Определение № 628 от 27.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. София, 27.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251000503227 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила пред САС частна жалба с вх. № 129279/31.10.2025г., по описа на СГС, подадена от М. Б. М., Л. С. С., С. И. С., Г. Н. М., Д. И. Д. и Д. П. Д., против Определение Рег № 20335/20.10.2025г., постановено по гр. д № 2009 по описа на СГС за 2024г., с което производството по предявените главен колективен иск с пр. осн. чл.186, ал.1 от ЗЗП срещу въззиваемото дружество „А 1 България“ ЕАД е прекратено на пр. осн. чл.130 от ГПК поради липса на правен интерес. Прекратено е производството и по предявените от същите евентуални искове за признаване за установено в отношенията между всеки един от ищците и ответника, че посочените клаузи са нищожни като неравноправни на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.3, т.5, т.9, т.13, т.14, т.18, т.19 от ЗЗП, чл.9, чл. 87 от ЗЗД и чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП., като същите са изпратени по подсъдност на Софийски районен съд.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на постановения съдебен акт, поради материална незаконосъобразност, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно е прекратил предявения колективен иск като недопустим, поради липса на правен интерес, като се навежда аргумент за неправилност на дадената от съда правната квалификация на същия като такъв по чл.186 от ЗЗП, предвид изложените в исковата молба твърдения, които обосновават интерес от осъществяването на колективна защита на правата на всички ползватели на мобилни услуги, посочени в договорите като Абонати на ответното дружество по реда на чл.379 от ГПК, а не само на физическите лица, имащи качеството на потребители по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Сочат се аргументи за неправилност на обжалваното определение в частта му, с която е прекратено производството по предявените евентуални искове за защита на индивидидуалните интереси на шестимата представители на колектива, поради 1 недопустимост на съединяването им с главния колективен иск. Навежда се оплакване за липса на произнасяне от страна на съда по искането на ищцовата страна за отправяне на преюдициално запитване до СЕС на правно основание чл. 267, пар.1 от ДФЕС по поставените въпроси, обективирано в молба от 15.05.2025г., съединено с искане за спиране на производството до получаване на отговор. Моли са за отмяна на прекратителното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемото дружество- „А1 България“ ЕАД, действащо чрез процесуалния представител адв. Велчев, с който се поддържа законосъобразност и обоснованост на постановеното прекратително определение и се моли за неговото потвърждаване.

Пред настоящата инстанция не са правени доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от активно- легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

За да прекрати производството по главния колективен иск като недопустимо, съдът е приел че ищците, чиито права и интереси са засегнати от атакуваните неравноправни, нищожни и противоречащи на добрите нрави клаузи са физически лица /потребители по смисъла на ЗЗП или ЗД, съгласно по § 13, т. от ДР на ЗЗП/, които, действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност, са сключили договор за мобилни услуги, Приложение №1 и Общи условия към него с „А1 България“ ЕАД, съдържащ оспорени клаузи. Съдът преценил за недопустимо изменение на иска направеното с молба вх. № 66431/02.06.2025г., уточнение на обстоятелствената част на исковата молба досежно обхвата на колективния субект /кръга от лица, чиито индивидуални права и интереси ищецът твърди да са били засегнати от процесните клаузи/ предвид, че същото представлявало увеличаване на персоналния субстрат на колектива като фактическа основа на иска. На база на този извод, съдът квалифицирал предявения колективен иск като потребителски, а не по реда на чл. 379 от ГПК. Активно- легитимирани по закон да предявят иск с правно основание чл.186, ал.1 и ал.3 от ЗЗП са две категории субекти- Сдруженията за защита на потребителите, включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 от ЗЗП и Комисията за защита на потребителите. На база на горния извод съдът приел, че за ищците не била налице активна материално-правна и процесуална легитимация да предявят колективен иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, нарушаващи колективен интерес на потребители по чл.186, ал.1 и ал.3 от ЗЗП, поради което прекратил производството по реда на чл.130 от ГПК, поради липса на правен интерес. Съдът прекратил като недопустимо производството и по предявените от шестимата ищци евентуалните искове за признаване за установено в отношенията между всеки от тях и 2 ответното дружество, че посочените в исковата молба договорни клаузи са нищожни като неравноправни, поради липса на родова подсъдност и препратил същите на осн. чл.118, ал.2 ГПК, във вр. с ч. 103 от ГПК, по подсъдност на Софийски районен съд, тъй като по характер са неоценяеми и не попадат в хипотезите за подсъдност, уредени в чл.104 от ГПК. Съдът формирал извод за недопустимост на субективното съединявяне на евентуалните искове с главния колективен иск по реда на чл.210, ал.1 от ГПК дори в хипотезата на чл.104, т.6 от ГПК, поради различния съдопроизводствен ред за тяхното разглеждане.

Настоящата инстанция като съобрази наведените от страните в жалбата и отговора доводи и съображения, както и представените доказателства по образуваното гр. д.

№ 2009/2024г. по описа на СГС, намира за установено следното:

Обжалваното определение е валидно, допустимо /тъй като е обжалвано в цялост се проверява допустимостта на акта и в двете му части/, като настоящият състав намира същото за правилно както в частта, с която е прекратено производството по предявения колективния иск с правно основание чл.186, ал.1 ЗЗП, така и в частта му по предявените в евентуалност искове за признаване за установено в отношенията между всеки един от ищците и ответника, че посочените в петитума на исковата молба клаузи са нищожни като неравноправни.

