Определение № 153 от 08.05.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. К., 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500101 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 4955 от 29.04.2025г., п.кл. 28.04.2025г., подадена от адв.Е.И. от АК - П. като пълномощник на ищеца А. Р. Р., срещу определение N 471/07.04.2025г. по гр.д. N 162/2025 г. на РС – К., с което районният съд е оставил без уважение искането на ищеца по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването му от заплащане на държавна такса, с искане определението да се отмени и да се постанови ново, с което същият се освободи от заплащане на същата.

Определението се обжалва като неправилно, с оплаквания, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредабата на чл.83, ал.2 от ГПК, тълкувайки я ограничително, приемайки, че ищецът има средства да заплати дължимата държавна такса по делото с доход в минимален размер, липса на имущество, от което да реализиран доходи и множество банкови сметки, по които не са налице парични средства, с което се препятства достъпа на ищеца до правосъдие, като не са обсъдени на основание посочената разпоредба предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.

С обжалваното определение рег. N 471/07.04.2025г. по гр.д. N 162/2025 г. на РС – К., по искането на ищеца да бъде освободен от държавна такса по делото по предявените искове, е прието следното: ищецът не е изпълнил дадените му с 1 разпореждане от 04.03.2025 г. указания да представи доказателства за размера на месечните задълженията към фирми и банки за бързи кредити за посочения от него общ размер на задължения към банки и фирми за бързи кредити около 50 000 лева, както и не е представил декларация с посочване на датата на декларираните данни, поради което съдът не следва да кредитира данните в декларацията, предвид, че по искането за освобождаване от държавна такса доказателствената тежест за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК е на страната, която иска да бъде освободена от заплащане на такси и разноски и процесуалната й пасивност не следва да бъде извинявана с искания към съда, който е изискал достатъчно справки, необходими за произнасянето му; в тази връзка съдът е изискал от ищеца да декларира при условията на чл. 313 от НК, респ. да представи доказателства за това, каква е общата сума, която плаща на месец за твърдените задължения около 50 000 лева, а не общият размер на задължения, който е посочен от ищеца; отделно от това, видно от представената справка от БНБ ищецът има множество банкови сметки в търговски банки в страната, както и платежни сметки за електронни пари и платежни операции в онлайн платформи, а от представената от ОДМВР-К. справка за собственост на МПС е видно, че на 13.03.2025 г. ищецът е станал собственик на л.а. марка „О.“, модел „К.а“ с рег. N *; Като краен извод районният съд е приел, че анализът на тези писмени доказателства сочи, че ищецът разполага с парични средства за заплащане на държавната такса в общ размер на 140.04 лева по делото - ищецът е в трудоспособна възраст, няма доказателства за влошено здравословно състояние и може да се направи извод, че е в състояние да заплати дължимата държавна такса, която е в нисък размер.

За да изгради своите изводи, окръжният съд прецени, че ищецът е представил декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, вр. чл.313 от НК, че не е семейна, има едно малолетно дете, родено на 16.12.2014г., получава трудово възнаграждение от 1090 лв. и това са единствените доходи на членовете на семейството й, наред с получавани детски надбавки от 55 лв., като тя и членовете на семейството й не притежават недвижимо имущество и МПС-та, както и ищецът не притежава ценни книги, движими вещи на значителна стойност, не притежава влогове в банки и няма вземания от трети лица, но има общи задължения към банки и фирми за бързи кредити около 50 000 лв., по които не успява да заплаща месечните вноски.

От изискани от районния съд и постъпили по делото справки и информация от ТД на НАП К., НОИ, БНБ, Агенция по вписванията и Сектор „ПП“ при ОД на МВР К., се установява, че ищецът има едно малолетно дете, родено на 16.12.2014г., не е регистрирана в ТРРЮЛНЦ, няма регистрация като безработно лице и не получава обезщетение за безработица, има открити банкови сметки в търговски банки, както и платежни сметки в П. АД и И. АД, получава по действащ трудов договор възнаграждение от 1090 лв. като облагаем доход , няма недвижимо имущество и считано от 13.03.2025г. е собственик на МПС л.автомобил О. К.а с първоначална 2 регистрация от 22.02.2002г.. С оглед указанията на съда ищецът е поискал съдът служебно да извърши справка за образувани дела срещу ищеца от фирми за бързи кредити, от която да се установи общият размер на задълженията му, което иска районният съд не е приел за основателно.

