Решение № 209 от 29.05.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Карлово, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева в присъствието на прокурора П. П. Р. като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320101099 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на П. Г. В. против Държавата, представлявана от Районен съд - П., с която моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за всички причинени му имуществени и неимуществени вреди в размер 12000 лева за периода от 01.10.2007г. до 23.04.2019г., изразяващи се в огорчение, стрес, разочарование, притеснения, ведно със законната лихва за забава, считано от дата 01.10.2007г. до датата на окончателното плащане.

С определение № 1561 от 10.06.2024г. постановено по в.ч.гр.д. № 1394/2024г. по описа на ПОС, съдът е приел иска за допустим срещу сочения като ответник субституент на Държавата в процеса по ЗОДОВ, като е отменя Определение № 182/13.02.2024г., постановено по гр.д. № 1099/2023г. по описа на КрлРС, с което производството по настоящото дело е било прекратено, като недопустимо и е върнал делото на Районен съд Карлово за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ищецът твърди, че на 16.07.2007г., около 11.20 часа, в гр. К., докато бил спрял лекия си автомобил Ф.Ф., с ДК№ ***** на ул. ***, служители на РУ на МВР-гр.С., му извършили проверка и съставили Акт № 921/16.09.2007г. за установяване на административно нарушение, с който му иззели контролния талон. Въз основа на акта срещу него било издадено Наказателно постановление № 921/21.09.2007г., с което му била наложена глоба от 50 лева и му били отнети 5 контролни точки за нарушение по ЗДвП, изразяващо се в 1 следното - неправилно паркиране на автомобила на място, на което са приели, че създава опасност за другите участници в движението - нарушение по чл.98, ал. 1, т.1 от ЗДвП.

Твърди, че на 17.09.2007г. подал възражение срещу съставения акт до началника на РПУ - гр.С.. Възражението му било оставено без уважение, поради което на дата 21.09.2007г. било издадено наказателно постановление.

На дата 01.10.2007г. подал жалба срещу издаденото наказателно постановление, чрез административния орган до Районен съд - П.. По жалбата му било образувано НАХД №1596/2007г., по описа на ПРС, XII н.с. По това дело жалбата му не била допусната до разглеждане по същество, като в първото насрочено открито съдебно заседание по делото на дата 11.12.2007г., съдът се произнесъл с определение за прекратяване на делото, позовавайки се на разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, според която към датата на установяване на нарушението наказателните постановления, с които се налагат глоби до 50 лева са необжалваеми. Впоследствие тази норма на закона била отменена с Решение № 1 на Конституционния съд от 01.03.2012г. по конст.дело № 10/2011г. Отменителното действие на конституционното решение е занапред и не може да уреди правните последици на влязлото в сила решение на съдебния състав на ПРС по НАХД № 1596/2007г. Счита, че чрез лишаването му от достъп до независим и безпристрастен съд, който да разгледа извършеното от него оспорване в разумен срок е извършено съществено нарушение на чл.6 от ЕКЗГТЧОС и на чл.5, ал.4 от КРБ. За периода на действие на отменената норма на чл.189, ал. 5 от ЗДвП, П.ски районен съд, е бил длъжен да приложи пряко чл. 6 от ЕКЗПЧОС на основание чл.5, ал.4 от КРБ, тъй като България е ратифицирала Конвенцията, тя е била обнародвана и е влязла в сила за страната ни, като международният акт е станал част от вътрешното право. Налице е нарушение на чл.6 от КЗПЧОС, с което е ограничено правото му на достъп до справедлив съд. България като страна-членка на ЕС е била длъжна пряко да приложи чл. 6 от ЕКЗГТЧОС още пред 2007г. Чрез прекратяването на образуваното НАХД № 1596/2007г.

