Решение № 187 от 27.04.2018, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№… гр. Плевен, 27.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря КОНА ДОЧЕВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ

ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 147 по описа за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 2143/20.12.2017 г. по гр.д.№ 1140/2017 г. о описа на ПлРС е отхвърлен предявеният от Печатница *** ЕООД със седалище гр.Плевен против А.В.И. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на вреди: главница в размер на 14 800 лв., от които: претърпени загуби имуществени вреди 14 000 лв. (10 000 лв. обезщетение по споразумение, 800 лв. адвокатско възнаграждение за постигане на споразумение и 200 лв. защита в производство по образуваната преписка) и неимуществени вреди в размер на 3 000 лв.; пропуснати ползи 800 лв. за издателска дейност; и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата в размер на 200 лв. за периода 14.04.2014 г. до 13.02.2017 г. като неоснователни и недоказани.Осъдена е Печатница *** ЕООД да заплати на А.В.И. разноски по делото в размер на 1 180 лв.Решението е постановено при участието като трето лице помагач Б.Д.С..

Депозирана е въззивна жалба от Печатница *** ЕООД със седалище гр.Плевен, чрез пълномощник, срещу решение № 2143/20.12.2017 г. по гр.д.№ 1140/2017 г. по описа на ПлРС, което се обжалва изцяло.Въззивните оплаквания са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - относно проекто - доклада и доклада по делото, относно правната квалификация, относно тежестта за доказване, нарушение на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК - не са преценени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение и решението не е основано върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона, маркирал откъслечно съдържанието на становище от 15.05.2017 г. на проф. д - р Б.Д., не е обсъдил заявеното от ответника по реда на чл.176 ГПК, не го е съпоставил и ценил с останалите събрани доказателства - писмени и гласни, не е обсъдил процесуалните последици от непредставянето от ответника на исканите от ищеца доказателства, за които го е задължил.Съдът е допуснал редица фактически и правни грешки.Съществените процесуални нарушения са довели и до материално - правни нарушения, като неправилно е прието, че е бил сключен договор за изработка.Дружеството е действало като издател и е действал съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.Заявената съгласно онлайн и съгласно Общите условия за издаване на книга, не е сред обектите, неподлежащи на задължително депозиране, съгласно чл.4 от закона, тъй като не е издадена за лично или вътрешноведомствено ползване.ISBN се присъжда за издадени авторски произведения.Неправилно е прието, че юридическото лице не може да търпи неимуществени вреди.Неправилен е материално -правният извод, че последният от изброените елементи по чл.45 ЗЗД - причинна връзка между деянието и вредата липсва.Относно необосноваността на решението се излагат доводи, че необоснован се явява изводът на съда, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Осъществен е деликт съобразно иманентната му характеристика и следва да бъде понесена от делинквента отговорност за обезщетение за вредите спрямо увреденото лице -претърпени значителни имуществени и неимуществени загуби и пропуснати ползи.Прави се искане да се отмени изцяло обжалваното решение и да се присъдят сторените и за това производство разноски.

За въззиваемата страна – А.В.И. процесуалният представител изразява становище, че с въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на първоинстанционното решение.Развитите с въззивната жалба оплаквания за процесуални нарушения са изцяло неоснователни.Неоснователни са оплакванията за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение.Правилен е и изводът на съда, че изцяло неоснователен е искът за неимуществени вреди на юридическо лице, каквото е Печатница *** ЕООД с посочена практика на ВКС.Несъстоятелно е оплакването относно формирания от съда извод, че направената от въззиваемия поръчка е изцяло за негово лично ползване.Попълнил е заявка в онлайн платформата на въззивника единствено с цел получаването на един екземпляр от книга, който му е бил необходим във връзка с неговото обучение по специалността „Книгоиздаване“.Изрично с разпоредбата на чл.4 от Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения е определено, че не е налице изискване за такова депозиране, когато се касае за произведения за лично или за вътрешно—ведомствено ползване.Действието по изпращане на екземпляри в Националната библиотека е решение на ищеца, което е довело впоследствие до всички описани в обстоятелствената част на исковата молба факти.Прави се искане да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно и бъдат присъдени направените в производството разноски.

За въззиваемата страна Б.Д.С. не е изразено становище.

Въззивната жалба е процесуално допустима.

Въззивната инстанция, като съобрази събраните по делото доказателства - писмени, свидетелски показания, съдебни експертизи, приема за установено следното от фактическа страна.

Не е спорно между страните, че на 14.04.2014 г. въззиваемият А.И. е подал поръчка за издаване на книгата „********* ***“ чрез попълване на онлайн платформа, прикачвайки собствен файл, набран от него и корица, също изпратена от него.Не е спорно, че на корицата на файла е записано като автор А.И..

Не е спорно, че въззивникът е издал ISBN, отпечатал е книгата във вида, в който му е възложено и е изпратил три екземпляра от нея в Националната библиотека.

Не е спорно, че след постъпването й в библиотеката е установено, че книгата е обект на авторско право, тъй като е била издавана и неин автор е проф.Б.Д., който е бил уведомен за това на 21.03.2015 г.Не е спорно, че той е автор на книгата „************“, която за първи път е била издадена през 2005 г., а след това през 2007 г. е била преиздадена под заглавието „************ и митът за Батак“, тъй като е била допълнена, като и двете издания на книгата са били осъществени от издателство „*******“.Не е спорно, че съдържанието на издадените през 2005 г. и през 2014 г. е идентично, като за отпечатването на последната са използвани елементи от корицата и е сменен шрифта.Последният е променен с оглед на осъществената кореспонденция между печатницата и поръчващия.

