Решение № 288 от 11.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500407 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 179 от 14.07.2025 г. по гр.д. № 628/2024 г. на Окръжен съд Габрово е осъдено ЗД „Бул Инс" АД да заплати на И. С. сумата от 30000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, получени от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 06.11.2023 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция - 12.12.2023 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до предявения размер от 80000 лв. е отхвърлен, като неоснователен. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И. С., като то се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за 1 заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 30000 лв. до сумата от 80000 лв. Излагат се съображения, че при определяне на размера на обезщетението е налице пълна липса на мотиви, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не е извършено задълбочено изследване на общите и специфични за отделния спор правно релевантни факти, които формират съдържанието на понятието справедливост. Не е съобразена икономическата обстановка в страната към момента на увреждането. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, установяващи изключително високия интензитет на болки и страдания от страна на ищеца, невъзможността да работи физическа работа, нанесените му психологически изменения. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е изключително занижен и несъответен на целта на чл. 52 ЗЗД за справедливото им възмездяване.

Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество е депозирало отговор по жалбата, с който заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба И. С. твърди, че на 06.11.2023 г., около 18,30 – 19 2 ч. на моста в с. Душево, общ. Севлиево, като пътник на предна дясна седалка в л.а. БМВ, с рег. № ОВ20****, при падане на колата в реката по таван, получил травми, както следва: наранявания по дясна странична част на шията, контузия на дясно ухо с временна промяна в слуха, счупване на пета кост на лява длан с разместване. Транспортиран в МБАЛ Севлиево, където е прегледан, направени са му рентгенови снимки, но поради неплатени осигуровки, приет на лечение на 10.11.2023 г., когато му е направена операция.

В следствие на тези травми е изпитал и продължава да изпитва болки в кръста, намален слух с дясното ухо и болки в него, нуждаел се от съдействие при обслужването си в продължителен период от време. Изпитал силен стрес при инцидента, несигурност, напрегнатост, страхувал се да шофира, както и изпитвал натрапващи спомени от мигновената смърт на водача на автомобила, предизвикал произшествието, и от това, че ако страничния прозорец не се беше счупил, можел да настъпил фатален край за него. Образувано било досъдебно производство, което е прекратено. В постановлението за прекратяване е установено, че виновен за произшествието е водачът М. М., а гражданската му отговорност е застрахована в ответното дружество. Предявил застрахователна претенция, по която не е определено обезщетение. С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 80000 лв., в какъвто размер е предявен искът, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на причиняване на вредите до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача на лекия автомобил; оспорва се получаването на сочените в исковата молба увреждания като пряка причинно следствена връзка с противоправното поведение на водача; оспорва се предявеният размер на обезщетението, като се излага, че той е силно завишен; навеждат се доводи за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като той е бил без поставен предпазен колан; оспорва се началният момент на лихвата за забава.

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя. След анализ на уврежданията на ищеца и търпяните болки и страдания, решаващият състав е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 30000 лв., и тъй като е отречено възражението за съпричиняване, тази сума е 3 присъдена, ведно със законната лихва от датата на уведомяването – 12.12.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 80000 лв.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.11.2023 г., както и от заключението на съдебната авто-техническа експертиза се установява, че на 06.11.2023 г., около 18,30-19 ч., лек автомобил БМВ, рег. № ОВ20****, управляван от М. М., се движел към центъра на с.

Душево. В автомобила като пътник на предна дясна седалка се е возел ищецът И. С.. Времето било сухо, осветлението на моста не е работело. Движейки се покрай центъра на селото, и към непосредствено намиращия се след него мост над река Видима, М. ускорява автомобила и в началото на моста скоростта му достига до 67-69 км/ч, което е близо до критичната скорост на движение по незамърсена асфалтова настилка. В зоната на края на платното е имало участъци с мокра и замърсена с пясък и листа пътна настилка. При избраната траектория на движение и въздействията върху органите на автомобила от страна на водача, лекият автомобил загубва устойчивостта си на движение, и навлизайки в моста, достига до западния тротоар, преминава през него, осъществява удар в левия парапет на моста и пада във водата с таван надолу.

Скоростта на масовия център на автомобила при падането във водната повърхност е достигнала около 45 км/ч. При падането с такава скорост се получава и деформирането на тавана на автомобила навътре към купето. От техническа гледна точка, причина за възникване на произшествието е управлението на автомобила от водача със скорост, близка до критичната за пътния участък, и загуба на устойчивостта му на движение, поради субективни въздействия върху органите на управление от водача му.

Образуваното досъдебно производство по случая е прекратено с постановление за прекратяване от 19.03.2025 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Габрово, видно от изпратеното писмо от 16.04.2025 г.

От приложената епикриза от МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“, Севлиево се установява, че ищецът е бил на лечение в болнично заведение за периода от 4

10.11.2023 г. до 13.11.2023 г., където е проведено оперативно лечение.

Приложен е амбулаторен лист от 17.11.2023 г., в който е установено, че ищецът е с леко звукопроводно намаление на слуха за честота 500 и 1000 херца в рамките на допустимото. От издаденото съдебномедицинско удостоверение от 05.12.2023 г. е видно, че И. С. е със следните увреждания: наранявания по дясна странична част на шията /в стадий на зарастване/, контузия на дясното ухо с временна промяна в слуха, счупване на 5-та кост на лявата длан с разместване. Проведена е операция с метална остеосинтеза на счупването, зашито е наранено екстензорно сухожилие на лявата длан. Има болки в дясното ухо и в кръста.

От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че И. С. е получил следните травматични увреждания: контузия на лява длан със счупване на пета предкиткова кост и увреждане на мускула – разгъвач на пети пръст на лявата ръка. Проведено оперативно лечение, като костните фрагменти са фиксирани с две киршнерови игли и е поставена гипсова имобилизация, направена е пластика на увреденото сухожилие. Счупването и увреждането на сухожилието са довели до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок около 1,5 – 2 месеца. Получил е още травма на дясното ухо с намаление на слуха със същото ухо за честота между 500 и 1000 херца. Намалението е било около 10 децибела, установено при преглед при специалист УНГ и аудиометрия, извършена на 17.11.2023 г.

Това увреждане е причинило временно разстройство на здравето за срок около 2 месеца. Получил е още контузия в областта на кръста, което е причинило разстройство на здравето за срок около 1 месец. Към момента на извършения преглед на 09.05.2025 г. вещото лице е установило болки в лява длан в областта на китката, изтръпване на ръката и изтръпване в областта на лявото рамо. Ищецът е съобщил, че очаква консултация с ортопеда, който го е оперирал. Обективно вещото лице е установило белези в областта на пета предкиткова кост на лява ръка от поставените Киршнерови игли, както и е установило девиация /изкривяване/ на пети пръст на лявата ръка в посока към пръстите. Травмите са получени от удари вътре в купето на автомобила, но охлузванията може да се причинят и при излизането на пострадалия от него.

Поставеният обезопасителен колан не би предотвратил получаването на описаните травматични увреждания, предвид конкретния механизъм на произшествието.

5

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че отклонението на пети пръст на лява ръка затруднява хватателната функция на ръката, което няма тенденция да се оправи. Това не му пречи за ежедневието, но за работа, свързана с физическо натоварване има значение. Останалите оплаквания – болки и изтръпване в крайника биха могли да отзвучат във времето.

Нарушението в слуха не е с такава степен да препятства нормалното общуване.

Според заключението на вещото лице психолог при изследване на личностния профил на ищеца се открояват вътрешно спокойствие, увереност, сдържаност и уравновесеност на личността. Характерни добро самочувствие и положително възприемане на себе си, откриват се черти на екстраверта и на интроверта. Не се поддава лесно на паника, трезво оценява възникнали затруднения и препятствия. При проведеното изследване на тревожността се констатират средни стойности на тревожност към долна граница. Не се открива наличие на депресивна симптоматика. Цялостното психично състояние на лицето в момента е устойчиво, но се откриват все още отрицателни емоционални преживявания и въздействия, които са в състояние да доведат до психологически изменения в личността. От най-често срещаните симптоми в резултат от преживени травматични събития при С. вещото лице е открило следните негативни прояви в поведението и състоянието му – повторно преживяване чрез спомените на мястото, негативни промени в мисленето и настроението, загуба на интерес към себе си и останалите, трудности при поддържането на близки взаимоотношения, чувство за безпомощност, раздразнителност и безпокойство.