Решение № 52 от 24.04.2023, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. К., 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235100500081 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 и сл. ГПК, вр. чл.248, ал.3 изр. 2-ро ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. № 1503/15.02.2023г., п.кл.

13.02.2023г., по входящия регистър на РС - К., подадена от "И.С.К" ООД, ЕИК *, гр. С., чрез представител по пълномощие – адв. Б. В. С. от АК – К. срещу определение № 11 от 04.01.2023г. по гр. д. № 20225140100584 на РС К., с което е допълнено определение № 654 от 29.06.2022г. в частта за разноски и "И.С.К" ООД е осъдено да заплати на адв.К Б. сумата 360 лв. адвокатски хонорар. Определението се обжалва изцяло, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата. Жалбоподателят счита, че съдът при постановяването му не е взел предвид хронологията на процесуалните действия и конкретно, че възражението по чл. 414 ГПК е подадено след като заповедното производство е прекратено с определение № 654 от 29.06.2022г. поради оттегляне на основание чл. 232 ГПК на подаденото от "И.С.К" ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С. З. С., при което са настъпили последиците на оттеглянето, изразяващи се в десезиране на съда и заличаване с обратна сила на извършените по делото процесуални действия. Конкретно, С. С. е получил заповедта за изпълнение на 25.07.2022г., а възражението по чл. 414 ГПК е депозирано на 04.08.2022г., след като делото е прекратено, т.е. към момента на подаване на възражението не е имало спор за материално право, който да обосновава провеждане на установително производство и дължимост на разноски, ако кредиторът не предяви иск по чл.422 ГПК в законоустановения едномесечен срок. Жалбоподателят счита, че при тази фактическа обстановка 1 не се дължат разноски на процесуалния представител на длъжника – заповедното производство не се е развило, прекратено е било още преди длъжникът да получи заповед за изпълнение, същото не се отличава с фактическа и правна сложност, делото не е значително по обем и по него не са предприети множество действия за осъществяване на защитата на длъжника.

В частната жалба се прави алтернативно искане, в случай, че разноски в заповедното производство са дължими, адвокатското възнаграждение да се определи в размер на 50 лв. съгласно НМРАВ в редакцията й, действаща към сключване на договора за правна защита и съдействие, тъй като единственото процесуално действие, извършено от процесуалния представител на С. З. С. по заповедното дело, е подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което няма самостоятелен характер и не е средство за материалноправна защита на длъжника, поради което не се изисква обосноваването му/ чл.414, ал.1, изр. 2ро ГПК/ и съдът не дължи произнасяне по същество, а единствено, след като се увери, че вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от длъжника, дължи указания на заявителя по чл. 415 от ГПК. Освен преценка на обема на заповедното производство, който сам по себе си не може да обуслови фактическа и правна сложност, а и полагане на действителен труд, за който да се дължи адвокатско възнаграждение, при преценка на приложимия минимален размер на същото следва да се съобрази обстоятелството, че заповедното производство е уредено като едностранно и в нормата на чл.7, ал.7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист, както и следва да се съобразят разясненията, дадени с Определение № 140 от 19.03.2020г. по ч.т.д. № 236/2020г. на ВКС, ТК, II т.о. и Определение № 45 от 23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., че защитата на длъжника в рамките на едностранните производства по чл. 7, ал. 7 от НМРАВ се осъществява чрез обжалване на актовете на съда с частна жалба, в който случай минималното възнаграждение се определя съгласно чл.11 от НМРАВ. В заключение, ако разноски се дължат в заповедното производство, то съобразно §1 от ДР на НМРАВ, вр. чл. 46, ал. 2 от ЗНА адвокатското възнаграждение следва да се определи по аналогия, в размер на 50 лв., в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от НМРАВ. Искането на жалбоподателя е да се отмени обжалваното определение или алтернативно присъденото с него адвокатско възнаграждение да се намали до размер от 50 лв., наред с което се претендират разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение и държавна такса по представен списък за разноски, с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, ако същата претендира такова.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. К. И.

Б., като процесуален представител на С. З. С., с който частната жалба се оспорва като неоснователна, с искане да се остави без уважение. Ответникът по жалбата счита, че съдът правилно е приложил нормата на чл. 78 ГПК и е разпределил разноски в тежест на заявителя, при приложимост на хипотезата на чл. 7, ал. 7 НМРАВ. Сочи, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 25.07.2022г., а определението, с което същата се обезсилва и 2 производството по делото се прекратява, му е връчено на 08.09.2022г., с оглед на което към подаване на възражение срещу заповедта длъжникът не е имал друга възможност и съответно претендирането на разноски не представлява злоупотреба с право, тъй като към този момент определението за прекратяване на заповедното производство не е влязло в сила.

Въззивният съд, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването срещу определение, възлагащо в негова тежест и в полза на процесуалния представител на насрещната страна разноски в заповедно производство по чл.

410 ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството по ч.гр.д. № 584/2022г. на РС - К. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от заявителя/кредитора „И. С. К.” ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., представляван от адв. Б.В.С. от АК –К. против длъжника С.

