Решение № 209 от 07.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110126900 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от собствениците на имоти в етажна собственост, находяща на адрес, чрез управителя на ЕС Т. Д. П. срещу Ц. М. М., с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 50 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 504 лева, представляващи разход за месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 93,93 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок същият е подал писмен отговор.

Ищецът твърди, че на 13.09.2022 г. от 18:00 ч. било свикано Общо събрание на етажната собственост в сградата, но поради липсата на кворум същото било проведено на същата дата от 19:00 ч. Посочва, че при обсъждане на въпросите от дневния ред на събранието било докладвано за собственици на апартаменти, които били длъжници към ЕС, като в точка 3 от Протокола от ОС на ЕС било взето решение същите да бъдат поканени да изплатят задълженията си, както и че в същия било посочено, че поканите се считат връчени от датата на оповестяване на съобщението за изготвяне на протокола. Твърди, че сред неизправните длъжници към ЕС бил и собственикът на апартамент № 40, а именно ответникът Ц. М. М.. В тази връзка посочва, че от месец май 2021 г. ответникът е преустановил изплащането на задълженията си да заплаща вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер бил определен с 1 решение на ОС на ЕС, проведено на 27.11.2019 г., като за собствениците на тристайни апартаменти, какъвто е апартаментът на ответника, считано от м. 11.2019 г., била определена месечна вноска в размер на 14 лева. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Ответникът Ц. М. М. в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба оспорва допустимостта на предявените искове, с аргументи, че ЗУЕС предвижда друг процесуален ред за претендиране по съдебен ред на вземания на ЕС, а именно чрез подаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и че управителя на ЕС – Т. П., не е избрана с изискуемия от чл. 17, ал. 7 ЗУЕС кворум. По същество оспорва исковите претенции като неоснователни поради липса на валидно взето решение на Общото събрание на собствениците за извършване на ремонтни дейности, в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС, а именно поради липса на необходимия за валидността на същото кворум от 51 %, съобразно притежаваните от етажните собственици идеални части от общите части на процесната сграда в режим на етажна собственост. Счита, че мнозинството от 51% от общите части е приложимо и при определяне размера на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, а решението от 27.11.2019 г. не било взето с такова мнозинство. Ето защо моли съда да остави исковете без разглеждане, евентуално да отхвърли същите.

Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По иска с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 50 ЗУЕС По иска с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 50 ЗУЕС в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: че ответникът е собственик на самостоятелен обект/и в сграда, в режим на етажна собственост, 2) надлежно взето решение на общото събрание на етажната собственост определяне на месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, размерът на дължимите от ответника месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“.

Като доказателство по делото е прието извлечение от книгата на собствениците за етажна собственост, находяща адрес. В същата за обект №40, находящ се във .., като собственик е посочено лицето Ц. М. М., с документ за собственост – нотариален акт от 1980 г. В графата описание на обекта (брой стаи, застроена площ) е посочено следното – 3 стаи, кухня, 84 кв.м. В края на вписването в книгата на собствениците е положен подпис от лицето, посочено като собственик на обекта.

Посоченото извлечение от книгата на етажните собственици, както и подписа за собственик в лицето на Ц. М. М., не са оспорени от ответника в предвидения в ГПК срок.

2

Съдът намира, че вписването от страна на ответника като собственик на самостоятелния обект в книгата на собствениците, водена за процесната етажна собственост, следва да се цени като извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт, а именно – наличието на право на собственост върху ап. 40, находящ се в процесната етажна собственост. Това е така, доколкото посоченото обстоятелство е удостоверено с подписа на ответника, положен в книгата на собствениците. Това признание, преценено заедно с обстоятелството, че ответникът е получил препис от исковата молба на същия адрес, за който се претендират разноски по делото, както и че ответникът Ц. М. е посочил именно същия адрес като свой постоянен адрес в отговора на исковата молба, дава основание на съда при съвкупна преценка на обстоятелствата да приеме за доказана първата предпоставка за уважаване на иска, а именно – че ответникът е собственик на самостоятелния обект, находящ се на адрес, ет. 8, ап. 40.

Следва да се посочи, че пълно доказване на придобивното основание и точната индивидуализация на имота по кадастралната карта и според регулационния му статут е необходимо при спор между страните, касаещ принадлежността на правото на собственост. За легитимацията на едно лице обаче като етажен собственик е достатъчно да се установи, че ищецът притежава права в собствеността на самостоятелен обект в сградата, без да е необходимо да се доказва точната индивидуализация на този обект, нито придобивното му основание (в този смисъл Решение № 67 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 768/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 6604 от 2.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5053/2023 г).

