Решение № 188 от 04.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Плевен, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500285 по описа за 2026 година

Въззивно обжалване.

С решение № 68/ 17.02.2026г. постановено по гр.д.№ 1227/ 2025г. районен съд –Червен бряг е осъдил на осн. чл. 2,ал. 1 т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на И. С. И. сумата

2556,46 евро

,представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство за деяние по чл. 343б ,ал. 3 от НК ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство-11.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата ,като за горницата над тази сума до пълния претендиран размер ,отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Това решение е било съобщено на Районна Прокуратура –Плевен на 19.02.2026г., откогато тече срокът за неговото въззивно обжалване и изтича на 05.03.2026г. Решението се обжалва в осъдителната част , а в отхвърлителната част, като необжалвано , е влязло в сила.

Още на 26.02.2026г. , т.е. в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от прокурор Ю.Н. от Районна прокуратура –Плевен срещу това решение на РС-Червен бряг.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК,поради което като редовна и допустима,е била насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.

1

Препис от въззивната жалба е бил връчен на противната страна по делото – И. С. И. ,но от него не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК.

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените във въззивната жалба оплаквания ,намира ,че Районен съд-Червен бряг е постановил едно валидно и допустимо решение ,което ,обаче ,според въззивната инстанция се явява частично неправилно по отношение на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди поради незаконно воденото наказателно производство за деяние по чл. 343б,ал. 3 от НК.

Тази частична неправилност според въззивната инстанция се явява следствие от неточно определяне на вида , на проявните форми и на интензивността на претърпените от пострадалия болки и страдания ,като РС Червен бряг очевидно е приел априори за доказани и установени пред него всички твърдени в исковата молба болки и страдания ,без обаче за една част от тях да са били ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца.

Иначе ,фактическата обстановка в нейните съществени за изхода на делото елементи е правилно установена от РС-Червен бряг и тя включва следните основни факти :

- при извършена на 13.02.2025г. проверка от органите на ОДМВР- Ловеч на водача на автомобил „ *** „ с *** – И. С. И. с техническо средство „Drug test 5000“ бил отчетен положителен резултат за амфетамин ,който резултат бил оспорен от водача ,поради което му бил издаден талон за медицинско изследване.

- по този повод веднага било образувано досъдебно производство №26/2025г. по описа на РУ- гр.Ябланица за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК в което е описана посочената по –горе фактическа обстановка и е посочено името на водача на лекия автомобил като извършител – И. С. И.,за което била уведомена и Районна прокуратура-Ловеч,от който момент нататък посоченото ДП се намира под ръководството и надзора на прокуратурата,която по тази причина става съпричастна към отговорността за всички предприети по това ДП действия.

- по този повод и на осн. чл. 72, ал.1 от ЗМВР и във вр. с образуваното ДП №26/2025г. била издадена заповед за задържане на И. С. И. за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на лица в РУ- Ябланица .

- по този повод също така и на осн. чл. 22 от ЗАНН със Заповед на началник група към ОДМВР-Ловеч от 13.02.2025г. била наложена на И. С. И. принудителна административна мярка по чл. 171,т.1 б“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС „ до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 18 месеца „. В т.вр. следва да се посочи ,че с Резолюция от 14.02.2025г. на началник РУ-ОДМВР-Ловеч е било прекратено административно наказателното производство за установяване на административно нарушение ,водено срещу И. С. И. именно поради данни за 2 извършено престъпление и поради образуваното по този повод ДП,поради което и административното производство не е приключило с издаване на наказателно постановление. Наложената , обаче , принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС „ до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца „ е продължила своето действие именно до решаване на въпроса с наказателната отговорност на И. С. И.,което е станало едва с издаването на Постановление за прекратяване на наказателното производство с дата – 03.11.2025г. , а влязло в сила едва на 11.11.2025г. Поради това ,Плевенски окръжен съд намира ,че доколкото процесното отнемане на СУМПС като принудителна административна мярка е действало като съпътстваща цялото досъдебно производство мярка , което както вече посочихме по –горе е изцяло под ръководството и надзора на Прокуратурата , то тя следва да носи отговорност и за продължаващото действие на тази мярка до решаване на въпроса с наказателната отговорност на И. С. И.,което е продължило за времето налагането на мярката - 13.02.2025г. до приключването на ДП с постановлението за прекратяване на 11.11.2025г.-т.е. девет месеца.

- едва след изготвянето на токсикохимическата експертиза , отразена в протокол от 21.08.2025г. според чието заключение в представените проби от кръв и урина на И. С. И. не са били установени упойващи и наркотични вещества , чак след два месеца , а именно на 03.11.2025г. е било изготвено Постановление за прекратяване на наказателното производство, поради липса на извършено престъпление от общ характер.

При тези елементи от фактическата обстановка ,правилен се явява изводът на РС-Червен бряг ,че Прокуратурата следва да отговаря на осн. чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за причинени на ищеца неимуществени вреди поради незаконно воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл.

343б,ал.3 от НК.

