Протокол № 123 от 18.04.2024, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 123 гр. Перник, 17.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. К. БАТАЛСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ИВА Н. Ц. и прокурора М. Люб. Ц.

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241700600071 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура Перник се явява прокурор Л..

Жалбоподателят К. И.: редовно призован, се явява лично и с адв. З. Л..

Не се явява адв Й. В. П., редовно призован.

Съдът разясни на страните правото на отвод на основание чл. 274 от НПК на член от състава на съда, прокурора, съдебния секретар.

Отводи и възражения срещу състава на съда не се направиха.

Прокурор: Да се даде ход на делото.

Адв.Л.: Да се даде ход на делото. Не възразявам срещу неявяването на адв.П., който е служебно ангажиран и не може да се яви в днешното съдебно заседание.

Подсъдимият: Да се гледа делото, не държа на присъствието на адв. П..

Съдът след съвещание, намери че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Адв. Л.: Поддържам жалбата. Нямам други доказателствени искания.

Прокурорът: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.

Съдът след съвещание намери, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Прокурорът: Считам, че не са налице основания за изменение на атакуваната присъда на РС. Същата е правилна законосъобразна и обоснована. Събрани са категорични доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е осъден. Присъдата е постановена при спазване на процесуалните правила, наложеното наказание е справедливо, поради което предлагам да се произнесете с решение, с което да потвърдите присъдата на ПРС.

Адв. Л.: Моля да уважите жалбата срещу присъдата на ПРС в частта, в която е признат за виновен моя подзащитен за престъпление по чл.325, ал. 5, вр. 2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1 НК и е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение. Считам, че присъдата в осъдителната й част е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.

Считам, че единствено оправдателната присъда би била справедлив акт на правораздаване, защото разликата между правосъдие и правораздаване е, че първото е източник на акт на справедливост, а второто е въпрос на гледна точка. В конкретния случай, както на фазата на досъдебното производство, така и на съдебната фаза, вкл. с постановяване на съдебния акт са допуснати множество както неотстраними, така и отстраними процесуални нарушения, които рефлектират върху правото на защита. Към неотстранимите процесуални нарушения бих посочил факта, че разследването е водено от разследващ полицай, от районното управление, в което се намират голяма част от свидетелите, включително и един от свидетелите, за който е повдигнато обвинение, че е пострадал от действията на подзащитния ми, за което впоследствие той правилно е оправдан. Отделно от това, още в най-ранния етап на досъдебното производство, когато моя подзащитен не е бил с повдигнато обвинение, на част от полицейските служители са връчени протоколи за пострадали лица, макар че е било образувано досъдебно производство за деяние по чл. 325 от НК, а по този член пострадали лица не може да има. Тази служебна обвързаност на разследващия полицай е довела до това, че доказателствата по делото са тенденционно събирани и има сериозни съмнения, че свидетелските показания на част от полицейските служители са били манипулирани. В тази връзка първостепенния съд уважи едно наше искане, с което доведе до няколкократно отлагане на делото, за да могат всички полицейски служители да бъдат разпитани в едно съдебно заседание. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция при прочитане на част (при трима) от полицейските служители се оказа, че при снемането на показанията им в досъдебното производство се виждат думи „приминих“, „приминат“, които са с руски произход. Нито един от свидетелите не можа да обясни какво съдържание се влага в тази дума, което сочи, че така записаните показания са били подпомагани от разследващия полицай. Отделно от това, единствения полицейски служител, който разпозна гласове на свои колеги в находящия се по делото звукозапис, който не представлява СРС, той е случайно направен за късмет на моя подзащитен, който заяви, че този звукозапис не му е пускан на досъдебното производство, независимо че има протокол за разпит от други полицейски служители, които твърдят че не разпознават никакви гласове и според тях записа е манипулиран. Всичко това сочи, че една голяма част от показанията на свидетели са били събирани по такъв начин, че да тушират активността на подзащитния ми в твърдението му, че спрямо него е било упражнено полицейско насилие. И, ако обърнете внимание, той говори за полицейско насилие още преди да има качеството на обвиняемо лице. Той сочи три места, на които са му били нанасяни травматични увреждания. Това е в полицейския автомобил. Никой не си е направил труда да провери полицейския автомобил. Първоинстанционният съд не уважи възражението 2 ми, направено в разпоредителното заседание, а именно досъдебно производство е било спряно от прокурора, за да бъде възобновено административно наказателно производство. Съгласно тълкувателната практика на ВКС като след възобновяване на административно наказателното производство, досъдебното производство не е възобновено, а от фазата на спряно такова, без да бъдат предявени предварителните материали по делото, е бил внесен обвинителен акт. От 2001 г. съм адвокат и не ми се е случвало едно спряно досъдебно производство да не бъде възобновено от прокуратурата, а директно да приключи с внасяне на обвинителен акт, още повече, че е имало материали - въпросното решение на Административен съд гр. Перник, което да ни бъде предявено. Още повече при спряно производство и очаквайки неговото възобновяване ние можем да реализираме правата, които са цитирани в нормата при предявяване на материалите по делото. Като второ абсолютно нарушение е това, че независимо, че се твърди, че има пострадал полицейски служител и основната част от свидетелите, на които даже още в един начален етап са били връчени и уведомление за пострадало лице, въпреки че по чл. 325 НК пострадало лице не може да има, досъдебното производство е водено от разследващ полицай от същото районно, което не е обективно. При постановяване на присъдата и изготвяне на приложенията към нея, не мога да ги нарека мотиви, е това, че съдебния състав не е отговорил на нито едно възражение, което сме правили в пледоарията, която е в рамките на 17 страници, а мотивите са 16 страници. Нито едно от тези възражения не е обсъдено, но и не става ясно защо не е прието. Отделно от това е налице и противоречие на обстоятелствената част на присъдата и това нещо, което трябва да бъдат мотиви. Защо първоначално е било повдигнато обвинение за извършено хулиганство, съпроводено със съпротива на орган на власт. Впоследствие това обвинение е било отхвърлено от съда и същевременно моя подзащитен е признат за виновен, че е извършил хулиганството чрез неподчинение на полицейско разпореждане да не нарушава нощната тишина, съпроводен с конкретни реплики. Съгласете се с мен, че неизпълнението на полицейско разпореждане само по себе си, представлява административно нарушение.

