Решение № 6 от 08.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№6 гр. В. Т., 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20234100500965 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и девета ГПК.

Образувано е по жалба на В. Г. Н. , ЕГН: **********, с адрес: гр. В. Т., ул. „О.“, № 63, с която се обжалват действия на частен съдебен изпълнител Ив. Цанкова, рег.№ 896, с район на действие ВТОС по изпълнително дело № 20228960400202/2022г. по описа на ЧСИ Цанкова. Атакуваните с жалбата действия се изразяват в издадено Постановление от 13.11.2023г., с което съдебният изпълнител е отказал да уважи възражение с вх. № 017099/05.10.2023г. подадено от длъжника, че претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя е прекомерно и следва да бъде намалено.

Жалбоподател ят поддържа неправилност на постановеното постановление за разноските. Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до по минимален размер, съответстващ на обема на предоставената от процесуалния представител правна помощ и съдействие.

Жалбоподателят се явява длъжник в изпълнителното производство. Счита действията на ЧСИ чрез издаденото Разпореждане за неправилни, извършени в противоречие с разпоредбите на ГПК. От съда се иска отмяна на действията на съдебния изпълнител представляващи постановено Разпореждане, с което по молба на взискателя “Ф. К.” ЕООД, 1

ЕИК: * в тежест на длъжника Агрокрафт” ЕООД са присъдени 41 130,88лв.

– разходи за физическа охрана на описаната по делото земеделска техника, като незаконосъобразни.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор от Е. М.

ЕООД, ЕИК: * - взискател по изпълнителното дело. Заета е позиция, че жалбата е неоснователна.

Приложени са и обяснения на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, както и копие от последното.

Съдът намира жалбата за редовна, тъй като е подадена в законоустановения срок. Спазена е процедурата по администрирането й, съответно по размяната на книжа и е представено копие от изпълнителното дело. Жалбата изхожда от легитимиран правен субект, имащ правен интерес от обжалване. Жалбата е процесуално допустима.

След като се запозна с данните, съдържащи се в изпълнителното дело и извърши преценка на събраните в него материали, както и след преценка доводите и становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е било образувано спрямо жалбоподателя В. Г. Н., на основание издаден изпълнителен лист от 03.11.2021г. по гражданско дело № 2699/2021г. на РАЙОНЕН СЪД - ГР. В. Т..

Часният съдебен изпълнител е предприел действия по изпълнението.

Разпоредено е да се изпрати съобщение по чл.191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратено съобщение за образувано изпълнително дело, както и е прието адвокатско възнаграждение в размер от 1138.00 лева. С Разпореждане от 25.05.2022г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо й от „О.“ ООД“. Съобщението за образувано изпълнително дело до длъжника В. Г. Н., е връчено на 08.06.2022г. чрез работодателя й „О.“ ООД по електронен път. С Разпореждане от 27.02.2023г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо й от „П. О. *“ ЕООД.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи.

Жалбата е частично основателна и следва да се уважи частично.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи 2 правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл.79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По отношение на релевираното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:

Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д.

№ 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6/2012год. по т.дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело се претендира присъждане 3 на адвокатско възнаграждение в минимален размер. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното производство, в която е бил посочен конкретен изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на длъжника. По делото е наложен запор върху вземанията на длъжника по притежаваните банковите сметки.

Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява задължителен реквизит на същата – чл.426, ал.2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл.129 от ГПК.

Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело не се дължи отделно адвокатско възнаграждение. След изтичане на срока за доброволно изпълнение обаче е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга. В случая има данни да е реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на вземането, поради което има основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Поради изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 от 4

Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200,00 лева, а също и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.

10, т.2 от Наредбата.

При съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът приема, че възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно и определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 1 138.00 лева като прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 500,00лв., което е минимално дължимият размер за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело.

Разноски в настоящото съдебно производство не се присъждат.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд, РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника В. Г. Н. , ЕГН: **********, с адрес: гр. В.

Т., ул. „О.“, № 63 Постановление от 13.11.2023г. по изпълнително дело №

20228960400202/2022г. по описа на частен съдебен изпълнител Ив. Цанкова, рег.№ 896, с район на действие ВТОС, в частта, с която е отказано намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 500,00 лева до 1 138.00 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20228960400202/2022г. по описа на частен съдебен изпълнител Ив. Цанкова, рег.№ 896, с район на действие ВТОС, дължимо от В.

Г. Н., ЕГН: ********** от 1 138.00 лева и определя размер от 500,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6