Определение № 2057 от 03.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2057 гр. София, 03.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. А. С. като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20231110213235 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК.

С Решение № 1419 от 22.03.2024 г. по НАХД № 13235/23 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, Съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН е отменил електронен фиш (ЕФ) № 8504572523, издаден от „Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), на „Т***Н“ ЕООД. С Решението си Съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, е осъдил АПИ да заплати на „Т***Н“ ЕООД сумата от 650 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока на касационното обжалване на Решението е постъпила молба от „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Л., която моли за изменение на съдебното Решение в частта за разноските като АПИ бъде осъдено да заплати на дружеството адвокатско възнаграждение от общо 1300 лева. Освен претендираната пред СРС (и присъдена с Решението) сума за адвокатско възнаграждение от 650 лева се моли да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение за още 650 лева за процесуално представителство на „Т*****Н“ ЕООД по адм. дело № 548/23 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, откъдето делото било препратено по компетентност на СРС.

Административно-наказващият орган АПИ е депозирал отговор в срока по чл. 248, ал.

2 от ГПК, в който се възразява срещу поисканото изменение на Решението като се подчертава, че се касаело за двете отделни жалби на различни основания, с които били сезирани Административен съд – Велико Търново и СРС, което предполагало две различни производства, по които се дължало отделно адвокатско възнаграждение.

Съдът като разгледа аргументите, изложени в молбата на упълномощения представител на жалбоподателя, счита следното:

Молбата на упълномощения представител на жалбоподателя „Т****Н“ ЕООД е депозирана в срока на касационно обжалване на Решение № 1419 от 22.03.2024 г. по НАХД № 13235/23 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, и е допустима по смисъла на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК.

По същество молбата е неоснователна.

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 143 от АПК, когато Съдът отмени 1 обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая Съдът се е произнесъл по поисканите по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН разноски от страна на „Т****Н“ ЕООД и предвид отмяната на атакувания ЕФ е присъдил същите да бъдат заплатени на дружеството от АПИ в същия размер посочен в договора за правна помощ – 650 лева.

Повод за искане за изменение на Решението е предходно производство по адм. дело № 548/23 г. по описа на Административен съд (АС) – Велико Търново. Както е посочил Съда в решението си, атакуваният ЕФ № 8504572523 е бил връчен на представляващ Т****Н“ ЕООД на 08.06.2023 г., като в седемдневния срок по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, на 15.06.2023 г., дружеството е входирало възражение-декларация за анулиране на посочения ЕФ. С писмо изх. № 53-00-6869/29.08.2023 г. АПИ е отказал анулиране на ЕФ и за дружеството е възникнало алтернативното задължение по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП да обжалва процесния ЕФ в 14-дневния срок от отказа за анулирането му. Дружеството едновременно е подало жалба до АС-Велико Търново срещу отказа на АПИ, приемайки че този отказ е индивидуален административен акт, по което е образувано и адм. дело № 548/23 г. по описа на АС – Велико Търново, както и жалба срещу процесния ЕФ № 8504572523, адресирана до СРС (л. 66-92 от преписката) от 18.09.2023 г. С Определение № 386/25.09.2023 г. АС-Велико Търново е прекратил производството по адм. дело № 548/23 г. по описа на АС – Велико Търново, приемайки, че отказът да се анулира ЕФ представлява потвърждение на установеното с фиша нарушение, и жалбата на дружеството до АС-Велико Търново не е насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 о АПК, а срещу акт, подлежащ за разглеждане по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН от компетентността на СРС.

При тези неоспорени факти, очевидно е, че „Т******Н“ ЕООД е подало две различни жалби, на две различни основания, пред две различни съдилища. Първата е до АС-Велико Търново срещу отказа на АПИ да анулира атакувания ЕФ. Образуваното административно дело по тази жалба правилно е било прекратено, доколкото дружеството неправилно е счело, че отказът от анулиране на ЕФ представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК. Втората жалба е изрично депозирана до компетентния съд – СРС и Съдът се е произнесъл с горепосоченото Решение, включително за разноските. Съдът не може към тези разноски да прибави и разноските за адвокатско възнаграждение, направени от „Т***Н“ ЕООД пред АС-Велико Търново, не само защото се касае за две отделни производства, но и доколкото административното производство пред АС-Велико Търново ненужно е било инициирано от дружеството, поради неправилната правна преценка на процесуалния му представител. В тази връзка осъждане на АПИ да заплати на „Т***Н“ ЕООД допълнителни разноски, направени от дружеството по различно (и неправилно образувано) производство, само косвено свързано с атакувания ЕФ, би се явявало не само несправедливо, но и незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от „Т***Н“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Л., която моли за изменение на Решение № 1419 от 22.03.2024 г. по 2

НАХД № 13235/23 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Преписи от определението да се връчат на жалбоподателя и АПИ.

Определението може да се обжалва от горните лица пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3