Решение № 116 от 29.11.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. гр. Добрич, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Т. при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Светослав Н. Т. Търговско дело № 20243200900027 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от И. И. П., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Г.Т., ***, община Г.Т., област Д., чрез пълномощника адв. М. Я. срещу „ЗАД „***““ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. С., ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца: сума в размер на 50000 лева, претендирА. като застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.07.2023г., около 08:15 часа в гр. Д. по вина на водача на лек автомобил марка и модел „***“ с ДКН ***, който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението, сума в размер на 2093.98 лева, претендирА. като обезщетение за имуществени вреди (закупуване на медицински изделия ортопедия, потребителска такса и лекарства) претърпени от същото ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението, сума в размер на 1379.14 лева, претендирА. като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.11.2023г. до 02.02.2024г., както и сума в размер на 57.76 лева, претендирА. като обезщетение за забава в 1 размер на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.11.2023г. до 02.02.2024г.

В исковата молба се твърди, че на 30.07.2023г. около 08:15 часа в гр.

Д., по околовръстен път на гр. Д., в района на ж.к. „Б.“ – кръстовището с ул.

„***“, което се намира в близост до бензиностанция „Х.“ настъпило ПТП, при което на ищеца И. И. П. били причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на раменна кост /хумерус/, закрито; изкълчване на дясна раменна става; счупване на Л4, закрито.

На 30.07.2023г. И. М. М., управлявайки лек автомобил „***“ с рег. № ***, който се движел по ул. „***“ на кръстовището с околовръстен път II-97 в близост до бензиностанция „Х.“ не спазил пътен знак „Б-2: Спри! Пропусни движещите се по път с предимство“, отнел предимството на движещия се по Околовръстен път на гр. Д. мотициклет „***“, с рег. № *** с водач И. И. П. и допуснал ПТП.

Произшествието настъпило в светлата част на денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост. Пътната настилка била асфалтова, суха, в добро състояние без неравности и следи от ремонт.

За събитието било образувано досъдебно производство №560 от 30.07.2023г. по описа на 01 РУ Д. при ОД на МВР – Д.. По описа на Районна прокуратура – Добрич била образувА. пр. пр. № 2834/2023г., производство по която не било приключило към датата на предявяване на исковете.

Ищецът поддържа, че причина за настъпване на произшествието били субективните действия на водача на лек автомобил „***“, който допуснал виновно нарушение на правилата за движение по пътищата, не спазил знак „Б2“ и не се съобразил с предимството на движещия се по път с предимство мотоциклет и не изпълнил задължението си да го пропусне, което довело до сблъсъка. В резултат на неправомерните действия настъпило ПТП, при което на ищеца били причинени телесни увреждания.

Непосредствено след произшествието ищецът бил приет по спешност в Ортопедично отделение при „МБАЛ – Д.“ със силна болка в дясното рамо.

Оплаквал се от силно ограничени движения в областта на дясната раменна става. При извършения преглед била установена видима деформация, оток и силна палпаторна болезненост в областта на дясната раменна става. Силно ограничени били активните движения на ръката, поради установена фрактура на главата на раменната кост / фрактура на големия туберкул/. При приемането на Ищеца по спешност му били взети за пълна ПКК и урина.

Проведени били рентгенографии на лява коленна става, на череп, на гръден кош, на гръбначен стълб, на таз, на дясна раменна става – контролна след репозиция под локална анестезия и втора контролна. При извършена компютърна томография на поясни прешлени била установена фрактура по горно преден ръб на тялото на Л4.

Веднага след приемане на ищеца в болничното заведение били 2 направени опити за мануална репозиция на фрактурата на десен горен крайник, но на контролните рентгенографии било установено незадоволително положение на фрагментите. Назначени били обезболяващи и след проведени изследвания пациентът бил подготвен за операция. На 02.08.2023г. било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. С делтоидопеткорален достъп била достигната дясна раменна става. Под рентгеноскопичен контрол била извършена редукция и синтеза със заключваща плака тип „Филос“. Послойно оперативната рА. била затворена.

Назначена била антибиотична и антитромботична терапия, както и влИ.ия на водно-солеви разтвори. Заради оплаквания от болки по предната повърхност на двете бедра с ограничени активни движения в тазобедрените стави била направена КТ на лумбален отдел на гръбначен стълб, при извършването на която била установена фрактура на Л4 и пострадалия бил консултиран с неврохирург.

Общото състояние и лечението на пострадалия наложили 6-дневен болничен престой в Ортопедично отделение при „МБАЛ – Д.“ АД. На ищеца бил издаден болничен лист за 36 календарни дни отпуск, считано от 30.07.2023г. до 03.09.2023г.

