Присъда № 104 от 26.06.2023, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №104/26.06.2023г. по НОХД №861/2022г., изготвени на 13.07.2023г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Г. М. М. за извършено от него престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Пострадалият в разпоредително заседание се явява лично и с упълномощен повереник. Предявява граждански иск в размер на 10272 лева, от които неимуществени вреди 10000 лева и имуществени вреди 272 лева ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъде конституиран в качеството на частен обвинител и в качеството на граждански ищец.

В разпоредително заседание РП- С. редовно и своевременно призована изпраща свой представител, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Повереникът на пострадалия отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Подсъдимият в разпоредително заседание се явява лично и с упълномощен защитник, който се присъединява към становището на представителя на РП- С. относно въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Счете, че предявения граждански иск ще затрудни наказателния процес и не го прие за съвместно разглеждане в него. Конституира пострадалия в качеството на частен обвинител. Отхвърли искането му за конституиране в качеството на граждански ищец, след което насрочи съдебно заседание.

В съдебно заседание представителят на РП- С. поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага подс. М. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ години и ШЕСТ месеца.

В съдебно заседание повереникът на частния обвинител се придържа към изложеното от представителя на РП- С. по отношение на предложеното наказание. Претендира направените от пострадалия разноски.

Подсъдимият в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната 1 фактическа обстановка:

На 25.05.2021г. около 20,30 часа в питейно заведение „Чамбао“ в гр. С. между св. К. С. и подс. Г. М. възникнал спор, на който присъствал и св. М. Т..

Свидетелят Т. седял на една маса с пострадалия К. С.. В заведението на една маса седели свидетелите С. Д., П. А., С. С. и подс. Г. М.. По същото време посетители в заведението били свидетелите Д. С. и И. С..

Преди това на 22/23.05.2021г. св. К. С. и подс. Г. М. имали конфликт, който прераснал в сбИ.е в дискотека „Премиум“ в гр. С.. Именно този предходен конфликт помежду им станал причина на 25.05.2021г. подс. М. да го покани настрани да поговорят. Подсъдимият М. отишъл до свидетелите К.

С. С. и М. Т., след което св. К. С. и подс. М. се отдалечили на няколко метра от масата в посока близката аптека. По време на разговора им подс. М. замахнал с юмрук, но не успял да нанесе удар на св. К. С.. Св. П. А. видял това и се намесил, за да ги отдалечи един от друг. След това всеки от тях се върнал при приятелите си. Малко по- късно, св. К. С. отишъл на масата на подс. М. и разговарял със св. П. А.. Докато двамата си говорели, подс. М. станал от мястото си, замахнал неочаквано с юмрук и нанесъл удар в лицето на св. К. С.- вляво в областта на челюстта му. Пострадалият посетил тоалетната на заведението поради кървене от удара, след което се върнал на масата си. След известно време, заедно с приятеля си, св. М. Т. и други познати отишли до денонощен магазин „Корнер“, находящ се в гр. С. на бул.

„Г. Данчев“. Заобиколили търговския обект и отишли на място, където продавали дюнери, за да видят друг техен познат. Около половин час покъсно, св. К. С. се почувствал зле и помолил св. Д. Ж. и св. Р. Р. да го откарат до дома му. Той изпитвал болка след удара. На 28.05.2021г. направил консултация с лекар и било установено, че има счупена челюстна кост, след което му била направена операция.

По делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че пострадалият К. С. е получил счупване на долната челюст в областта на ъгъла й, вляво и около втори предкътник вдясно без значителна дислокация на костните фрагменти с наличие на изразен травматичен оток в лявата половина на лицето и патологична подвижност на костните фрагменти при палпация. Това наложило провеждане на оперативно лечение чрез междучелюстна фиксация за продължителен период от време.

Увреждането е осъществило смисъла на медико- биологичния характеризиращ признак „Счупване на челюст, което затруднява дъвченето и говоренето“.

Описаният в експертизата механизъм на причиняване на увреждането сочи, че „то се е получило в резултат от действието на механичен фактор (удар с твърд тъп предмет) и добре отговаря да е получено по време и начин, описани в материалите по досъдебното производство, а именно в резултат на нанесен силен удар със свита в юмрук ръка. Характеристиката на увреждането добре отговаря то да се дължи на един единствен удар със 2 значителна сила в лявата половина на челюстта, в областта на нейния ъгъл.

По делото е изготвена съдебно- психиатрична експертиза, от заключението на която е видно, че свидетелят Д. С. не страда от психично заболяване и е със запазена годност да дава достоверни показания.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели К. С., М. Т., И. С., П. С., Д. Ж. и Р. Р., тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото. Тези показания кореспондират изцяло с показанията на св. Д. С. дадени по време на досъдебното производство лист 112 и прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК.

