Решение № 1298 от 28.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. Бургас, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Административно наказателно дело № 20232120203583 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба на А. С. С. ЕГН: **********, депозирана чрез адв.Ю. Д. от АК-В., срещу Наказателно постановление №22-0769002327/15.09.2022г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

С жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. При условията на евенатуалност се моли за неговото изменение в насока намаляне на размера на наложената „глоба” и неналагане на наказанието ЛУМПС. Прави се искане за присъждане на разноски.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк.Ж., която моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално 1 допустима. Разгледана съображения: по същество жалбата е неоснователна по следните

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.05.2022г. в 22:29 часа в гр.Бургас, лек автомобил „Форд Галакси” с рег.№ ************се движел със скорост 133 км/ч. Движението е осъществено при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 80 км/ч. в гр.Бургас, ПП-Е773, к.м.491 до бензиностанция Ромпетрол в посока кв.В. към КПП-1.

Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 781 от автоматизирано техническо средство ATCC MultaRadar с фабр.№ 00209D32D4F9, с отчетен толеранс на измерената скорост от - 3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът на автомобила е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като посочил именно себе си като лице, което го е управлявало в процесния ден и час.

Изпълнявайки служебните си задължения, св.Н. Д., заемащ длъжността старши полицай в Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Бургас, преценил след запознаване с материалите с преписката, че С., като водач на лек автомобил „Форд Галакси” с рег.№ ************е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 53 км/ч, с което виновно е нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП, поради което съставил АУАН с бланков №465151/22.06.2022 г., който бил изпратен за връчване на жалбоподателя по местоживеене. На 22.08.2022 г. АУАН му бил предявен, като С. не изложил възражение в него.

Сезиран с преписката, АНО възприел идентична с АУАН фктическа обстановка, поради което на С. било издадено процесното НП, и с което на основание чл.182, ал.1, т.6. от ЗДвП, му били наложени административни наказания „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал. 1 НПК, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от 2 компетентен орган – Началник група в ОД МВР, Сектор ‘‘Пътна полиция ‘‘, който към дата 22.05.2023 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег.

№ 8121з-1632/02.12.2021г на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон и който е действал при изпълнение на служебните си задължения.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 09.05.2022г. в 22:29 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция „Ромпетрол” в посока от кв.Ветрен към КПП-1, лек автомобил - „Форд Галакси” с рег.№ *********** се движел с наказуема скорост 133 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство - радарна система тип "MultaRadar SD580". Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 138 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 133 км/ч.

По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от което става ясно, че посочената скорост е била засечена на 09.05.2022г. в 22:29 часа, както и че регистрационният номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост, а именно „Форд Галакси”, е рег.№ ************Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка №28-С-ИСИС/10.08.2021г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в процесния период. Фактът, че системата за контрол на скоростта е годна и преминала периодична проверка се явява и публичноизвестно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа 3

"Регистър на одобрените типове средства за измерване".

С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 133 км/ч. при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 80 км/ч., при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай жалбоподателят С., е подал такава декларация, в която е посочил, че той е управлявал автомобила, поради което и правилно е бил санкциониран с издаденото постановление.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запозната и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият й по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на МПС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

Възражение на жалбоподателя, че АУАН не му е връчва и не се е запознал със съдържанието му, е неоснователно, доколкото видно от самия АУАН, той е подписан лично от него без възражения. Впоследствие, е депозирал пред комптентните органи декларация по чл.188 от ЗДвП, в която е посочил, че именно той е управлявал на 09.05.2022 г. процесния лек автомобил около 22:29 часа. Едва за първи път с жалбата се въвежда твърдение в обратната насока, което съдът намира за неоснователно.

Личната отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана от чл.188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС, който може да обори законовата презумпция по регламентирания в чл.189, ал.5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл.21, ал.2 ЗДвП, защото законът е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на чл.189, ал.5 ЗДвП декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство на действителния водач.

Тази законова презумпция не може да се оборва по друг начин, с други писмени доказателства, снимки или със свидетелски показания (Решение № 1988 от 27.10.2021г. по к. адм. н. д. № 1969 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив).

Следва ясно да се подчертае също така, че декларацията се дава под страх от 4 наказателна отговорност. Чрез нея собственикът въвежда в процеса твърдения, изгодни за себе си и които изхождат от самия него. Въпреки това именно поради наказателната отговорност, която се носи, тези изгодни твърдения се ползват с доказателствена стойност. Не може да се приеме, че е без значение дали твърдението, че автомобилът е бил управляван от друго лице, ще се направи с нарочната писмена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, депозирана пред съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи или горното обстоятелство ще се заяви като твърдение пред съда. За да бъде обезпечено разкриването на обективната истина, съдебната практика е изяснила, че за да се ползва собственикът от облекчения ред по чл.189, ал.5 ЗДвП за отблъскване на административното обвинение, следва да представи в съвкупност писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и приложи копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. Жалбоподателят не е изпълнил това изискване. Не са налице основания той да бъде поставен в по - благоприятно положение спрямо останалите административнонаказателно отговорни лица, които надлежно са доказали чрез писмена декларация пред АНО под страх от наказателна отговорност, че съответно превозно средство е било предоставено за управление другиму на дадена дата, като твърденията на жалбоподателя, направени в жалбата, бъдат приети за доказани, без да са подкрепени с доказателства. По този начин не се размества доказателствената тежест в процеса. Поради изложеното настоящия състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е константната съдебна практика и поконкретно: Решение №317 от 20.11.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №270/2019 год., Решение №15879 от 29.11.2013 год. на ВАС по адм. д. №5412/2013 год., III о. и др.