Решение № 172 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С. в присъствието на прокурора С. Н. Р. и Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604186 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 12.10.2023 г., постановена по НОХД № 12953/2019г., по описа на СРС, НО, 21-ви с-в, съдът е признал подсъдимия Ц. Е. Ф. (със снета по делото самоличност) за виновен в това, че на 17.03.2019 г., около 08:00 ч., в гр. София, ж.к. „Надежда“, в близост до ********, на улицата е отнел чужди движими вещи – портфейл от изкуствена кожа – на стойност от 10,00 лева, съдържащ сумата от 200,00 лева, на обща стойност на всички вещи от 210,00 лева, от владението на В.Д. С. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл няколко удара с ръка на С. и издърпал от джоба на анцуга му портфейла с вещите в него – престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1 НК, поради което и на основание чл. 303 НПК вр. чл. 55, ал. 1, т.

1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. С присъдата подсъдимият Ц. Е. Ф. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати по сметка на СДВР сумата от 67,80 лева, представляваща сторените в хода на ДП разноски, както и сумата от 5,00 лева – за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата е постъпил въззивен протест, ведно с допълнение към него, подадени от прокурор при СРП, в които се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, в частта му относно определеното на 1 подсъдимото лице наказание, което според държавното обвинение се явявало явно несправедливо. Изразява се съгласие с възприетата от контролирания съд фактическа обстановка, както и с изградените въз основа на нея правни изводи, касателно виновността на подсъдимия Ф. в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. Оспорва се обаче възприетото от първоинстанционния съд становище за наличие на основания за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, както и констатираните от същия многобройни смекчаващи обстоятелства, в следствие на които и съобразно чл.55, ал. 1, предл. 1 НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер от 5 месеца.

На първо място представителят на държавното обвинение изразява несъгласие с извода на съда, че подсъдимият се явява реабилитиран по отношение на предходните му осъждания. В тази връзка се позовава на постановките, залегнали в т. 4 от ТР № 2/2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС, съобразно които едва след прекратяване на изпълнителното производство, образувано за събиране на наложените на подсъдимия предходни наказания „глоба“ започвали да текат сроковете, предвидени в чл.

86-88а НК. Акцентира се, че в процесния случай от събраните по делото доказателства следвал изводът, че подсъдимият Ф. към датата на инкриминираното деяние (17.03.2019 г.) не е реабилитиран по предходно наложените му наказания „глоба“, доколкото изпълнителното производство за събирането им е прекратено едва с постановление от 01.04.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. София.

Прокуратурата изразява несъгласие и с възприетите от контролирания съд като многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - необремененото му съдебно минало; относително ниската стойност на отнетите вещи; фактът, че както подсъдимият, така и пострадалият към момента на извършване на престъплението са се намирали под въздействието на солидно количество алкохол; поведението на подсъдимия, следващо по време извършването на престъплението; трудовата му ангажираност, както и продължителността на воденото срещу него наказателното производство. В тази връзка се отбелязва, че както предходната съдимост на Ф., така и стойността на отнетите вещи, преценени съвкупно с интензивността на употребената спрямо пострадалото лице принуда, водят до извод за висока обществена опасност на деянието и на дееца. Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че употребата на алкохол от страна на пострадалия и следващото по време инкриминираното деяние поведение на подсъдимия са от естество да бъдат квалифицирани като смекчаващи отговорността му обстоятелства. Сочи се, че същият извод е приложим и досежно трудовата ангажираност на подсъдимия, както и до продължителността на воденото срещу него наказателно производство, които отново според държавния обвинител не обосновавали в конкретния случай приложимост на разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр. 1 НК. С оглед на изложеното се отправя искане протестираната присъда да бъде изменена, като бъде 2 увеличен размерът на наложеното на подсъдимия Ф. наказание лишаване от свобода, както и бъде отменено условното му осъждане.

В разпоредително заседание от 16.07.2025 г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото, не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В открито съдебно заседание от 03.10.2025 г. съдът е ревизирал преценката си като с оглед изясняване на обстоятелствата, които са включени в предмета на възникналия между страните правен спор, е допуснал събирането на писмени доказателства във въззивното производство, касаещи изискването на копие от изп.д.№ 22050017743/2005г. по описа на ТД на НАП.