Отделен е въпросът, че фактическата обстановка по делото, че това е второ посещение на полицейските служители на въпросното място. То не може да бъде престъпление само по себе си. Това е второ посещение на полицейските служители като при първото такова, което очевидно не е изпълнено, моя подзащитен изобщо не е бил там.

Нарушителите не са санкционирани при второто посещение на полицейските служители, санкциониран е моя подзащитен и то не за друго, а защото си е позволил да си извади телефона и да снима и това е за негово щастие, защото ако не беше този случаен запис от снимката при счупване на телефона, той да премине на видеозапис и в сервиза да се разбере, че той е запечатал инцидента, той щеше да бъде осъден по всички обвинения. От записа е видно, че не е изричал репликите, които твърдят полицаите, а те са изричани по тях, нито е имало съпротива, защото записа обхваща период преди вкарването в автомобила, след като е вкаран вече вътре, предполагам, че сте гледали този запис, защото от експертизата не става ясно, как той се моли на полицаите и няма никаква съпротива. Правилно съдът е приел, че не е налице квалифициращия състав по ал. 2 на чл.325 НК, защото показанията на полицейските служител са оборени от този запис, защо тогава се е доверил, че е имало съпротива, неизпълнение на полицейско нареждане. Значи, полицаите лъжат за обидите, които той е изричал. Един от полицаите разпозна гласове на свои колеги, един от свидетелите разпозна гласа на моя подзащитен. Вижда се, че се лъже за това и въпреки това се доверява на показанията на свидетели Разследването е водено от полицейски служител от същото районно управление. Един от свидетелите използва дума, която не е 3 българска - Събрахме допълнителни доказателства, изискахме справки от двете районни да представят входящ и изходящ регистър, и се оказа, че в книгата такива докладни, които са налични по делото, няма. Моя подзащитен е описал травматични увреждания, но когато изискахме записи от камерите, се оказа, че те работят в реално време и не изготвят запис. Друго, което прави показанията на полицейските служители, това че отричат, че са използвани само белезници, но са открити следи от насилие по моя подзащитен, които в голяма част не могат да бъдат причинени от самонараняване.

Изслушайте записа, не е вярно това, което говорят полицаите. Очевидно, че са били изнервени, че отиват втори път, но моя подзащитен нарушавал ли е нощната тишина.

Нарушаваните са били оркестрантите. След като лъжат за съпротива при неговото задържане, защо трябва да се доверите за това, че той е нарушителя. Аз се обърках от мотивите, първоначално е записано, че защитата е подробно и аргуменитрана, след това съдът е приел различна фактическа обстановка. Представителя на прокуратурата беше инициатор да се изискат характеристични данни за моя подзащитен, такива бяха представени от наша страна, те са положителни, но не намират място в мотивите. Ние положихме всички усилия, за да докажем, че няма хулиганство, никой от гражданите не даде информация, че моя подзащитен е нарушител, защо съдебния състав е приел съпротива. Единствено е имало спор да снима или да не снима. Просто е сложено едно наказание, което е трябвало да бъде по ал.1, а е приложена ал.5, това са липса на мотиви. Считам, че всичко това е основание за отмяна на съдебният акт.

Подсъдимият в лична защита: Невинен съм изцяло и моля да се запознаете много добре с делото и да установите, че не съм виновен. Поддържам казаното от моя защитник. Моля за справедливост и оправдателна присъда.

Последна дума на подсъдимият: Невинен съм моля да ме оправдаете.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След тайно съвещание, съдът обяви на страните, че ще се произнесе в законоустановения срок.

Заседанието завърши в 12.00 часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4