Съдът не кредитира неговите показания дадени в съдебно заседание, тъй като те противоречат на тези му показания, дадени по време на досъдебното производство. Всичките му твърдения, че има паметови нарушения се опровергават от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза. От заключението на тази експертиза става ясно, че той няма такива проблеми и може да дава достоверни показания. От представената извадка от чата между Д. С. и К. С. се вижда, че К. С. не го е карал да дава лъжливи показания, а единственото, което му е написал да запомни какво е казал, т. е. да не му се разминават показанията и му е изпратил копие от жалбата, която е подал в полицията.

Съдът кредитира показанията на Д. Ж. и Р. Р., тъй като същите са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се. Те кореспондират с показанията на свидетелите очевидци. Макар да не са присъствали на самото стълкновение между св. С. и подс. М. те са отишли в заведение „Чамбао“ след като е минал този инцидент. От техните показания става ясно, че действително тримата с колата на Р. Р. са отишли до заведението на бул. „Г.

Данчев“, където са разбрали, че действително е със силни болки св. К. С..

Даже е поискал от тях да го откарат до дома му и да му занесат аулин за болките.

Съдът кредитира отчасти показанията на свидетелите П. Т. и Ж. С. дотолкова, доколкото от тях става ясно, че действително св. К. С. е бил на бул. „Г. Данчев“, но не ги кредитира в частта, с която твърдят, че състоянието на К. С. е било добро, че се забавлявал, че се е смял, че общо взето е бил в добро здраве. В тази част показанията им се опровергават от показанията на свидетелите Д. Ж. и Р. Р., а така също и от показанията на полицейския служител, св. П. С., който няколко дни след инцидента е видял, че 3 действително К. С. е ударен и това е било видимо.

Съдът не кредитира показанията на С. Д., С. С. и П. А., тъй като същите противоречат на показанията на свидетелите К. С., М. Т., И. С. и показанията на Д. С. от досъдебното производство. А тях както бе посочено по- горе съдът ги кредитира, тъй като са безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Всички те са очевидци, а К. С. освен това е и пострадал. Именно той е получил телесната повреда вследствие нанесения удар от страна на подс. М..

Това е станало до масата, на която са стояли подсъдимия с двете свидетелки С. Д. и С. С. и свидетеля П. А.. Очевидно показанията на С. Д., С. С. и П. А. са дадени с цел да бъде оневинен подсъдимия Г. М.. Те са били заедно на една маса и няма как да не са видели какво се е случило точно до тяхната маса, където е бил нанесен самия удар. Техните показания кореспондират единствено с обясненията на подсъдимия М., а тях съдът също не кредитира.

Неговите обяснения представляват негова защитна теза и са дадени с цел той да бъде оневинен.

Съдът кредитира писмените доказателства приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите не бяха оспорени от страните.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- медицинска експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта. От заключението на вещото лице става ясно, че действително е счупена челюстта на пострадалия К. С. и че това е станало с директен удар със значителна сила в областта на ъгъла на долната челюст в ляво. Ясно става от заключението, че е нямало разместване на костните фрагменти. Това заключение кореспондира с показанията на свидетелите К. С., М. Т., И. С. и показанията от досъдебното производство на Д. С..

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- психиатрична експертиза, тъй като и то не бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на съдебния експерт.

Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената съдебна видеотехническа експертиза, тъй като и то не бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, затова че на 25.05.2021г. в гр. С. в заведение „Чамбао“ причинил на К. С. С.- на 23 години 4 от гр. С. чрез удар в долната челюст със свита в юмрук ръка средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, което затруднява дъвченето и говоренето.

Деянието подс. М. е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Той е разбирал, че като удари с юмрук св. К. С. в долната челюст ще я счупи, но въпреки това го е сторил и тя действително се е счупила. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи авторството на деянието, тъй като както пострадалия К. С. е възприел кой и къде го удря, така са го възприели и свидетелите М. Т., И. С. и Д. С.. Както бе посочено по- горе показанията на М. Т. и И. С. дадени по време на съдебното следствие са последователни, логични и безпротиворечиви. И двамата описват подробно какво точно са възприели и как е протекла срещата между подсъдимия Г. М. и свидетеля К.

С.. Показанията на тези двама свидетели кореспондират изцяло с показанията на св. Д. С., дадени по време на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК. Показанията на св. Д. С. от досъдебното производство кореспондират и с приложената по делото кореспонденция между него и К. С. в инстаграм. Ето защо съдът следва да приеме, че тези показания на тримата свидетели Д. С., М. Т. и И. С. са достоверни и следва да се кредитират изцяло. От представените извадки от чатове в „Инстаграм“ между св. К. С. и Д. С. се вижда, че свид. Д. С. е бил наясно с това какво се е случило по време на инцидента в заведение „Чамбао“. Кореспонденцията между двамата действително е в унисон с показанията му дадени по време на досъдебното производство и прочетени по надлежния ред. Както бе посочено по- горе съдът не кредитира показанията му дадени по време на съдебното следствие. Св. Д. С. е седял на маса и е видял всичко, което се е случило между пострадалия и подсъдимия. Бил е на тази маса с друг свидетел по делото И. С., който също е видял и показанията му кореспондират с показанията на св. Д. С. от досъдебното производство.