Производството пред СГС е образувано по предявен колективен иск от шест физически лица срещу ответника „А 1 България“ за преустановяване на действията, с които се нарушават правата на потребителите- ползватели на мобилни услуги, предоставени от ответното дружество, както и на останалите абонатите и крайните ползватели и забрана за посочване на процесните клаузи в бъдещи договори и общи условия. В условие на евентуалност са предявени и установителни искове за самостоятелна защита на правата на всеки един от ищците, нарушени от посочените в исковата молба процесни клаузи при твърдения за тяхната нищожност. Изложени са твърдения за характера на нарушението, което се изразява във включване на клаузи за индексация и неустоечни такива в Договорите за мобилни услуги, сключени с потребителите и Общите условия за взаимоотношенията между А1 България, ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни надземни мрежи, поставящи в неравноправно положение кръгът от лица, имащи качеството „страна“ по някой от процесните договори за предоставените телекомуникационни услуги. С молба от 16.05.2025г. е направено уточнение на кръга от лица, попадащи в обхвата на колектива, чиито права били нарушени. Поддържа се твърдението, че в същия попадали всички абонати, в смисъла на понятието, който е вложен в потребителските договори, а именно това били всяко дееспособно физическо, юридическо лице, държавни органи, дипломатически и консулски представителства, сключили договор с ответното дружество за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги.

При решаване на правния спор, съдът съобразява и прилага материалния закон, който е в сила към датата на постановяване на крайния съдебен акт. Съобразно последните изменения на ГПК, в частта относно производството по колективни искове, уредено в Глава XXIII от ГПК, извършени със ЗИДЗЗП в последната му редакцията /ДВ бр.13 от 3 февруари 3

2026г./ към разпоредбата на чл.379 от ГПК са добавени нови две алинеи- 4 и 5. Новата алинея 4 на чл.379 от ГПК предвижда, че колективен иск по ал.1 на чл.379 от ГПК може да бъде предявен само, когато това е предвидено в закон. Настоящият състав на САС съобрази, че при липса на преходна и заключителна разпоредба, която изрично да регламентира обратното действие на стария закон, то към настоящото производство следва да се приложи процесуалния закон в последната му редакция, в сила от 03.02. 2026г. Съгласно § 39 от ПЗРЗИДЗЗП този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 2, който влиза в сила една година след обнародването на закона в "Държавен вестник".

Нормата, регламентирана в ал.4 на чл.379 от ГПК е с императивен характер и не може да се тълкува разширително. Предявеният главен колективен иск от страна на шестимата представители на колектива е изрично предвиден като правна възможност и средство за колективна защита на правата на потребителите в Раздел IV „Средства за колективна защита. Квалифицирани организации за предявяване на представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите“ , в нормата на чл. 186, ал.1 от Закона за защита на потребителите /в редакцията й ДВ бр.13 от 3 февруари 2026г./ Субектите, на които съобразно посочената норма е предоставена активна процесуална легитимация да предявяват колективни искове при нарушение на колективни интереси на потребителите, са квалифицираните организации. Закона дава легалната дефиниция на понятието, регламентирано в нормата на в чл. 186 ал. 4 от ЗЗП, съобразно която това са: 1. организация, включена в списъка по чл. 186б, ал. 1; 2.Комисията за защита на потребителите;

3. организация или публичен орган, признати от държава членка, които имат право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.

Поради императивния характер на нормата изброяването на активно-легитимираните субекти е лимитативно и не следва да бъде тълкувано разширително, което обосновава извод за недопустимост на предявения главен колективен иск по реда на чл.379, ал.1 от ГПК, поради липса на правен интерес на шестимата представители на колектива и съответно предпоставя, макар при различни аргументи, правилност на определението в тази му част.

Що се отнася до изложените в частната жалба оплаквания относно неправилността на обжалвания акт в частта му, с която е прекратено производството по евентуално предявените искови претенции от шестимата представители на колектива срещу въззиваемото дружество, то същите са неоснователни, а определението в тази му част следва да бъде потвърдено.

По въпроса за допустимостта на съединявянето на главния колективен иск с предявените в евентуалност претенции, настоящият състав на САС излага следните съображения: Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове, заявени в условие на евентуалност спрямо главния колективен иск, страни по които са шестимата представители на колектива имащи качеството на ищци, а ответник е въззиваемото дружество „А 1 България.“ Всеки от представителите по тези искове има качеството на ищец, а предмет на същите е прогласяване нищожността на всички конкретно 4 посочени клаузи. Налице са индивидуални искови претенции с предмет защита на индивидуални субективни права, нарушени от различни клаузи, за всяка от които се твърди да е нищожна, съдържащи се в индивидуално сключени потребителски договори. След като вече се прие недопустимост на предявения главен колективен иск, то предявените обективно и субективно съединени установителни искове за прогласяване нищожността на клаузи от договори с потребители като неоценяеми са подсъдни на районен, а не на окръжен съд. Тези искове подлежат на разглеждане по друг съдопроизводствен ред, различен от реда, по който подлежи на разглеждане главния колективен иск, поради което не е налице хипотезата на чл.

Разпечатката съдържа 26 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0efe2b7d-abe9-442a-8711-ada777e88d56