Въззивната инстанция споделя също така и изложените от РС-Червен бряг мотиви за това ,че не е нужно дори ищецът да описва подробно в исковата си молба конкретните проявни форми на претърпените от него болки и страдания поради незаконното обвинение ,както и че претърпяването на неимуществени вреди може да се презюмира при всяко незаконно обвинение и че такива обичайни по вида и размера си вреди , които естествено съпътстват незаконното обвинение и които намират израз в чувства на притесненост и несигурност ,тревога за изхода на досъдебното производство и безпокойство поради неговата продължаваща висящност, усещане за накърнено лично достойнство поради предприетите срещу ищеца мерки , следва да получат парично обезщетяване.

Заедно с това , обаче самият РС-Червен бряг е посочил в мотивите си ,че когато ищецът претендира вреди над обичайните, то той следва да ги посочи в исковата си молба и да ги докаже. Именно такива неимуществени вреди ,които надхвърлят обичайните ,според въззивната инстанция, са били посочени от ищеца в исковата му молба и те са следните :

- усещал ,че губи уважението на семейството си ,на приятелите и познатите си 3

- разнесъл се слух в града ,че му е отнета книжката за употреба на наркотици и това повлияло негативно на клиентелата му във фризьорския му салон , - този слух повлиял негативно на отношението към него на приятелите и познатите му

- стресът от неоснователните действия срещу него довел до затваряне в себе си , до депресия,нарушение на съня и загуба на тегло , избухливост и необходимост от прием на медикаменти/сънотворни и успокоителни /.

За всички тези конкретни проявни форми на претърпени от ищеца болки и страдания, обаче ,не са ангажирани никакви доказателства по делото ,поради което те остават напълно недоказани .Те следва да бъдат и изрично доказани , а не да се презюмират . Пред съда не са събрани никакви доказателства за настъпила промяна в отношението на близките и познатите на И. И. през периода на незаконното наказателно преследване срещу него , не е установено това незаконно обвинение да е станало по-широко обществено достояние ,както и това да е повлияло негативно на клиентелата му във фризьорския салон за чието съществуване и за упражняване от него на такава дейност изобщо няма никакви доказателства по делото . Няма никакви доказателства и за твърдяното затваряне в себе си и изпадане в депресия, като в т.вр. следва да се има предвид, че реакцията на незаконно повдигнато и поддържано обвинение е винаги конкретна за всяко лице и зависи от множество фактори ,в т.ч. и от личностната характеристика и особености на пострадалия за които в конкретния случай не са събрани никакви конкретни данни ,които евентуално да бъдат оценявани от една съдебно-психологическа експертиза,която да даде заключение на база на евентуално събрани свидетелски показания как точно се е отразило незаконното наказателно преследване на пострадалия –дали действително е изпитал стрес ,дали се е стигнало до постравматично стресово разстройство и дори до депресия ,както се твърди в исковата молба. Доказателства ,обаче ,за такива проявни форми на изпитаните от ищеца болки и страдания не са събрани по делото ,както пред първата ,така и пред въззивната инстанция ,пред която е могло да бъдат подновени направените пред РС-Червен бряг доказателствени искания за разпит на свидетели в хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК,ако въззиваемата страна- И. И. е считал ,че са допуснати от РС-Червен бряг процесуални нарушения. Самият ищец ,обаче , не е довел в първото и единствено по делото съдебно заседание допуснатите до разпит от РС-Червен бряг с разпореждане № 7/ 08.01.2026г. трима свидетели,като изрично е заявил, че няма да сочи доказателства и се е съгласил да приключи съдебното дирене по делото.

При това положение, макар и да е направил разграничение в мотивите си между обичайните неимуществени вреди вследствие от незаконно обвинение , които могат да се приемат за претърпени и без изрично посочване и доказване , и от друга страна – тези неимуществени вреди,които в конкретния случай надхвърлят обичайните и са специфични проявни форми на болки и страдания само за конкретния случай , Районен съд-Червен бряг фактически е определил размера на дължимото обезщетение за всички твърдени в исковата молба неимуществени вреди,в т.ч. не само за обичайните 4

,но и за конкретно твърдяните /изброени конкретно по-горе / ,но останали напълно недоказани в производството пред РС,като е определил обезщетение в размер на 5000 лв. / 2556,46 евро / .

С оглед на изложеното дотук ,Плевенски окръжен съд намира,че като се съобразят само обичайните неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение и се изключат всички други ,които останаха недоказани ,размерът на обезщетението следва да бъде редуциран наполовина , а именно – до 2500 лв. , равни на 1278,23 евро.

С оглед на това ,следва решението на РС-Червен бряг да бъде частично отменено, а именно – в частта с която искът е уважен за разликата над 1278,23 евро до 2556,46 евро, като вместо това се постанови друго решение по съществото на спора ,с което искът за тази разлика да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Поради изложеното , Плевенски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ обжалваното решение № 68/ 17.02.2026г. , постановено по гр.д.№ 1227/ 2025г. на Районен съд –Червен бряг в ЧАСТТА му с която предявеният от И. С. И. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно осн. чл. чл. 2,ал. 1 т.3 от ЗОДОВ е бил уважен за разликата над 1278,23 евро до 2556,46евро, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство11.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :