Определение № 277 от 28.01.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1044/2025
- Вид
- Определение № 277
- Подписан
- 28.01.2026
- В сила
- 28.01.2026
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 577 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 32 · Закон за адвокатурата
- чл. 264, ал. 1, изр. 2 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 32а · Правилник за вписванията
- чл. 4, ал.1 , б. "г" · Правилник за вписванията
- чл. 6, ал. 3 · Правилник за вписванията
- чл. 2 · Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията
- чл. 2, ал. 1 · Тарифа на НСРЗ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 277 гр. София, 28.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно частно гражданско дело № 20251800501044 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 577 от ГПК, вр. чл. 32а от Правилника за вписванията.
Образувано е по жалба на Г. О. срещу Определение № 18 от 10.10.2025г., постановено по молба с вх. № 2213 от 10.10.2025г. по описа на Службата по вписванията – гр. Самоков, с което е отказано вписването на съдебни актове за делба по гр.д. № 1116/2021г. на РС- Самоков.
В жалбата се твърди, че постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен и се настоява за неговата отмяна. Жалбоподателят изтъква, че съгласно чл. 4, ал.1 , б. „г“ от Правилника за вписване подлежат на вписване договорите за делба, както и съдебно - разделителните протоколи относно такива имоти, откъдето прави извод, че подлежи на вписване и Решение № 170/16.09.2024г. по гр. дело № 1116/2021г. на РС - Самоков, влязло в сила на 15.10.2024г., с което е извършена делба на земеделски земи. Описва постановените от съда актове след това решение, с които се отстраняват допуснати в него очевидни фактически грешки. Твърди, че е представил по 2 бр. оригинали от тези актове, които следва да бъдат неразделна част от Решение № 170 по ГД № 1116/2021г. на РС- Самоков. Въз основа на горното прави извод, че молбата за вписване е повече от ясна.
Оспорва мотивите на съдията по вписванията, основани на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК и констатираното наличие на публични задължения на Г. Х.
О. към датата на подаване на молбата за вписване. Счита, че на съдията по вписванията не е вменено задължение за проверка на обстоятелства по този нормативен текст при вписване на съдебни решення за делба. Позовава се на съдебна практика (Определение № 289 от 24.01.2025 год. по КЧГД№ 2679/2024г по описа на ВКС, ГК, 2-ро ГО) съгласно която държавният интерес при установяване на непогасени публични задължения на съделител не се засяга с извършването на исканото действие, респ. не може да бъде защитен чрез отказа от вписването или отбелязването на съдебното решение. Намира, че в случая установяването на непогасени публични задължения не е основание за отказ на съдията но вписванията, т.е. чл. 264, ал. 1, изр. 1 от ДОПК не намира приложение, доколкото решението по извършване на делбата по чл. 353 от ГПК няма за последица 1 намаляване на имуществото на съделителя Г. О.. Подчертава, че въпреки това О. е погасил тези задължения, който факт удостоверява с разписка от НАП, приложена към частната жалба.
Оспорва и изводите, които съдията по вписванията е направил от липсата на данъчни оценки на имотите, предмет на искането за вписване. Позовава се на цитираното Определение 289 от 24.01.2025 год. по КЧГД№ 2679/2024г по описа на ВКС, ГК, 2-ро ГО, съгласно което извършването на исканото действие в случая не се предпоставя от прилагането към молбата на удостоверения за данъчна оценка на имотите, доколкото те са незастроени земеделски земи и не се облагат с данък, а изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 2 от ДОПК е неприложимо. Акцентира върху факта, че стойността на дяловете се определя в първата фаза по делбата, поради което не се прилага разпоредбата на чл. 2 от Тарифата за таксите, събирани от АВ.
Цитира съдебна практика в този смисъл (Определение № 266/08.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3726/2015 г., II г. о.).
Счита, че обжалваният отказ е в противоречие с т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдията по вписванията не може да откаже вписване на решението по съображения, че не отговаря на изискванията за форма и съдържание, нито има правомощие да проверява съдебни актове. Прави извод, че щом е представен за вписване съдебен акт, за който нормативен акт предвижда да бъде вписан (какъвто е настоящият случай), съдията по вписванията е длъжен да го впише.
Оспорва мотивите на съдията по вписванията, че липсата на оригинални скици е предпоставка за отказ за вписване, в който смисъл се позовава на чл. 32 от Закона за адвокатурата и на практиката на Софийския окръжен съд във връзка със заверени от адвокат скици.
Обобщава, че са налице условията за вписване на съдебното решение за делба, ведно с приложените към него решения и определение за изменението му, а обжалваният отказ е неправилен и следва да бъде отменен като неправилен и необоснован.
Моли съда да отмени Определение №18/10.10.2025г. на съдия по вписванията към РС-Самоков като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и да задължи съдията по вписванията при РС- Самоков да впише съдебното решение за делба, ведно с всичките му поправки, постановено по гр. дело № 1116/2021г по описа на РС- Самоков. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и от процесуално легитимирана страна. Видно от представената по делото обратна разписка, молителят е бил уведомен за постановения отказ на 22.10.2025г., а жалбата му е депозирана на 29.10.2025г., т.е. е подадена в рамките на преклузивния срок. С оглед гореизложеното, същата е процесуално допустима.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена молба с вх. № 2213 от 10.10.2025г. по описа на Службата по вписванията – гр. Самоков от Г. Х. О. в качеството му на страна по дело за делба, с искане за вписване на постановеното по това дело съдебно решение (заедно с всички съдебни актове за поправки към него), с което са поставени в дял на молителя десет конкретно посочени поземлени имота. Като приложение към молбата са представени преписи от решението по допускане на делбата и от решението за поправка на очевидна фактическа грешка, касаеща стойността на поставените в дял на Г. О. имоти, както и заверени скици на последните, пълномощно и доказателство за внесена такса.