От постъпилото копие на горепосоченото изпълнително дело е видно, че наложеното на подсъдимия с влязло в сила споразумение по НОХД № 17677/2011г. по описа на СРС, НО, 14 с-в, наказание глоба в размер на 300,00 лв. е присъединено за събиране по изпълнителното дело с разпореждане от 27.04.2015 г. (л. 38 от копието на изп.д.). Поради изтичане на предвидения в чл. 171, ал. 2 ДОПК давностен срок изпълнителното производство по отношение на това наказание е прекратено с разпореждане за частично прекратяване от 01.04.2022 г. (л. 28 от изп.д.). В представеното копие от изпълнителното дело не се съдържа информация да е инициирано производство за принудително събиране на наказанието глоба в размер на 100,00 лв., наложено на подсъдимия с влязло в сила споразумение, постановено по НОХД № 15151/2012 г., по описа на СРС, НО, 4 с-в.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура поддържа изложените съображения в подадения въззивен протест и допълнение към него. Моли същият да бъде уважен, а атакуваната присъда – да бъде изменена, така както е посочено в протеста.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. К. излага становище за правилност и законосъобразност на постановената от Софийски районен съд присъда, като споделя извода на първоинстанционния съд за наличието на основания за приложение на разпоредбите на чл. 66 и чл. 55, ал. 1 НК. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият Ц. Е. Ф., редовно уведомен за съдебното заседание, се явява лично, поддържа становището на защитника си, а в предоставеното му право на последна дума моли постановената от първоинстанционния съд присъда да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени във въззивния протест и допълнението към него, и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение поради следните съображения:

Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от 3 легитимирана страна и е насочен срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което се явява допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен, като съображенията за това за следните:

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, след цялостен, задълбочен и всестранен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Събрани са необходимите и възможни гласни и писмени доказателствени средства, относими към предмета на доказване, и са положени необходимите процесуални усилия за попълване на делото с необходимия обем доказателствени източници - както обвинителни, така и оправдателни такива. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната и правната логика, като не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, тъй като са обсъдени всички доказателства, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.

Установената от първостепенния съд фактология е била изведена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства, а именно: показанията на разпитаните свидетели В..С. (в това число и тези, дадени на ДП, частично приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК); К.Б. (в това число и тези, дадени на ДП, приобщени чрез прочитането им в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК); П.А.; Д.Х. (в това число и тези, дадени на ДП, приобщени чрез прочитането им в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК); Д.Г. (в това число и тези, дадени на ДП, приобщени чрез прочитането им в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК); обясненията на подсъдимия Ц. Ф.; съобщение за извършено престъпление до началника на 02 РУ-СДВР; протокол за разпознаване на лица и предмети от 26.03.2019г.; заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза; справки за съдимост на Ц. Ф.; справки от ГДИН и НАП по повод изтърпяването на предходно наложени на подсъдимия наказания.

Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, като е изискано и прието като писмено доказателство по делото копие от изпълнително дело № 22050017743/2005г. по описа на ТД на НАП, касаещо принудителното изпълнение на наложените на подсъдимия Ф. по предходни негови осъждания наказания глоба.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като извърши самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, включително и на този, събран в хода на проведеното пред него съдебно следствие, намира, че не са налице основания за промяна на възприетата от контролирания съд фактическа обстановка, която е следната:

4

Подсъдимият Ц. Е. Ф., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр.

София, българин, български гражданин, неосъждан (реабилитиран), със средно образование, трудово ангажиран, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда ********.

През месец март 2019 г. свидетелят Д.Г. извършвал ремонтни дейности в апартамент, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Надежда 2“, ********, вх.

„********. Последният бил собственост на лице с малко име Г. - с неустановена по делото самоличност, по чието възлагане Г. е извършвал ремонта в жилището. Между лицето Г. и свидетелят Г. била постигната устна договорка, съгласно която последният можел да остане на пренощува в горепосочения апартамент, в случай че възложителят му предварително го е известил, че в конкретната вечер няма да се връща, а ще остане за през нощта на друго място.

Във вечерните часове на 16.03.2019 г. свидетелят Д.Г. бил приключил с работните си дейности за съответния ден, като се уговорил със свои познати да го посетят в апартамента. Около 21:00 часа свидетелят К.Б. и подсъдимият Ц. Ф. пристигнали в жилището, като всички се събрали в хола, седнали на дивана и започнали да консумират алкохол, да си говорят и да гледат телевизия. Към 23:00 часа подсъдимият Ф. казал на приятелите си, че ще излезе до магазина, за да купи цигари и още алкохол.

Междувременно, свидетелят В..С., който наскоро се бил върнал в България след работа в чужбина, се намирал в същия вход на жилищната сграда. Повод за това била срещата му с лице от женски пол, с която имал предварителна уговорка да му предостави сексуални услуги срещу заплащане.