Решение № 739 от 29.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. София , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000500104 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260082/18.09.2020 г. по гр.д. № 180/2019 г. на Окръжен съд – Перник е осъдена МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на П. И. К. 25 200 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на майка му Ф. М. К., починала на 21.08.2018 г. в ответната болница, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 18.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – ЗД „Бул Инс“ АД.

Ответникът МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД е депозирал въззивна жалба срещу пъровинстанционното решение, с която го обжалва изцяло. Поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът подходил формално и не обсъдил всички приложими нормативни актове.

Необосновано били кредитирани единствено свидетелските показания на свидетел на ищеца с безспорно субективни и емоционални възприятия на фактите. Кредитирани били изводите на тройната СМЕ, въпреки че изводите й били противоречиви. В нарушение на процесуалните правила не били кредитирани представените писмени доказателства от ответника и показанията на неговите свидетели. Поддържа, че е неправилен и необоснован извода на Окръжен съд – Перник за ненавременна хоспитализация на майката на ищеца, тъй като не бил обсъден критерия за спешност, дефиниран в Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. Пациентката не била в състояние, което да попада в обхвата на легалната дефиниция за спешност. Такъв извод се съдържал и в СМЕ.

1

Неправилен бил и извода на съда, че липсата на консултация с кардиолог и анестезиолог била в причинна връзка със смъртта на пациентката, тъй като нямало такова изискване в Приложение № 17а към Националния рамков договор, а именно „Клинична пътека № 50 „Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза“. Според доказателствата водещ при Ф. К. бил неврологичния статус, а не кардиологичното състояние. Водещ бил мозъчния инфаркт, което било установено и от СМЕ. В тази връзка съдът не обсъдил Наредба № 2/06.02.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Нервни болести“, където подробно били посочени организацията, реда, необходимите специалисти и задължителни процедури, които се прилагат при лечение на пациенти с нервни болести.

Необоснован бил и изводът на съда за причинно–следствена връзка между проведеното в ответната болница лечение и смъртта на пациентката. На починалата пациентка не била извършена аутопсия по изрична молба на ищеца и така била преклудирана възможността да се установи точната причина за смъртта, както и причинно-следствена връзка, довела до усложнения в състоянието й и до летален изход. Това било посочено и в СМЕ. Това изключвало правото на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от виновно противоправно поведение на служители на ответната болница. Съдът не съобразил и факта, че обратно доказване ищецът не провел.

Според жалбоподателя се установявало от събраните доказателства, че се касае до пациентка в напреднала възраст, страдаща от хронични заболявания, които като последица и усложнение са довели до необратимо и несъвместимо с живота състояние, въпреки положените от лекарите усилия.

Съдът не обсъдил нито факта, че при приемането си в ответната билница пациентката е настанена в отделение по „Анестезиология и интензивно лечение“, където е стабилизирана, а след това е преведена в отделението по нервни болести“.

Съдът не обсъдил още и направеното възражение, че липсва конкретизация относно лицето или лицата, които с действията или бездействията си виновно са причинили смъртта на пациентката. Ищецът следвало да докаже, че претендираните вреди са причинени от длъжностно лице със специфични професионални компетентности и правоспособност, а именно лице, притежаващо образователна квалификационна степен по „Медицина“ и съответно мидицинска специалност, при и по повод изпълнение на служебните си задължения. В случая това не било доказано. Жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ищецът П.К. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност, както и подробни доводи по същество на спора. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Въззивна жалба е депозирало и третото лице помагач ЗД „Бул Инс“ АД, с искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло. Поддържа, че по делото не бил доказан фактическият състав по чл. 49 ЗЗД при условия на пълно и главно доказване.

Прави подробен анализ на събраните доказателства, като сочи, че от тях не може да се направи извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника.

Поддържа, че макар вещите лица да са посочили, че е пропуск липсата на консултация със специалист кардиолог и анестезиолог-реаниматор, но липсата на тази консултация не била доказателство, че при тежкото здравословно състояние на пациента, тя би променила нещо. Неправилно било прието от вещите лица, че въпреки липсата на отразено остро състояние на 13.08.2018 г., ходът на заболяването показвал, че решението пациентката да не бъде приета за лечение бил неправилен. Това било така, 2 защото лечението се избирало според наличните данни при постъпването.

Жалбоподателят поддържа, че от събраните доказателства не се установява конкретно нарушение на законови правила в медицинската практика, в пряка връзка с които да е настъпила смъртта на майката на ищеца. От приетата СМЕ било видно, че не са извършени пропуски в лечебния процес, които са в причинна връзка с настъпилия летален изход. Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение, а предявеният иск – отхвърлен.