Пред Районен съд П., на него му е била отнета процесуалната възможност не само да оспори наложената глоба от 50 лева и отнетите му точки, но и да защити правата си като водач на МПС, да оспори основанието, на което е бил санкциониран и да докаже, че не е паркирал и че е създавал опасност за движението, а също и правата му като гражданин на демократична и на правова държава, каквато е Република България, да има достъп до независим и безпристрастен съд.

След като бил санкциониран и лишен от достъп до правосъдната система, отнетият му талон не му бил върнат, въпреки че заплатил наложената му глоба още на 21.01.2008г. и представил платежен документ за внесената от него глоба в РПУ - С.. Многократно посещавал Районното управление и изисквал да му бъде върнат талонът, подавал и жалби до ОДП- П.. В продължение на една година талонът не бил открит. За случая по негова жалба 2 била образувана прокурорска преписка № 2058/2007г. във ВОП- П., но не били установени нарушенията на лицата, укрили или изгубили талона му.

През месец септември 2008г. бил уведомен, че талонът му бил изгубен и подал заявление и заплатил такса за издаване на нов талон. Същевременно, въпреки неговите многократни оплаквания за умишлените действия от определени служители на Районното управление, нарушения не били открити и му било връчено Постановление за отказ да бъде образувано досъдебно производство от дата 21.11.2007г. от Военно-окръжна прокуратура - П..

На 16.01.2008г. подал жалба до ЕСЗПЧОС, в която изтъкнал нарушения на чл.6, чл.8 и чл.13 от КЗПЧОС. Жалбата му била заведена на 29.02.2008г., а съдът се произнесъл с Решение на 05.10.2017г., влязло в сила на 05.01.2018г., с което било установено нарушение на чл.6 от Конвенцията, който в приложимите си към случая части гласял: „Всяко лице при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.“ След прекратяването на делото по НАХД № 1596/2007г., единствената му възможност за защита била да подаде молба за възобновяване на производството. Подал молба до главния прокурор, който съставил искане до Районен съд -П. за възобновяване на наказателно дело с вх. № 12487/12.09.2018г. След възобновяване на делото с Решение № 800 от 23.04.2019г. по НАХД № 1596/2007г., съдът отмени изяло Наказателно постановление № 921/2007г., издадено на 21.09.2007г.

През периода от 01.10.2007г. до 23.04.2019г. му били нарушени правата, както като шофьор, който не може да шофира нормално и спокойно, така и правата му като гражданин да има свободен достъп до справедлив и безпристрастен съд, който да разгледа делото му и да го реши в разумен срок.

Бил принуден да води дела в продължение на 10 годни, повече от 1 година не му бил върнат талонът от компетентния орган, поради което нямал право да шофира, чувствал се огорчен, обиден, разочарован, бил в безизходица, изпаднал в безпомощност и отчаяние, тъй като не получавал помощ от нито една институция, която сезирал. През целия период от 01.10.2007г. до 23.04.2019г. бил лишен от право на достъп до справедлив съд, за да докаже, че наложените му наказания са неоснователни и през целия посочен период се чувствал жертва.

С молба, вх. № 6741/13.07.2023г., ищецът уточнява, че липсата на какъвто и да е съдебен контрол по отношение на постановлението, с което му се налага административна глоба, придружена с отнемане на точки от контролния талон към свидетелството му за правоуправление на МПС, представлява нарушение на правата му по чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Европейският съд по правата на човека (дело В. срещу БЪЛГАРИЯ, жалба № 15347/08), с чието решение е 3 осъдена България счита, че тези твърдения трябва да се разглеждат в светлината на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Също така ищецът счита, че чрез лишаването му от независим и безпристрастен съд, които да разгледа извършеното от него оспорване в разумен срок било извършено съществено нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС и на чл. 5, ал.1 и 4 от КРБ.

