Решение № 400 от 12.06.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Пещера, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20235240100032 по описа за 2023 година

За да се произнесе, прие следното:

Предявен е иск по реда на чл.422 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“АД , със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул.„П.Волов“ № 29 ,ет.3,представлявано от Я. Я.- Изпълнителен директор чрез пълномощника юрисконсулт А. против ответника П. Н. П. от гр.Пещера, в която твърди, ч е на 21.04.2021 година между „КРЕДИ ЙЕС“ООД ,в качеството му на кредитодател и ответника П. в качеството му на кредитополучател е бил сключен Договор за паричен заем под

№701834,при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит ,съгласно който заемодателят се е задължил да отпусне на заемателя паричен заем в общ размер от 1200 лева,а последният усвоил цялата сума ,веднага след сключването на договора и се задължил да върне сума,съгласно условията на сключения договор,а именно да върне сумата от 1475,30 лева,с договорена лихва като сумата следвало да се върне чрез 12 месечни вноски ,всяка в размер на 122.94 лева.По процесния договор заемателят не бил извършил никакви плащания и дължал главница в размер на 1200лева.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора заемателят е следвало да изплати лихва в размер на 253 .34 лева и да издължи заемната сума до 21.04.2022 1 година.Поради виновно неизпълнение на задължението на същия била начислена мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 66.04 лева за периода от 22.04.2022 година до 22.11.2022 година.Твърди се още ,че с договор за покупко-продажба на вземания-цесия от 22.01.2021 година ,сключен между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД/с правоприемник ищецът в настоящото производство/ ,по силата на който вземането срещу П. Н. П. произтичащо от договор за паричиен заем от 21.04.2021 година ,ведно с всички привилегии,обезпечения и принадлежности е прехвърлено на ищеца в настоящото производство.Твърди се още ,че „Креди Йес“ е упълномощило ищцовото дружество в качеството на цесионер от името на цедента и за своя сметка да извършва уведомления за извършената цесия ,поради което на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД изпратили уведомление чрез „Български пощи“ ЕАД до ответника ,което било получено.Поради неизпълнение на задължението от страна на ответника към ищцовото дружество депозирали заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело приключило с издаване на заповед за изпълнение,но поради постъпило възражение от длъжника имали интерес да установят вземането си. Моли се да се постанови решение, с което се при знае за установено, че ищцовото дружество има следните вземания срещу ответника П. Н. П. по договор за паричен заем № 701834 от 21.04.2021 година:сумата от 1200 лева –главница ; сумата от 235.34 лева- възнаградителна лихва ,за периода от 21.05.2021година до 21.04.2022 година; сумата от 66.00 лева- обезщетение за забава ,за периода от 22.04.2022 година до датата 22.11.2022 година; законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащани и разноските по ч.гр.дело .Претендират се разноските в настоящото производство.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

В указания от съда срок ответни кът е депозирал писмен отговор,в който изразява становище ,че предявеният иск е допустим ,но неоснователен.Сочи ,че не е налице надлежно цедиране на вземането в патримониума на ищцовото дружество.Сочи ,че процесния договор следва да отговаря на императивните искизсвания на Закона за потребителските кредити.В случая не била спазена разпоредбата на чл.10,ал.1 от

ЗПК.Нарушени били разпоредбите на чл.11,ал.1т.6 от ЗПК както и разпоредбите на чл.11,ал.1,т.9а,т.11 и чл.19 от ЗПК,поради което ДПК е 2 изцяло недействителен съгласно специалните правила на ЗПК.Моли да се отхвърли иска като претендира и присъждане на разноски.Не сочи доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК съдът приема за установено следното :

От събраните по делото писмени доказателства : договор за заем № 701834,погасителен план; ОУ;Стандартен европейски формуляр,ведно с предложение за сключване на договор ;Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД ; договор за продажба и прехвърляне на вземания( цесия);потвърждение по чл.99,ал.3 от ГПК ;уведомително писмо ,ведно с известие за доставяне;пълномощно,от които се установява ,че на 21.04.2021 година между „Креди Йес“ООД, в качеството на заемодател и П. Н. П. от гр.Пещера, в качеството му на заемател е сключен писмен договор ,по силата на който заемодателят предоставя на заемателя заем в размер на 1200 лева със срок на договора 12 месеца и издължаване чрез вноски 12-месечни ,всяка в размер от 122.95 лева при фиксиран месечен лихвен процент от 3.330% и годишен процент на разходите от 48.155% като общата дължима сума по заема е в размер на 1475.30 лева.Изрично е посочена крайната дата на последното плащане 21.04.2022 година.Неразделна част от договора е погасителен план ,в който са посочени броя на вноските ,размера и падежните дати.Установява се още ,че на 22.01.2021 година е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ ,по силата на който „Креди Йес“ ООД ,прехвърля на „Агенция за контрол на просрочения задължения“ЕООД вземания произтичащи от сключени договори за заеми,ведно с привилегии и обезпечения,включително изтекли лихви,неустойки ,индивидуализирани в предоставен опис-Приложение № 1 и Приложение 1а.Съгласно приетото по делото Приложение № 1 ищецът по настоящото дело е придобил цялото вземане произтичащо от процесния договор за заем с длъжник П. Н.