Въз основа на тези данни относно имуществото на ищеца, включ. изисканите справки, районният съд е приел, че ищецът може да заплати държавната такса по делото и е оставил без уважение отправеното искане по чл.83 от ГПК.

При правилно установени фактически обстоятелства относно имущественото състояние на ищеца, районния съд е направил неправилни правни извод, че не е налице пълна невъзможност на ищеца да заплати дължимата по всеки от двата предявени иска държавна такса – 90.04 лв. по първия предявен установителен иск за нищожност на договор за паричен заем N 4854182 от 20.07.2023г. и 50 лв. по втория установителен иск за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство N 4854182 от 20.07.2023г.

Съгласно практиката на ВКС, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК /а и от разноски въобще/, съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната, е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса. Единствено след извършване на тази преценка, съдът може да направи обоснован извод за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 т.1-7 от ГПК и да се произнесе дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на държавна такса.

В хода на делото ищецът е представил декларация за материалното, гражданското си и здравословното си състояние, при условията на чл.313 от ГПК, като декларираните от ищеца обстоятелства относно доходи и имуществено състояние на ищеца са установени и от съдържанието на изисканите от първоинстанционния съд справки от ТД на НАП-К., НОИ, БНБ, Агенция по вписванията, както и от справката от Сектор „ПП“ при ОД на МВР-К., въпреки която не е се опровергава заявената от ищеца невъзможност да заплати дължимата по делото държавна такса.

Ищецът е на 38 години, без данни за влошено здравословно състояние, не притежава недвижимо имущество, подлежащо на деклариране, получава доход в размер на минималната работна заплата, има едно малолетно дете и регистрирано МПС с първоначална регистрация 2022г. без данни за придобивния способ/възмездно 3 или безвъзмездно основание/, с оглед на което може да се направи обоснован извод, че ищецът няма достатъчно средства да заплати дължимата от него държавна такса от 140.04 лв.. Тази невъзможност следва от законоустановения обхват на несеквестируемите доходи в чл.446 и сл. от ГПК и от законоустановения размер на минималната работна заплата за страната от 1077 лв..

Така, по арг. от чл.444 и чл.446 от ГПК следва, че ищецът има едно единствено секвестируемо движими имущество без данни за стойността му и дали има реална пазарна цена, но няма секвестируем доход, по която причина същият следва да се освободи от заплащане на държавна такса по предявените от тях искове, възлизаща общо в размер на 140.04 лв., от която 90.04 лв. по първия и 50 лв. по втория предявен иск, поради което обжалваното определение за отказ за освобождаване на ищеца от държавна такса следва да се отмени и вместо него ищецът да се освободи от дължимата по гр.д. N 162/2025г. по описа на РС-К. държавна такса, а делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия .

При тези мотиви и на основание чл.278, ал.2, вр. чл.83, ал.2 от ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег. N 471/07.04.2025г. по гр.д. N 162/2025 г. на РС – К. в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца А. Р. Р. по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването от заплащане на държавна такса по делото, вместо което:

ОСВОБОЖДАВА ищеца А. Р. Р., ЕГН **********, гр.К., кв.В. N *, от заплащане на държавна такса по исковете, предявени по гр.д. N 162/2025 г. на РС – К., в общ размер от 140.04 лв., от която 90.04 лв. по първия предявен установителен иск за нищожност на договор за паричен заем N 4854182 от 20.07.2023г. и 50 лв. по втория установителен иск за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство N 4854182 от 20.07.2023г.

ВРЪЩА делото на РС - К. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5