката, установеното в хода й и предприетите от проверяващите действия. Свидетелите заявяват, че на процесната дата била проведена специализирана полицейска акция. На територията на заведението били установени 4 момичета под 18 г. Свидетелите сочат, че при проверката като представител на собственика Г. Б. се е явил Б. И. И.. От друга страна, както в АУАН , така и в НП се сочи, че проверката е извършена и адм.нарушение е констатирано в 22,40 часа. От своя страна Б. И. ,в качеството си на свидетел , който е работил в заведението по време на проверката сочи, че работното време на заведението е бил приключило, тъй като е до 22.00 часа и той е почиствал заведението подготвяйки се да го заключи, когато е завалял дъжд и компанията отвън го е помолила да влезе в заведението да си допие напитките. От друга страна проверавящите не сочат да е имало други лица в заведението и същото да работило даже напротив св.П. сочи, че само на едно от сепаретата е имало младежи и именно те са били обект на проверката. Освен това свидетелят Б. И. уточнява, че управителя на заведението Г. Б. не е бил там по време на проверката. Това се потвърждава отново от показанията на самите проверяващи-св.П. и С.. С оглед на това липсват доказателства ,че управителя на заведението вписан в това си качество в ТР, на когото е ангажирана административно-наказателната отговорност с атакуваното НП да е бил на място и да е извършил каквито и да е действия или да е бездействал и с това си поведение да е осъществил състава на адм.нарушение по чл.45, ал.2,вр.с чл.8, ал.3, и ал.4 от Закона за закрила на детето.
От събраните доказателства съдът намира, че при ангажиране административонаказателната отговорност на субекта на нарушението, изразяващо се в допускане на лица до 18 г. на територията на обекта, както актосъставителят, така и наказващият орган не са събрали всички необходими доказателства. Така в хода на административнонаказателното производство от актосъставителя и наказващия орган е останал неизяснен фактът на кое лице е вменено задължението да не допуска лица под 18 години на територията на обекта ,каква е длъжността ,която е заемал свидетелят И. в обекта и какви задлъжения са включени в длъжностната му характеристика и дали именно той не е имал задължение да следи възрастта на лицата, които влизат в обекта. Действително съгласно съдебната практика относно административно-наказателно отговорно лице е 2 прието , че съблюдаването и изпълнението на императивното правило на чл. 45, ал. 2 ЗЗДет е възложено на лицата, които действително извършват дейности в търговските обекти сочи се , че това задължение касае организацията в обекта, т. е. има вътрешноорганизационен характер, поради което в хипотеза като настоящата, при която обектът се стопанисва от юридическо лице, същото дължи изпълнение на това задължение чрез назначения управител на дружеството, който представлява и ръководи дружеството по силата на закона, в т. ч. ръководи и организира дейността му.В тази връзка обаче следва де се посочи ,че АНО не е изследвал въпроса и липсват доказателства в тази насока при вътрешната организацията на работата в обекта дали Г. Б. е възложил и ако е възложил на кого осъществяване на контрола при посещението не непълнолетни лица в късните часове на нощта, след 22.00 часа, за да се прецени на кого следва да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност предвид чл.24 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. В тази връзка съдът намира, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По същество на спора предвид така събраните гласни и писмени доказателствени средства и изложени по-горе правни доводи настоящият състав на съда намира, че от събраните писмени и гласни доказателствени средства не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 45, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет, за което е наказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗДет, който допусне от 22:00 ч. до 06:00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 лева до 5000 лева, което обстоятелство не бе доказано от АНО, а именно, че жалбоподателят лично или, чрез назначен служител в обекта на когото са вменени такива задължения е допуснал непълнолетни лица, след 22.00 часа.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие на адв.С. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Б. сумата от 500 лева направени разноски по делото. Направено е изрично искане за присъждане на разноски. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в Договора за правна защита и съдействие, приложен по делото е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой. Така претендираният размер на адв. възнаграждение отговаря на обема на извършената работа и оказаната правна защита и съдействие.
3
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ........../01.11.2024 г. на директора на ОД МВР - Перник, с което на Г. А. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б....., ул. „3......т“ № .......... е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 45, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 46, ал. 1 и чл.
45, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет.
Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Пернишкия
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4