З. С., с настоящ адрес в гр. К.. По делото е издадена заповед № 235/05.05.2022г. по ч.гр.д. № 584/2022г. на РС - К., с която заявлението е уважено. Последното е оттеглено от заявителя с молба вх. № 5444/29.06.2022г., п.кл. 27.06.2022г., подадена от адв. Б.В.С., въз основа на която с определение № 654/29.06.2022г. по ч.гр.д. № 584/2022г. на РС - К. е обезсилена издадената заповед за изпълнение и е прекратено производството по делото. В определението изрично е посочено, че същото подлежи на обжалване пред ОС – К. с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на кредитора и на длъжника.

Заповед № 235/05.05.2022г. по ч.гр.д. № 584/2022г. на РС - К. е връчена на длъжника С. З. С. на 23.07.2022г., чрез работодателя му „Н. Т. Д.“ ЕООД, гр. С..

Определение № 654/29.06.2022г. по ч.гр.д. № 584/2022г. РС - К. е връчено на кредитора „И. С. К.” ООД с ЕИК * на 14.07.2022г., а на длъжника С. З. С. – на 08.09.2022г., чрез адв. К. И. Б..

Междувременно, в периода след връчване на длъжника на издадената заповед за изпълнение и преди връчване на определението за обезсилването й и за прекратяване на производството по заповедното ч.гр.д. № 584/2022г. по описа на РС - К., длъжникът С. З. С., чрез адв.К. И. Б., упълномощена да осъществи процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА по договор за правна защита и съдействие от 27.07.2022г., подава възражение по чл. 414 ГПК, като от упълномощения адвокат се заявява искане за разноски за адвокатско възнаграждение от 360 лв. за предоставена безплатна правна помощ на длъжника. След връчване на длъжника на определението за прекратяване на производството по делото, с молба от 15.09.2022г. адв. К. И. Б. повторно и на основание чл. 248 ГПК претендира да й се присъди поисканото вече адвокатско възнаграждение за осъществена на длъжника безплатна правна помощ. Сочи, че с определението за прекратяване на делото, съдът не се е произнесъл по искането за разноски, заявено с възражението по чл. 414 ГПК, поради което определението следва да се допълни като се осъди заявителя да заплати на адвокат Б. адвокатски хонорар 3 от 360 лв. Молбата по чл. 248 ГПК, подадена от адв. Б., е връчена на заявителя, който я е оспорил като недопустима, както и като неоснователна, тъй като производството по делото е прекратено, след който момент длъжникът е получил заповедта за изпълнение и е депозирал възражение по чл. 414 ГПК и частна жалба срещу същата, както и молба по чл. 248 ГПК, като всички тези процесуални действия, извършени след прекратяване на делото, са с отпаднало основание и не следва да бъдат разглеждани.

Алтернативно, с отговора на молбата по чл. 248 ГПК заявителят счита, че ако разноски на длъжника са дължими, то същите следва да са в размер не поголям от 50 лв. на основание чл. 7, ал. 7 НМРАВ и чл.11 НМРАВ, в която връзка посочва и съдебна практика.

С обжалваното определение № 11/04.01.2023г. по ч.гр.д. № 584/2022г.

РС - К. е уважил молбата по чл.248 ГПК, подадена от К Б., като е допълнил Определение № 654/29.06.2022г. по ч.гр.д. № 584/2022г. по описа на РС - К. и е осъдил „И. С. К.” ООД с ЕИК * да заплати на адв. К. И. Б. сумата 360 лв. адвокатски хонорар.

При тези данни по делото, с оглед приложението на чл.78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА и като съобрази разрешението, дадено в Определение № 102/14.03.2022г. по ч.т.д. № 2481/2021г. на ВКС, ТК, I т.o., въззивният съд приема следното: при преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство от длъжника, и конкретно в случая, тези дължими на адвоката, осъществил в негова полза безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1 т.2 Закон за адвокатурата, следва да се има предвид, че същите са по повод подадено възражение срещу издадената в полза на „И.

С. К.” ООД с ЕИК * заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл.

414 ГПК, поради което разноските следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по аналогия, на основание §1 от Допълнителните разпоредби. Правилото на чл. 11 урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство. Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 ГПК, искане за спиране - чл. 420 ГПК и възражение чл. 414 ГПК, все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното правило в чл. 7, ал. 7 Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Едва с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право.

Ето защо, претендираните от адв. К. И. Б. разноски за предоставена безплатна адвокатска услуга по повод подаване на възражение срещу издадена по заявление на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 4

ГПК следва да бъдат сведени до размер от 200 лв., в съответствие с регламентирания размер на адвокатското възнаграждение по действащата към датата на уговаряне на безвъзмездност на правната помощ редакция на чл. 11 Наредба № 1/09.07.2004 г. Възражението на заявителя, направено с отговора на молбата по чл. 248 ГПК, че претендираното и съответно присъдено адвокатско възнаграждение от 360 лв. за осъществена в полза на длъжника безплатна правна помощ е неправилно определено по размер с оглед вида на производството и нормативно предвидения минимален и максимален размер на адвокатско възнаграждение за това производство, по съществото си е възражение, че същото е прекомерно по размер. Или присъденото такова в размер на 360 лв. е прекомерно и следва, по аналогия на чл.78, ал. 5 ГПК, да се намали до размер от 200 лв., като обжалваното определение в частта, с която „И. С. К.” ООД с ЕИК * е осъдено да заплати на адв. К. И. Б. разноски за адвокатски хонорар за разликата над 200 лв. до присъдения размер от 360 лв. се отмени, в която част молбата по чл. 248 ГПК се отхвърли. В останалата част обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.