Решение № 4398 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4398 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100500262 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 29. 07. 2021 год., постановено по гр. д. № 41493/2020 год. на СРС 61 състав, частично са уважени, частично са отхвърлени предявени от Топлофикация София ЕАД положителни установителни искове срещу В. П.

А. за сумите 5099.99 лева и 82.72 лева, съответно в отхвърлителната част до първоначално предявените размери.

Разноските са разпределени съобразно изхода на производството.

Решението е постановено при участие на ФДР ******* България ЕАД.

Въззивна жалба е депозирана от ищеца в неблагоприятната за него част от решението – с пороци, които се сочат неправилност и нарушение на материалния закон, като се сочи неправилност на извода за приложение на института за погасителната давност, съответно отхвърлена претенция за мораторна лихва мотивите са неоснователни, че ответникът в забава не е изпаднал. Моли за отмяна на решението в обжалваната част.

Претендират се разноски.

В отговор ответникът счита жалбата за неоснователна и необоснована. Излага съображения относно твърденията на въззивника ищец, бе районния съдия не е трябвало да уважава направено възражение за изтекла погасителна давност за вземания за периода от м. 05. 2016 год. – до м. 12. 2016 год. Становището на ответника е неправилно, незаконосъобразно и несъответстващо на съществуващата по въпроса съдебна практика.

Моли за оставяне на жалбата без уважение, респективно решението да бъде потвърдено в обжалваните части.

Претендират се разноски.

Подадена е и частна въззивна жалба от ответника против определение по чл. 248 ГПК. Счита определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, на изложени в жалбата съображения. Моли за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се уважи молбата му за изменение на решението в частта за разноските.

Претендират се разноски в настоящето производство.

1

Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК не са заявени от страните пред въззивния съд.

Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са заявили нови доказателствени искания.

Въззивната жалба на ответника против решението е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, в обжалваната му част – да е правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :

Районният съдия е разгледал възражението за давност и му е дал адекватен отговор, на подробни мотиви. С това оплакването с жалбата се оказва недоказано и неоснователно, поради което същата следва да се устави без уважение, а решението в обжалваната чест като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Твърденията и възраженията на страната са били правилно обсъждани въз основа на събраните по делото доказателства, като последните удостоверяват установената фактическа обстановка, към която съдът препраща, с оглед правомощията му по чл. 272 ГПК.

С оглед въззивните доводи и процесуалното поведение на страната, следва да се посочи, че съгласно задължителните за съда решения на ВКС по чл. 290 ГПК №№ 67 от 6.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г., І т. о. и 27 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1893/2013 г., ІІ т. о. параметрите на спора се считат очертани едва след доклада по чл.

146 ГПК. При наличие на други твърдения и възражения в жалбата въззивният съд е недопустимо да се произнася.

Ищецът следва да установи фактическия състав, пораждащ спорното право, като при преценката за осъществяването на релевантните за това право факти съдът трябва да съобрази и възраженията на ответника, които обаче не се основат на негови твърдения за факти относно възникването, съществуването и погасяването на спорното право.

Съдебната практика, задължителна за съдилищата е единна и категорична, по въпроса според който в изложението на подадената въззивна жалба се поддържа, че районният съд се е произнесъл съобразно правомощията си да обсъди всички възражения на страните като твърдят с жалбата, че съдът не е обсъдил всички възражения и доводи, посочени от тях, вкл. и онези от тях, които се преклудират.

Формулираният въпрос следва ли в решението си съдът да обсъди всички възражения на страните, вкл. и онези, които се преклудират представлява въззивно оплакване, което обаче е изцяло несъстоятелно, като и правните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което изводът на въззивния съдебен състав е, че решението е правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, обосновано е и мотивирано, в обжалваните части, и в тях следва да бъде потвърдено като такова.

„Освен това необсъждането на определени доводи не винаги е пряко свързано с крайния извод на съда за основателността на предявения иск и без касаторът да е посочил конкретния довод, за който твърди, че не е бил обсъден, да е свързал същия с приложимата материалноправна норма и с въпрос по нейното приложение, не може да се приеме, че е извършено надлежно обосноваване на основание за допускане на касационно обжалване“, според ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 373 ОТ 22.06.2012 Г. ПО ГР. Д. № 457/2012 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.

Други оплаквания и възражения въззивната жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части.

При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника ищец част следва да бъде потвърдено, ведно с обжалваното с въззивната частна жалба против определението по чл. 248 ГПК.

С оглед изхода на делото, на въззивника разноски не се следват и не се присъждат.

2

На въззиваемия следват се разноски в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивния съд за двете жалби въззивна и частна въззивна.

По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВРЪЖДАВА решение от 29. 07. 2021 год., постановено по гр. д. № 41493/2020 год. на СРС 61 състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на ФДР – трето лице помагач на страната на ищеца ******* ООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3