По така подаденото заявление съдията по вписванията се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство Определение № 18 от 10.10.2025г., с което 2 е отказал да извърши исканото вписване, като е изложил съображения, че молителят има непогасени публични задължения (нарушение на чл. 264, ал. 1, изречение първо от ДОПК), не е представил данъчни оценки на имотите (нарушение на чл. 264, ал. 1, изречение второ от ДОПК и на чл. 2 от Тарифата за таксите, събирани от АВ) и не е представил оригинални скици на имотите (нарушение на чл. 6, ал. 3 от ПВ, вр. чл. 57 от ЗКИР), а самото заявление е неясно и противоречиво.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдията по вписванията е бил сезиран с искане за вписване на съдебно решение за делба на недвижими имоти, което е подлежащ на вписване акт (арг. от чл. 4, б. „з“, вр. б. „а“ и „г“ от Правилника за вписванията). Редовността на същото не подлежи на проверка от съдията по вписванията (арг. от т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК), а основание да се откаже вписването му могат да бъдат единствено други нормативно предвидени обстоятелства.
В конкретния случай, за да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията се е позовал на първо място на това, че съделителят Г. Х. О. има непогасени публични задължения, съставляващи вноски за здравно осигуряване, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 264, ал. 1, изречение първо от ДОПК.
Настоящият съдебен състав намира, че, действително, съгласно така цитираната разпоредба, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
Следва да се има предвид, обаче, че в конкретния случай подлежащият на вписване акт е съдебно решение по дело за делба, с което в дял на съделителя Г. Х. О. са поставени имоти на обща стойност 15367,57лв., която (видно от представеното за вписване съдебно решение) е по- висока от паричната оценка на квотата му в съсобствеността в размер на 5/18 ид.ч. от 53575,67лв., т.е. 14882,13лв. В такава хипотеза съдебната практика (Определение № 289 от 24.01.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2679/2024 г., II г. о., ГК) приема, че „при вписване или отбелязване на съдебни решения по извършване на съдебна делба по чл. 353 ГПК установяването на непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, на съделител, получил реален дял на стойност съответна или по-голяма от дела му в прекратената съсобственост, не е основание за отказ на съдията по вписванията да допусне извършването му, т. е. чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК не намира приложение.“ Поради това настоящият съдебен състав намира, че така констатираното от съдията по вписванията обстоятелство по чл. 264, ал. 1 от ДОПК не обосновава постановения от него отказ.
Неоснователен е и изтъкнатият от съдията по вписванията аргумент, че непредставянето на данъчни оценки за имотите, предмет на искането за вписване, е в противоречие с разпоредбата на чл. 264, ал. 1, изречение второ от ДОПК.
Съгласно цитираната по- горе съдебна практика (Определение № 289 от 24.01.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2679/2024 г., II г. о., ГК), в хипотеза като настоящата, в която предмет на вписване е съдебно решение по извършване на делба чрез 3 разпределяне на имоти по чл. 353 от ГПК, представляващи земеделски земи, за които няма данни да са застроени, вписването не се предпоставя от представяне на удостоверения за данъчна оценка на имотите, тъй като (съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ) те не се облагат с данък, поради което изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 2 от ДОПК е неприложимо. Следователно, непредставянето на удостоверения за данъчна оценка за имотите по решението, получени в дял от жалбоподателясъделител, не може да послужи като основание за отказ.
Също неоснователно съдията по вписванията е счел, че непредставянето на данъчни оценки на имотите - предмет на искането за вписване, е в противоречие и с разпоредбата на чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Според тази разпоредба, изчисляването на таксата върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси (т.е. върху данъчната оценка) се извършва само ако не е указана цената на таксуване на документа. В случая тази предпоставка не е налице, тъй като таксата следва да се определи не върху данъчната оценка, а върху цената на иска за делба – в съответствие с изречение първо от горната разпоредба. Съгласно съдебната практика (Определение № 5044 от 5.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 495/2025 г., II г. о., ГК), „С решението по извършването на делбата, респ. с прекратяване на съсобствеността съдът определя по арг. от чл. 355 ГПК и стойността на делбеното имущество, респ. на дяловете на съделителите и дължимата от тях държавна такса за делбеното производство. Моментът на определянето на тази стойност, представляваща и цената на иска за делба … е една от особените характеристики на делбеното производство … и тази стойност е определящата цена за таксата за вписване на подлежащото на вписване решение съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата …“. Поради това съдът намира, че в случая дължимата за вписването такса се определя не от данъчните оценки на имотите, поставени в дял на молителя, а от пазарната им стойност, установена с решението по извършване на делбата, т.е. 15367,57лв. Следователно, не е необходимо представяне на данъчни оценки за определяне на тази такса. Същевременно, внесената такава от 15,37 лв. съответства точно на 0,1% от стойността на имотите, поставени в дял на молителя О., поради което следва да се приеме, че тя е в пълния дължим размер.
Разпечатката съдържа 31 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0efb06c4-f539-47de-b9ac-ec23f6f8a77e