Не е спорно, че след като авторът на книгата проф.д - р Д. узнал, че неговата книга е отпечатана в печатницата и като автор е посочено друго лице, е била образувана преписка по негова жалба от 24.03.2015 г. в МВР, която на 21.10.2015 г. е била изпратена в Министерство на културата, дирекция „********“.Не е спорно , че на 27.11.2015 г. управителят на дружеството въззивник е трябвало да се яви в министерството за изясняване на случая.

Не е спорно също така обстоятелството, че проф.Д. публично чрез печатни и електронни медии се е оплакал, че плевенското издателство Печатница *** е препечатало дословно и пуснало в продажба книгата му „************“ с автор А.И..

Не е спорно също така, че на 15.05.2015 г. е сключено споразумение между Печатница *** ЕООД и проф.д - р Б.Д., че издателството се е задължило да изплати на автора еднократна сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените щети и пропуснатите ползи вследствие на нарушение на авторски права на автора от неправомерно издадената книга „************“ и автор А.И..

Не е спорно също така, че сумата в размер на 10 000 лв. е била изплатена на 20.05.2015 г. от въззивника на проф.Д., видно и от приложеното преводно нареждане.Не е спорно, че за авторскоправна консултация за постигане на споразумението е заплатена сумата в размер на 800 лв. от въззивника, видно от фактурата от 08.04.2015 г., както и сумата от 200 лв., видно от договора за правна защита и съдействие от 27.11.2015 г. за защита в производството по образуваната преписка.

Спорни пред настоящата инстанция са въпросите допуснати ли са от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сключен ли е договор за изработка чрез поръчка за отпечатване на произведение в една бройка за лична употреба или е сключен издателски договор, каква е правната квалификация на предявения иск, ако е чл.45 от ЗЗД осъществени ли са всички елементи от фактическия му състав и дължи ли въззиваемият А.И. обезщетение за претендираните от въззивника имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди.

Относно доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно проекто - доклада и доклада по делото, правната квалификация и тежестта на доказване, настоящата инстанция намира за установено следното.

Първоинстанционният съд с определение от 20.03.2017 г. с проекта си за доклад по делото е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест и следва да докаже претендирани вреди в претендирания размер, както и че вредите са в причинна връзка с противоправното поведение на ответника.В с.з. на 22.05.2017 г., след като е дал възможност на страните да заявят становище по проекта за доклад от 20.03.2017 г., е приел изготвения с определението от 20.03.2017 г. доклад по делото.В с.з. на 12.06.2017 г. е допуснато изменение на правната квалификация на предявения иск, който е прието, че е с правно основание чл.82 от ЗЗД, като е разпределена отново доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти, а на 20.10.2017 г. е прието, че правната квалификация е по предявен иск по чл.45 от ЗЗД, разпределена в предходно съдебно заседание доказателствена тежест.

Неправилната правна квалификация на иска съставлява нарушение на материалния закон, което, когато е допуснато още в доклада по чл. 146 от ГПК на първоинстанционния съд, води и до нарушения на съдопроизводствените правила - относно надлежното съдържание на доклада по делото.В процесния случай не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Първоначално приетия доклад по делото от

22.05.2017 г. включва изясняване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, правната квалификация на правата, насрещните права и възражения на ответника и признаваните от него права и обстоятелства, нуждаещите се от доказване факти и обстоятелства, указания за разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както и указание за това кои от твърдените от страните факти се нуждаят от доказване, а те не сочат доказателства, има необходимото съдържание по чл.146, ал.1 ГПК.Правната квалификация е променена с определението от 12.06.2017 г., но е изготвен нов доклад по делото със съответните реквизити по чл.146, ал.1 от ГПК.В с.з. на 20.10.2017 г. е определена като правна квалификация на предявения иск чл.45 от ЗЗД.Тази правна квалификация е възприета и в обжалваното съдебно решение.

Когато нарушението е допуснато още в доклада по чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд - докладът е неточен, непълен или липсва доклад, се квалифицира като нарушаване на съдопроизводствените правила, като в процесния случай не са допуснати такива, защото в последния такъв се препраща към първоначално изготвения доклад по чл.146, ал.1 ГПК, който е пълен. Изменението на доклада направено в съдебно заседание относно правната квалификация на иска по чл. 82 ЗЗД не се е отразило върху правата на страните за защита, върху пълнотата на събраните по делото доказателства от значение за изхода на спора.Първоинстанционният съд може да променя правната квалификация на спорното материално право, след като веднъж е била определена с доклада по чл. 146 ГПК, тъй като задължение на съда е да квалифицира спорното материално право, но следва да предостави възможност на страните да организират защитата си. С последния доклад съдът е определил точната правна квалификация на спорното право, разгледал е иска, с който е бил сезиран, не се е налагало преповтаряне на извършените процесуални действия.Видно е, че съдът е изпълнил задължението си да квалифицира естеството на спорното право, приложил е точно разпоредбата на чл. 146 ГПК и е разгледал иска, с който е бил сезиран.

Разпечатката съдържа 28 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0efcbad0-0427-401a-9fe2-509b72c6218e