Твърди, че за периода на действие на отменената норма на чл.189, ал. 5 от ЗДвП, П.ски районен съд е бил длъжен да приложи пряко чл. 6 от ЕКЗПЧОС на основание на чл. 5, ал.1 и 4 от КРБ още през 2007г., тъй като България е ратифицирала Конвенцията, тя е била обнародвана и е влязла в сила за страната ни, като международният акт е станал част от вътрешното право. По този начин достъпа на ищеца до съд му е бил изрично отказан. При това положение ЕСПЧ счита, че е на лице нарушение на правото на жалбоподателя делото му да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд.

По отношение на претърпените вреди заявява, че същите били негативни психо-емоционални преживявания от негова страна, които подборно били отразени в исковата молба.

Относно връзката между изложените в исковата молба неудобства причинени от ОД на МВР с действията на съда, посочва, че „връзката“ е дотолкова, доколкото най-общо казано - ако ищецът не бил лишен от достъп до съд и не му били нарушени неговите граждански права, за справедливо и публично гледане на неговото дело, не би се стигнало до неудобствата причинени от ОД на МВР.

С молба, вх. № 10716/10.11.2023г., ищецът посочва, че първото действие на съда, от което е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди, е постановяването на определение за прекратяване на съдебното производство по НАХД № 159б/2007г., по описа на ПРС. С това определение, жалбата на ищеца срещу отмененото наказателно постановление не е била допусната до разглеждане по същество. Вместо това делото е било прекратено от съда и той е бил лишен от право на защита чрез сезирането на компетентния за това съд. Бил е лишен от достъп до независим и безпристрастен съд, с което е било извършено съществено нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Въз основа на оставеното в сила наказателно постановление след прекратяването на делото по жалбата му срещу постановлението на ищеца като водач му е бил отнет контролният талон, който не му е бил върнат в продължение на 1 година, въпреки че съдът е прекратил производството и не е разгледал по същество неговите възражения и доводи. Съдът не се е произнесъл изрично относно срока за връщането на отнетия талон.

Административният орган се е възползвал от липсата на ефективна защита за оспорващия и не е върнал талона му в продължение на една година. Едва след влизане в сила на решение на ЕСПЧОС на дата 05.10.2017г., с което са били установени нарушения на чл.6, чл.8 и чл.13 от КЗПЧОС, производството по 4

НАХД № 1596/2007г. е било възобновено и с ново Решение № 800/23.04.019г., на друг състав на ПРС е отменил оспореното наказателно постановление. През периода от 01.10.2007г. до 23.04.2019г. компетентният съд е бездействал и не е приложил чл. 6 от ЕКЗПЧОС, въпреки че нормата на чл.189, ал. 5 от ЗДвП е била отменена, делото не е било възобновено до произнасянето на ЕСПЧОС с окончателно, влязло в сила решение, с което са били установени нарушения на чл.6, чл.8 и чл.13 от ЕКЗПЧОС.

Ответникът - Районен съд - П. оспорва иска, като счита, че в съответната ситуация е действал изцяло в изпълнение на действащите законови норми, поради което обективно няма вина, а оттук - не може да се приеме, че съдът е отговорен за настъпилите на ищеца вреди (ако въобще такива се докаже, че той е претърпял). Първо съдът е прекратил производството по обжалване на НП, защото законът е разпореждал да стане по този начин, а в последствие въобще не е имало механизъм, за да е можело да се разгледа повторно случая до момента, в който ВКС след сезиране от страна на главния прокурор във връзка с решението на ЕСПЧ е образувало производство по възобновяване на прекратеното н. а. х. дело № 1596/ 2007г. на ПРС. След възобновяването, съдът е разгледал по същество спора, като е отменил издаденото НП против ищеца. При това положение, поведението на съда е изцяло законосъобразно, както откъм действия по първото прекратяване на делото и последващото повторно разглеждане след възобновяването, така и откъм бездействие, до момента на това възобновяване. Законът и съществувалите процедури са били такива и те са приложени правилно и съдът е действал/ бездействал в съответствие с регламентираните процесуални правила.