П..Видно от останалите писмени доказателства ищецът по делото е бил упълномощен от „Креди Йес“ООД да уведоми по законоустановения ред всички длъжници за сключения на рамков договор за цесия .С оглед упълномощаването до ответника по делото е било изпратено уведомление по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД на адреса посочен в договора с известие за 3 доставяне ,като същото е връчено лично на ответника П. Н. П..

Като доказателство по делото е приложено ч. гр. дело № 1233/2022 година по описа на ПщРС , от което се установява ,че същото е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения “ООД гр.София по реда на чл.410 от ГПК срещу П. Н. П. от гр.Пещера за издаване на заповед за изпълнение за следните суми : главница в размер на 1200 лева;договорена лихва в размер на 235.34 лева,за периода от 21.05.2021 година до 21.04.2022 година;сумата от 66,04 лева ,представляваща обезщетение за забава ,за периода от 22.04.2022 година до датата на подаване на заявлението до съда,ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.Претендирани са и направените по делото разноски

Въз основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в заповед № 396 от 24.11.2022 година ,постановена по ч.гр.дело №1233/2022 година по описа на ПщРС ,с която е разпоредено длъжникът П. Н. П. да заплати на заявителя главница в размер на 1200 лева;договорена лихва в размер на 235.34лева,за периода от 21.05.2021 година до 21.04.2022 година;сумата от 66,04 лева ,представляваща обезщетение за забава ,за периода от 22.04.2022 година до 22.11.2022 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 24.11.2022 година до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 230.03 лева.В законоустановения срок срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника ,като със съобщение от 21.12.2022 година съдът е указал на заявителя за правото му да предяви иск ,за да установи вземането си в месечен срок ,като довнесе и дължимата държавна такса като такъв е предявен на 17.01.2023 година видно от пощенско клеймо.

Касае се за иск по чл.422 от ГПК.

Безспорно се установява по делото ,че са налице положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска –издадена заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в заканоустановения срок и спазване на едномесечния преклузивен срок, в рамките на който следва да бъде предявен установителния иск.

В производството по иск за установяване съществуване на вземане ,произтичащо от сключен между страните договор за заем в тежест на 4 ищеца е да докаже качеството си на кредитор-факта , от който произтича вземането му,както по основание,така и по размер ,в случая валидно сключен договор за заем,както й че е изпълнил всички свои задължения по договор за заем;че е налице виновно неизпълнение на задължението от страна на ответника и забава на длъжника.При оспорване на иска-ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост,респективно частична недължимост.

По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит -ЗПК.

В тази връзка ,на първо място ,съдът дължи произнасяне по направеното възражение на ответника за недействителност на договора ,съобразно изискванията на ЗПК,предвид и на задължението за служебната проверка.

Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Предвид тези разпоредби, следва да се приеме, че договорът за кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.

Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК , договорът следва да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител.

В настоящия случай се установи ,че договорът е сключен в писмена форма.

5

Ответникът е направил възражение ,че в процесния договор не е спазено изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК,съгласно което размерът на шрифта в договора следва да бъде не по-малък от 12 .

Съгласно чл.154 от ГПК всяка една от страните следва да установи фактите, от които извлича своите искания или възражения. В случаите когато страната твърди съществуването на договорно правоотношение , тя носи доказателствената тежест да установи както сключването му, така и неговото съдържание.В случая не бяха събрани доказателства ,че шрифта на договора е не по-малък от 12 ,поради което възражението на ответника е неоснователно Съгласно установената практика длъжникът не може да се намесва в отношенията между цедента и цесионера, свързани със сключения между тях договор за цесия, а това дали вземането му е било предмет на договора по отношение на него се установява с връчването на уведомлението по чл. 99, ал.

3 от ЗЗД, което в случая е налице. Това уведомление обвързва длъжника и той не може да противопостави на цесионера възражения, че вземането, от което произтича задължението му, не е било предмет на цесията.

В производството по иска за връщане на предоставената в заем сума, респективно по установителния иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл. 240, ал.