Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1791 от 16.06.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2656/2023
Вид
Определение № 1791
Подписан
16.06.2023
В сила
16.06.2023
Състав
Ралица Манолова, Цветан Иванов Колев, Петър Стоицев

Цитирани разпоредби

  • Чл. 79, ал. 1 · Закон за здравето
  • Чл. 80 · Закон за здравето
  • Чл. 81, ал. 2, т. 1 · Закон за здравето
  • Чл. 3 · Кодекс на професионалната етика на лекарите в България от 2000 г.
  • Чл. 8 · Кодекс на професионалната етика на лекарите в България от 2000 г.
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 199, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 7 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 7 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1791 гр. София, 16.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20231100602656 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.

С определение от 11.03.2023 г., постановено по н.ч.д № 3264/2023 г., по описа на СРС, НО, 102-ри състав, е отменено постановление от 16.02.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 513-ЗМК-234/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 30632/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Срещу определението е постъпил частен протест от прокурор при СРП, в който се твърди, че определението е неправилно и се прави искане да бъде отменено, а постановлението за прекратяване да бъде потвърдено. Поддържа се, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство държавното обвинение е посочило доказателства, респ. е извършило анализ на същите, за да се формира извода за наличие на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, и се твърди, че дори да съществува противоречие, това не съставлява само по себе си основание за отмяна на атакуваното постановление. Посочва се, че СРС, от една страна, е съобразил аргументите на СГС, изложени при предходна проверка на акт за прекратяване на наказателното производство на СРП, като е приел, че не са изпълнени, препращайки към тях бланкетно и без да ги преповтаря в цялост, но от друга страна, е игнорирал, че петорната експертиза е назначена именно, за да преодолее съществуващите противоречия. Също така се възразява срещу констатациите на СРС, че не са събрани доказателства, които да послужат за проверка на твърденията на пострадалия относно предположението, че майка му е била преместена поради наднорменото си тегло от операционната маса, като се посочва, че това действие се явява безпредметно и излишно доколкото липсват противоречия между твърдените от лицата факти относно тези обстоятелства. Изтъква се, че СРС си е позволил да изисква извършването на експертиза, която е била назначена, изготвена и приобщена по делото, оспорвайки незаконосъобразно заключението на вещите лица и определяйки акта на прокурора като изцяло необоснован.

Срещу определението е постъпила и частна жалба от обвиняемия Х. Ц., с която се прави искане за неговата отмяна и потвърждаване на постановлението, с което е прекратено наказателното производство. Излагат се доводи, че представителят на СРП 1 е изпълнил указанията, дадени с първото определение, с което е било отменено прекратяването на наказателното производство, като е била назначена и изготвена петорна съдебномедицинска експертиза. Твърди се, че с това експертно заключение се отстраняват противоречията между предходните експертизи, а представителят на държавното обвинение е обсъдил спорните за делото въпроси, свързани с причинноследствената връзка между неговото поведение и влошеното здравословно състояние на М.Д.. Счита указанията на съда за назначаване на т.нар. „арбитражна експертиза“, както и за „лична комуникация с вещите лица“ за нелогични и противоречащи на закона, като посочва, че в конкретния случай петорната СМЕ по недвусмислен и категоричен начин свидетелства, че няма пряка причинно-следствена връзка между настъпилата парализа на долните крайници и смъртния изход на 26.12.2019 г. На следващо място се оспорват констатациите на съда, че е пренебрегнато експертното заключение на изготвената графическа експертиза, което установява, че подписите, положени в приобщената като веществено доказателство декларация не са на М.Д., като се посочва, че СРП мотивирано е изложил, че за това обстоятелство са налице основанията за приложимост на чл. 9, ал. 2 от НК, защото макар и формално да е осъществено нарушение, същото в конкретния случай се явява с ниска степен на обществена опасност и всички събрани доказателства сочат, че всяко едно от предприетите действия е било в полза на пациента и при съобразяване с влошеното й състояние и рисковете, които то крие. Възразява се и срещу приетото от съда за липсата на избор от страна на близките на М.Д., като се твърди, че те по ясен начин са заявили предпочитанието си към извършената медицинска интервенция и са я предпочели именно поради по-бюджетния й характер. Също така се възразява и срещу твърденията на съда за липса на анализ по отношение на твърдението за падне на пациентката при нейното премества, като се изтъква, че по този въпрос е даден отговор в заключението на СМЕ № 15б/2020 г., в което е посочено, че преместването на човек с наднормено тегло се извършва от няколко човека и е възможно да настъпи разместване на фрагменти и с простото извършване на факта на преместването.

Въззивният съд, като прецени изложените в протеста и жалбата доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.

Досъдебно производство № 513-ЗМК-234/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 30632/2018 г. по описа на СРП, е образувано с постановление от 26.11.2018 г. на СРП за това, че през периода 30.01.2018 г. до 23.02.2018 г. в гр. София, в „А.С.К. МБАЛ Токуда“ ЕАД причинил тежка телесна повреда на М.Б. Досега, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия като лекар в „А.С.К. МБАЛ Токуда“ ЕАД, представляваща източник на повишена опасност, тъй като не осъществил адекватно лечение на Д. към 23.02.2018 г., като е нарушил съответните медицински стандарти – престъпление по 134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство с постановление от 01.08.2019 г. на разследващия орган в качеството на обвиняемо лице е бил привлечен Х. Ц. Ц. за това, че за периода от 30.01.2018 г. до 09.02.2018 г. в гр. София, в „А.С.К. МБАЛ Токуда“ ЕАД като лекар причинил тежка телесна повреда, като увредата по своя медикобиологичен характер се изразява в осакатяване на долните крайници, на М.Б. Д., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия – хирург оператор – ръководител екип, в „А.С.К. МБАЛ Токуда“ ЕАД, представляваща източник на повишена опасност, извършил вертебропластика Тх 9/7/6 кум боне цимент, като деянието е извършено в нарушение на:

Чл. 79, ал. 1 от Закона за здравето: „Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи 2 и технологии“;

Чл. 80 от Закона за здравето: „Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина“;

Чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“;

Чл. 2, т. 1 от Кодекса на професионална етика на лекарите в Република България: „Лекарската професия се основава на професионална компетентност и отговорност“;

Чл. 3 от Кодекса на професионална етика на лекарите в Република България:

„Лекарят действа в интерес на живота, физическото и психическото здраве на пациента“;

Чл. 8 от Кодекса на професионална етика на лекарите в Република България:

„Компетентността на лекаря, качеството на медицинското обслужване и грижите за пациента, както и контролът върху тях трябва да бъдат поставени в центъра на вниманието на лекарската дейност“;

Правила за добра медицинска практика по хирургия на лекарите - хирурзи в Република България:

Чл. 38, ал. 1: „Хирургът трябва да отдели достатъчно време за подробно обяснение на клиничния проблем и възможностите за лечение пред пациента и неговите близки“;

Чл. 38, ал. 2: „Ясната комуникация с пациентите /при съгласие на пациента – и с неговите близки/, а ако са деца – с техните родители /отговорни възрастни/, пълното информиране за здравословния проблем и възможните усложнения от проведеното лечение или непровеждане на лечение е предпоставка за свеждане до минимум на недоразуменията при неблагоприятен изход“;

Чл. 39, ал. 1: „Когато е възможно, трябва да се предоставя писмена информация на пациентите /към или в допълнение на формуляра за информирано съгласие/, за да им се даде възможност да обмислят и потвърдят своето решение. Хирургът трябва да дава съвети за това как пациентите могат да получат допълнителна информация, за да разберат лечебната процедура и своето състояние“;

Чл. 40, ал. 1: „Хирурзите трябва да установят и поддържат ефективни връзки с пациентите и при необходимост – с техните близки. Преди операция хирурзите трябва да обсъдят с пациентите различните възможности за лечение, което води до информирано и съзнателно съгласие“;

Чл. 41, ал. 1: „Съгласието за хирургическа намеса не е просто подписване на формуляр. Това е процес за предоставяне на информация, която позволява на пациента да вземе решение да се подложи на хирургично лечение. Съгласието трябва да се разглежда като информирано вземане на решение или като информиран избор. То изисква време, търпение и яснота на обяснение“ – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Прекратяването, което е било предмет на разглеждане в първоинстанционното съдебно производство, е второ по ред. За първи път наказателното производство е прекратено с постановление от 17.08.2020 г. на прокурор при СРП, което е било потвърдено с определение от 13.04.2022 г. постановено по н.ч.д. № 12732/2021 г. по 3 описа на СРС, НО, 11-ти състав. Пострадалият Д.М. в качеството на наследник на починалата М.Д. е оспорил правилността на определението на СРС. С определение от 17.06.2022 г., постановено по в.н.ч.д. № 2177/2022 г. по описа на СГС, НО, XII-ти въззивен състав, определението на СРС, НО, 11-ти състав и постановлението на прокурора при СРП били отменени и делото е върнато на прокуратурата за продължаване на процесуалните действия по него. Като мотиви СГС посочил, че не са извършени всички необходими процесуални действия за изясняване на обективната истина, налице са съществени противоречия в експертното заключения на петорната СМЕ и липсва обсъждане на конкретни спорни за делото обстоятелства.

След извършване на действия по разследване – проведен разпит на Д.С.К. и назначаване и изготвяне на повторна петорна СМЕ, с постановление от 16.02.2023 г. прокурорът повторно е прекратил наказателното производство, като е отдал рязкото влошаване в здравословното състояние на М.Д. на съпътстващите й заболявания и наднорменото й тегло и е приел, че осъщественото й оперативно лечение съответства на медицинската стандарти и правила за добра медицинска практика, като не се намира в причинно-следствена връзка с развитата две денонощия по-късно парализа. По отношение на липсата на надлежно информиране на пациента преди предприетата интервенция, прокурорът е приел, че това обстоятелство се характеризира с ниска степен на обществена опасност, тъй като предприетите действия били в полза на пациента, поради което и осъществяването на наказателна репресия по отношение на обсъжданото деяние би била прекомерна.

За да се произнесе в посочения смисъл, прокурорът е приел за установено, от фактическа страна, че пострадалото лице М.Б. Д. е страдала от множество соматични заболявания с дълъг давностен период, които, в комбинация с наднорменото й тегло, са предизвикали в организма й множество болестни промени. Още към 2015г. лицето е било диагностицирано с множество телесни заболявания, които благоприятствали взаимното си задълбочаване - двигателен дефицит, серопозитивни ревматоидни артрити, исхемична болест на сърцето, артериална хипертония от III степен, захарен диабет II тип, НИЗТ с диабетна полиневропатия, остеопороза с преживяна фрактура на JI1. Горните заболявания предопределяли рисковия профил на Д. спрямо всякакви интервенции. Същата трудно се повлиявала на лечение, още от този период имала ограничени статични отклонения и деформации на гръбначния стълб и се оплаквала от болки при активни и пасивни движения.