Определение № 1159 от 01.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1159 гр. София, 29.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Членове:

Евгений Стайков

Анна Баева

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20228002902623 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУССД-МВР), учредено на основание чл. 37, ал. 2 ЗМВР като юридическо лице-държавно учреждение, чрез юрк.

Ив. Вутов, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 417/17.06.2022 г. , постановено по в. т. д. № 588/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТК, с което е потвърдено Решение № 260039/22.03.2021 г., постановено по т. д. № 81/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, 1 с-в, с което са отхвърлени предявените от ДУССД-МВР срещу „Пирдопинвест“ ЕООД искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 162178,34 лв., представляваща компенсаторна неустойка при разваляне на Договор за обществена поръчка с рег.№ ОП-21Д-72/28.11.2014 г., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 05.06.2020 г., до окончателното изплащане, както и за заплащане на сумата от 46986,66 лв., представляваща законна мораторна лихва върху претендираната компенсаторна неустойка - за периода от 29.07.2017 г. до 05.06.2020 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като 1 апелативният съд не е спрял съдебното производство на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК до приключване с краен съдебен акт на материалноправния спор, предмет на т. д. № 2159/2017 г. по описа на СГС, VI-8 състав, като по твърдения на касатора то е с преюдициално значение за изхода на настоящото исково производство – предмет на т. д. 2159/2017 г. по описа на СГС, VI-8 състав са искове, предявени от „Пирдопинвест“ ЕООД против ДУССД, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, част от които представляват пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба от „Пирдопинвест“ ЕООД поради забава от страна на ДУССД, довела до безполезност от изпълнението по процесния Договор за обществена поръчка с peг. № ОП-21-Д-72/28.11.2014 г., с предмет: „Основен ремонт на производствено-складова база на сектор „КСР“ в ЦСБ-МВР“, развален според „Пирдопинвест” ЕООД, на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД с уведомление за разваляне от 01.06.2017 г.

Жалбоподателят счита, че всички правни твърдения и оспорвания, свързани с развалянето на договора, вината на страните във връзка с дължимите обезщетения, релевирани в другото съдебно производство, са част от предмета на настоящия правен спор. В този смисъл, твърди, че ако влезе в сила решение по дело, заведено по-рано между същите страни, с което спорът относно съществуването на договора или неговото разваляне е разрешен със сила на пресъдено нещо, то с оглед обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо съдът по настоящото исково производство следва да зачете тази сила - правото на ДУССД да получи неустойката за развален договор предполага на първо място да се установи, че договорът за СМР не е развален от „Пирдопинвест“ ЕООД по вина на възложителя.

Касаторът развива и подробни правни съждения за неправилност на въззивното решение - то е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. В съзвучие с поддържания довод за преюдициалност на съдебното производство, чието решение счита за обуславящо, поддържа, че апелативният съд незаконосъобразно е приел, че договорът не е развален от възложителя, а в по-ранен момент от изпълнителя - по вина на възложителя поради обстоятелството, че изпълнението е станало безполезно и икономически неизгодно за изпълнителя. В този смисъл, и пред касационната 2 инстанция излага подробни правни съждения, че процесният договор за обществена поръчка е развален от ДУССД, поради което той е носител на договорното вземане за заплащане на уговорената компенсаторна неустойка при разваляне на договора. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в постановеното от него решението не са обсъдени в съвкупност събраните по делото доказателства, не е изложил ясно и аргументирано какво приема за установено относно правнорелевантните факти, пораждащи правото на всяка от страните да развали процесния договори – поради тези процесуални нарушения съдът е достигнал до необоснования правен извод, че предявените от ДУССД осъдителни искове са неоснователни. В този смисъл, поддържа, че в случай че бе извършил оценка на всички относими доказателства, както и на релевантните за спора факти, съдът би достигнал до правилния правен извод, че ДУССД-МВР надлежно е развалила процесния договор за СМР поради пълно неизпълнение на обществената поръчка от страна на „Пирдопинвест“ ЕООД, респ. че в патримониума на ответника не е възникнало потестативното право с едностранно волеизявление да развали процесния договор съобразно фактическия състав, уреден в хипотезиса на чл. 87, ал. 2 ЗЗД.

Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК , касаторът обосновава със специалната предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК – поради вероятна недопустимост на въззивното решение, тъй като апелативният съд не е спрял на основания чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК въззивното производство до решаване със сила на пресъдено нещо на обуславящ материалноправен спор по друго съдебно дело, респ. поради неговата очевидна неправилност. Касаторът поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1.

„Опорочава ли въззивното решение отказът на въззивния съд да спре делото на основание чл. 229, ал, 1, т. 4 ГПК, поради наличието на друг висящ преюдициален спор и в каква степен нарушава правата на страната? Длъжен ли е съдът да спре производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора”? (позовава се на тълкувателните постановки, дадени ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ВКС; Решение № 220/30.12.2019 г. по гр. д. № 4908/2017 г. на ВКС, 3 г. о.; Решение № 101/10.11.2020 г. по го. д, 3

№ 3668/2019 г. на ВКС, 3 г. о.; Решение № 60177/04.06.2021 г. по т. д.

2492/2019 г. на ВКС, 2 т. о.); 2. „Следва ли при изпълнение на задължение, за което няма уговорен от страните срок и ден за изпълнение, едната страна да отправи покана по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да постави другата в забава?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение № 634/03.06.2005 г. по гр. д.

№ 965/2004 г. на ВКС, ТК, II т. о.); 3. „Може ли съдът да постанови решение, в което не се зачитат постигнатите между страните уговорки в договора?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение № 79/25.07.2013 г. по гр. д. № 538/2012 г. на ВКС и Решение № 28/01.03.2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г. на ВКС, IV г. о.); 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да отговори на всички заявени във въззивната жалба оплаквания? Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да посочи възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с Решение № 118/04.06.2021 г, по гр. д. № 3177/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 63/28.06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. на ВКС, ІІ г. о.;

Решение № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС. ІІІ г. о., както и със задължителните тълкувателни разяснения, дадени по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС); 5. „Длъжен ли е въззивният съд да назначи допълнителна експертиза, когато във въззивната жалба са оспорени фактическите изводи на първоинстанционното решение и е въведено съответно оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение - с оглед изясняване на даден фактически въпрос от значение за правилното решаване на спора?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение № 225/13.12.2019 г. по гр. д. № 1566/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о.;

Решение № 22/08.04.2020 г. по гр. д. № 1697/019 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 225/13.12.2019 г. по гр. д. № 1566/2019 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 188/21.02.2020 г. по гр. д. № 4295/2018 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 91/27.08.2015 г. по гр. д. № 321 /2015 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д.№ 1814/2009 на IV г.о; Решение № 457/01.07.2010 г. по гр. д. № 1264/2009 г. на III г.о.; Решение № 144/07.10.2010 г. по т. д. № 806/2009 г.; Решение № 145/21.04.2014 г. по т. д. № 4726/2013 г. на IV г.о. ;

Решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на I г. о. и Решение № 148/06.02.2017 г. по т. д. № 2637/2015 г. на ІІ т. о.); 6. „Когато се твърди развалянето на договор на основание чл. 87, ал. 2, предл. 3 ЗЗД - поради 4 безполезност на изпълнението за кредитора, настъпила в резултат на виновна забава на длъжника, следва ли безполезността на изпълнението да бъде доказана? Следва ли в този случай кредиторът да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с Решение № 51/28.07.2015 г. по т. д. № 279/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 51/28.07.2015 г. по т. д. № 279/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 86/10.05.2016 г. по т. д. № 595/2015 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 8/31.07.2015 г. по т. д. № 1611/2013 г. на ВКС, І т. о.).

Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване при самостоятелната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – то е очевидно неправилно. Това процесуално основание е обосновано с правното съждение, че въззивният съд, несъобразявайки се с предписанията в Инструкция № Рз-1625 от 19.10.2007 г. за организацията на охраната и пропускателния режим в обектите на МВР, които са част от постигнатите уговорки в процесния договор, явно необосновано е приел за установено, че възложителят се е поставил в забава да осигури достъп на лицата на изпълнителя до обекта, без изобщо последният да е поискал такъв достъп. Съдът не бил съобразил и че в договора не е установен определен срок за осигуряването на достъп на служителите на изпълнителя до обекта, а при задължения от такова естество, в които няма определен срок, кредиторът, за да постави длъжника в забава, трябва да го покани да изпълни задължението си - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл, твърди, че въззивният съд е приложил тази правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, като този порок е засегнал съществено решаващата воля на съда, доколкото в мотивите е възприето, че възложителят е изпаднал в забава да осигури достъп на лицата, без изобщо да е получавал такава покана, което обстоятелство, според апелативния съд, давало основание на изпълнителя пръв да развали процесния договор.

Приемайки въз основа на приетата ССЕ, че размерът на печалбата на изпълнителя поради неосъществяване на уговорената в процесния договор за изработка работа намалява с всяка изминала година, въззивният съд е съпоставял в нарушение на правилата на формалната логика печалбата към 2014 г. (81090,17 лв.) с тази през 2017 г. (31303,92 лв.), без да отчете факта, че договорът е със срок на изпълнение от 16 месеца. Този фактически извод е в 5 явно противоречие с установените от съда факти в мотивите на решението, а именно, че договорът е могъл да приключи при нормално развитие на облигационното отношение през 2016 г.

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.