Определение № 336 от 12.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. Велико Търново, 12.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500221 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 403 от ГПК.

С Определение от 23.02.2024 г. по гр. д. № 349/2017 год. Великотърновският окръжен съд оставил без уважение искането на „Топ Сервиз 2010“ ООД – гр. Горна Оряховица против „Троя 2000“ ЕООД – гр. Велико Търново, с което по реда на чл. 402, ал. 2 от ГПК претендира освобождаване на внесената на 27.04.2017 г. гаранция в изпълнение на Определение от 21.04.2017 г., постановено по същото дело.

Против определението е подадена частна жалба от „Топ Сервиз 2010“ ООД чрез пълномощника адв. М. И., с доводи, че същото е неправилно. Между страните има сключена спогодба, с която „Троя 2000“ ЕООД се отказва от всички разноски по делата. Затова и те не следва да се третират като претърпени вреди, както се твърди във възражението. Дори и да се счете, че платените от „Троя 2000“ ЕООД разноски по делата са вреди, то правото да се търси тяхното обезщетяване е погасено по давност. С приключване на делото е отпаднала причината, поради която обезпечението е било допуснато и е отпаднала нуждата от него.

В писмения отговор ответникът по частната жалба „Троя 2000“ ЕООД чрез пълномощника П. Ч. изразява становище за нейната неоснователност. Спогодбата не касае разноските, за които е издаден изпълнителния лист по делото. Вземането за разноски не е погасено по давност, тъй като 5-годишната давност започва да тече от датата на постановяване на определението на ВКС, с което въззивното решение на ВТАС не е допуснато до касационно обжалване, а именно – от 05.03.2020 г. Моли съда да остави без уважение частната жалба и да потвърди обжалваното определение.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната 1 жалба, в отговора на частната жалба, както и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С Определение от 21.04.2017 г. по гр. д. № 349/2017 г. Окръжен съд – Велико Търново допуснал обезпечение на предявения от „Топ Сервиз 2010“ ООД срещу „Троя 2000“ ЕООД иск за присъждане на сумата 45 630 лв. обезщетение за ползване на недвижим имот в гр. Велико Търново, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в „Банка ДСК“ АД в лева и евро до размер на исковата сума, срещу парична гаранция в размер на 4 500 лв. Гаранцията е внесена и обезпечителната заповед – издадена.

С Решение от 09.08.2019 г. на ВТОС по гр. д. № 349/2017 г. предявеният иск е бил отхвърлен като са присъдени разноски съобразно изхода на спора. Съдебният акт е влязъл в сила на 05.03.2021 г., когато е постановено Определение № 145/05.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3490/2020 г., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 100222/12.08.2020 г. на ВТАС по в. гр. д. № 10037/2020 г.

По искане на ответника „Троя 2000“ ЕООД въз основа на Разпореждане на ВТОС от 09.02.2024 г. по гр. д. № 349/2017 г. е издаден изпълнителен лист за присъдените в полза на дружеството разноски по делото.

На 16.02.2024 г. по делото е получено запорно съобщение по изп. дело № 105/2024 г. по описа на ЧСИ Д. Колева за налагане на запор върху депозираната от „Топ Сервиз 2010“ ООД по сметка на съда гаранция в размер на 4 500 лв.

На 21.11.2023 г. и на 20.02.2024 г. ищецът „Топ Сервиз 2010“ ООД е подал молба за връщане на паричната гаранция, предвид влязлото в сила съдебно решение, срещу която ответникът „Троя 2000“ ЕООД е възразил.

С обжалваното определение първоинстанционният съд оставил без уважение искането, тъй като по издадения изпълнителен лист ответникът е насочил изпълнението върху внесената гаранция.

Частната жалба против определението е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, но е недопустима за разглеждане:

Частната жалба е насочена срещу определение, което не подлежи на последващ инстанционен контрол, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК – не е преграждащо развитието на делото, нито обжалването му е предвидено изрично в закона. Съдът, който го е постановил, може да го измени или отмени по реда на чл. 253 от ГПК. Разрешение в този смисъл – че определението на съда за освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми не подлежи на обжалване, е дадено с Тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК – т. 3 и е възприето в съдебната практика по приложението на чл. 403, ал. 2 от ГПК.

2

С оглед на това, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Топ Сервиз 2010“ ООД – гр. Велико Търново, ул.“Магистрална“ № 3, с ЕИК 201125795, против Определение от 23.02.2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново по гр. д. № 349/2017 г. по описа на същия съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК с частна жалба пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3