Като доказателство по делото е представен Протокол за общо събрание на етажната собственост на адрес, провело се на 27.11.2019 г. От представения протокол се установява, че на проведеното общо събрание е определен размерът на вноските за Фонд „Ремонт и обновяване“, както следва: за тристайните апартаменти – 14 лева месечно; за гарсониери, разположени в средата – 6 лева месечно и за гарсониери, разположени в ляво и в дясно – 7 лева месечно.

Не се твърди по делото, а и в хода на настоящото производство не се установи взетото решение за определяне на размера на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ да е обжалвано, респ. да е било отменено с влязло в сила съдебно решение, постановено в производство по чл. 40 ЗУЕС, поради което и същото е стабилизирано и като такова е задължително за изпълнение от всички етажни собственици, независимо от обстоятелството дали същите са участвали при приемането му и дали са гласували "за" или "против" - в този смисъл решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на I г. о. на ВКС, определение № 108 от 27.02.2018 г. по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о. на ВКС, решение № 122 от 6.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1830/2018 г., I т. о.

Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението 3 на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Поради тази причина в рамките на настоящото производство не подлежат на разглеждане възражения срещу законосъобразността на взетото решение. Включително не подлежат на разглеждане и възражения относно начина на разпределяне на дължимите суми – на квадратен метър собственост, а не съобразно притежаваните ид. части. Възможността за атакуване законосъобразността на тези решения, в т. ч. и досежно противоречието им с императивни правни норми на ЗУЕС, е ограничена във времето – до изтичане на срока по чл. 40 ЗУЕС. След изтичане на този срок, решенията се стабилизират и подлежат на изпълнение.

В контекста на гореизложеното, възраженията, изложени от ответника в отговора на исковата молба за незаконосъобразност на решението на етажната собственост от 27 ноември 2019 г., както и за липсата на избор на лицето Т. П. за управител на процесната етажна собственост с изискуемото в закона мнозинство, са преклудирани и не подлежат на разглеждане в настоящото производство.

За пълнота следва да се посочи, че с решението, взето на общото събрание на процесната етажна собственост, проведено на 27.11.2019 г., е определена месечната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, който съобразно чл. 50 ЗУЕС е задължителен фонд за всяка етажна собственост, а не е взето решение за извършване на конкретни ремонтни дейности по сградата в режим на етажна собственост. Поради изложеното неотносими са аргументите, че решението е незаконосъобразно, тъй като не било ясно за какви ремонти ще се събират вноските във фонд „Ремонт и обновяване“.

С оглед на гореизложеното, съдът намира за доказано наличието и на втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 50 ЗУЕС, а именно – наличието на валидно взето решение на общото събрание на етажната собственост определяне на месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, Размерът на дължимите от ответника месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ се установява от приетото на 27.11.2019 г. решение на общото събрание на процесната етажна собственост, както и от декларираното в книгата на собствениците от ответника, че собственият му имот се състои от три стаи, т.е. е тристаен. За тристайните апартамент, съгласно решението на ОС на ЕС от 27.11.2019 г. е определена месечна вноска в размер на 14 лева.

В настоящото производство се претендира осъждане на ответника да заплати месечните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода м.05.2021 г.-м.04.2024 г., които съобразно изчисленията на съда възлизат на общия размер от 504 лева – 4 претендираната в настоящото производство сума.

По гореизложените съображения, предявения главен иск се явява основателен в пълен размер, поради което следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

Касае се за месечни вноски, а ищецът не е навел твърдения и представил доказателства, че е взето решение вноската да се дължи авансово, т.е. срокът за плащане изтича в края на месеца. По изложените съображения, забавата на ответника за плащане на вноската за м. 05.2021 г. е считано от 01.06.2021 г. Доколкото се претендира лихва за забава в срока до 30.04.2024 г., то не е настъпила забава в плащането на вноската за м.04.2024 г.

По гореизложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за периода 01.06.2021 г. - 30.04.2024 г. по отношение на месечните вноски за периода м.05.2021 г. - м.03.2024 г. и за сумата в размер на 89,14 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над 89,14 лева до пълния предявен размер от 93,93 лева и за периода 01.05.2021 г. - 31.05.2021 г. искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира заплащането на разноски за държавна такса в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева, за заплащането на което са представени доказателства. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 337,28 лева.