Ищецът П.К. е депозирал отговор на въззивната жалба, в която излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, настоящият състав намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба П. И. К. твърди, че през 2018 г. неговата майка Ф. К. имала здравословни проблеми в сърдечната област и й е било назначено медикаментозно лечение за поддържане на нормално артериално налягане. На 13.08.2018 г. била с повишено кръвно налягане, независимо от редовния прием на лекарства. Лекуващият лекар-кардиолог не извършил домашно посещение, поради което около 22.30 ч. ищецът я закарал в Спешно отделение на болница „Рахила Ангелова“ АД. Там изчакали около 20-25 мин. и тя била прегледана от дежурния лекар, на който било описано състоянието й през деня, но той преценил, че не е за болнично лечение и препоръчал да се лекува в домашни условия. Сутринта на 14.08.2018 г. състоянието й се влошило и била прегледана от лекуващия я кардиолог, който изразил становище, че следва да постъпи в болница и се обадил на тел. 112. В Спешно отделение на ответната болница бил извършен преглед, като отново било преценено, че не е за болнично лечение. По настояване на дъщеря й била прегледана от лекар-невролог, който й поставил инжекция, след която пациентката получила гърч и изпаднала в коматозно състояние и й била оказана спешна помощ. Приета била за лечение по клинична пътека 50 мозъчен инсулт без тромбоза. В продължение на два дни била в Отделение за интензивно лечение, а на 16.08.2018 г. била преведена в *** – за лечение на мозъчен инфаркт, където й била прилагана лекарствена терапия. За останалите отклонения – предсърдно мъждене, белодробна обструкция, бъбречна недостатъчност, дислипидемия, не били извършвани проследявания и консултации със специалисти.

Близките й били уведомени, че ще бъде изписана на 20.08.2018 г. поради изтичане на клиничната пътека. На тази дата ищецът отишъл в болницата, където видял, че майка му е поставена на дишане с апарат и научил, че през нощта е имало кризисна ситуация.

Поради това й състояние и по настояване на близките й, същата е преместена за долекуване в същото отделение. На следващия ден починала.

3

Ищецът твърди, че в ответното лечебно заведение не е осъществено адекватно диагностициране и лечение. Отказът за прием на 13.08.20218 г. бил несвоевременност с невъзвратими последици за здравето на пациента, които не са могли да бъдат преодолени. Проведеното лечение в *** не остигнало възстановяване на съществуващи и новопоявили се отклонения. Поддържа се, че лечебното заведение не е имало и необходимия капацитет за осигуряване достатъчност и качество на лечението. Той бил подведен да мисли, че в болницата в Перник ще направят всичко необходимо да излекуват и стабилизират майка му.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от „Рахила Ангелова“ АД, с който искът е оспорен. Ответникът е поддържал, че не е налице медицински деликт, тъй като няма посочено конкретно длъжностно лице-правоспособен лекар, който да е причинил вреди на ищеца по време на изпълнение на възложената му от ответника работа.

Твърдя л е, че изложените в исковата молба обстоятелства, не отговарят на действителното положение. При постъпването на 13.08.2018 г. бил извършен обстоен преглед, поставена била диагноза и била назначена съответната терапия. При повторното постъпване на 14.08.2018 г . били извършени всички необходими диагностично-лечебни дейности в съответствие със законоустановените изисквания и алгоритмите на клиничните пътеки, като нямало нарушения на утвърдените правила за добра медицинска практика. Ответникът е оспорвал и наличието на причинно-следствена връзка между проведеното лечение и настъпилия летален изход.

Конкретната причина за смъртта на пациента можело да се установи единствено чрез извършване на аутопсия, която ищецът е отказал.

По делото са събрани писмени доказателства, свидетелски показания, както и заключения на СМЕ.

В случая не е спорно, а се и установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е син на Ф. К., която е починала в ответното лечебно заведение. Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел А . Т. Т. , който познава ищеца от 30 години, че ищецът имал много силна връзка с майка си, посещавал я често и всеки ден се чували по телефона. Тежко е приел смъртта на майка си, сринал се емоционално. Свидетелят характеризира ищеца като човек с лек характер, учтив и вежлив, който след смъртта на майка си е станал раздразнителен и неспокоен, обвинявал се е, че не е направил всичко, за да й бъде оказана нужната помощ, че не я е закарал на лечение в гр. София. Пребледнял и отслабнал, изпитвал угризения.

Установява се също, включително от свидетелските показания, че лечението на Ф. К.а е извършено от лекари, работещи в ответната болница, т.е., болницата следва да отговаря за евентуалното противоправно поведение на тези лекари при лечението на Ф.

К..

От показанията на свидетелката Д. И. С., сестра на ищеца, които съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че кръвното налягане на майка й е започнало да се покачва о щ е преди 13.08.2018 г. , на тази дата идвал нейният кардиолог, но тъй като на посочената дата вечерта кръвното продължило да се покачва, тя се обадила на ищеца и двамата закарали майка си в Спешно отделение в гр. Перник.