Ищецът твърди, че вследствие на инцидента са му причинени физически увреждания, които сами по себе си имат трайно проявление и оказват влияние върху качеството му на живот. Установените травматични уврежданията обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Въпреки изминалото време от датата на инцидента пострадалият все още не се възстановил напълно. Предвид получените травми в областта на дясната раменна става и счупването по горно преден ръб на тялото на Л4, той не бил в състояние да извършва каквато и да е физическа дейност, ограничени били движенията му, изпитвал болки в ръката и тялото. Поради изпитваните силни болки, ищецът приемал обезболяващи медикаменти, тъй като на моменти болка пречела на съня му. Състоянието, в което изпадал създавало известни трудности и неудобства за ищеца. Физическото състояние на пострадалия, трудностите, които търпял и шока от преживяното произшествие се отразили и върху психиката на И. И. П..

Към момента на подаване на исковата молба ищецът извършил разходи свързани с неговото лечение на стойност 2093.98 лева, часто от които били: сумата от 1860 – медицински изделия ортопедия; 29.00 лева – потребителска такса; 108.96 лева – лекарства; 46.13 лева – лекарства; 49.89 лева – лекарства.

Към момента на произшествието автомобилът на виновния водач бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Пред застрахователя била заведена претенция и била образувА. преписка при ответното дружество, но застрахователната компания отказала да изплати застрахователно обезщетение по образувА.та щета.

Ищецът счита, че справедливия размер на застрахователно обезщетение 3 за претърпените неимуществени вреди е 50000 лева, а размерът на претърпените имуществени вреди е 2093.98 лева, като се предявяват искове и за законна лихва за забава от крайната дата за произнасяне по претенцията до датата на предявяване на иска. Моли за уважаване на исковите претенции, като поддържа, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, с който се оспорват предявените искове по основание и размер.

Не се оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка и модел „***“ с ДКН *** към момента на произшествието, както и подаването на претенция до застрахователя.

Оспорва се наличието на сблъсък между двете МПС преди удара, като поддържа, че ако се установи съприкосновение между тях то се дължи на загуба на управление и подхлъзване, които настъпили поради неправилни действия на водача на мотоциклета. За водача на автомобила И. М. М. събитието било случайно (чл.15 НК) , тъй като за него не била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.

Събитието настъпило изцяло по вина и противоправно поведение на ищеца, който управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, без да е правоспособен за управление на тази категория МПС и предприел неправилни действия, които довели до падането му върху терена и до уврежданията му. Твърди се, че ищецът не е пропуснал навлязлото в кръстовището МПС „***“, не е направил опит да го заобиколи или да намали скоростта си и е стА.л причина за ПТП. Несъобразената с пътните условия скорост, както и липсата на включени светлини попречили МПС „***“ да бъде възприето своевременно от водача на лекия автомобил, като действията на ищеца поставили този водач в невъзможност да реагира.

Въвежда се възражение за съпричиняване на вредите от стрА. на ищеца с негово противоправно поведение – управлявал мотоциклет без да е правоспособен за управление на тази категория МПС; движел се с превишена и несъобразена с пътните условия скорост; не управлявал мотоциклета с включени светлини; не управлявал мотоциклета възможно най-вдясно на платното за движение; не изчакал изтеглянето на вече навлязлото в кръстовището МПС „***“; управлявал мотоциклета без каска и без предпазно облекло с протектори.

Оспорва се също възникването за ищеца на всички описани в исковата молба вреди като вид и характер, както и твърденията за тяхната продължителност. Закритото счупване на прешлен Л4 не било следствие на процесното ПТП, тъй като ищецът нямал оплаквания за болки в тази област при постъпването си, като големия времеви интервал от ПТП до открИ.е на фрактурата и наличните дегенеративн и изменения при ищеца нарушавали причинната връзка между това увреждане и ПТП.

Липсвали данни за протичането на каквото и да е лечение при ищеца, а 4 при установяване на по-бавен оздравителен процес се поддържа, че това се дължи на неспазване на лекарските предписания, както и несвързани с процесното събитие предходни и съпътстващи заболявания и/или хроничнодегенеративни изменения, от които ищецът страда и които нямат връзка с процесното ПТП. При установяване на по-бавен възстановителен процес, това се дължало и на липсата на рехабилитация и физиотерапия.

Оспорват се и твърденията в исковата молба за безсъние, продължителни болки, стрес и душевни страдания на ищеца, като нямало данни да е търсена специализирА. медицинска помощ по повод психоемоционалното му състояние. При установяване на такива промени, ответникът поддържа, че липсата на своевременно лечение е предпоставка за бавното преминаване на конкретното състояние и същото не следва да се възлага в негова тежест.

Представените с исковата молба документи не можели да установят, че описаните в тях услуги и лекарства са свързани с ПТП и са провокирани или причинени от процесното събитие.

Претендираното обезщетение за неимуществени вреди било в неоснователно завишен размер.

В срока по чл. 372, ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова молба от ищеца, с която се заявява, че се поддържат предявените искове. Посочва се, че с Решение № 121/16.04.2024г. по АНД № 389/2024г. по описа на Районен съд – Добрич И. М. М. бил признат за виновен в това, че е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И. И. П. при процесното ПТП и влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съгласно чл.300 ГПК. Оспорват се твърденията в отговора на исковата молба за съпричиняване.