Протокол № 48 от 16.01.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 48 гр. Пазарджик, 16.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА

Съдебни

ДАНИЕЛА К. ДИМОВА заседатели: ЦВЕТАНА П. В.А при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора П. С. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Наказателно дело от общ характер № 20255220200082 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Подсъдимият Г. А. С., редовно уведомен от предходното съдебно заседание- явява се лично и със защитника си адв.Н. Я., редовно упълномощена.

Свидетелят П. Й. М., редовно призован- явява се лично, доведен от служители на ОЗ „Охрана“- Пазарджик.

Свидетелите С. К., С. Г. Й. и Д. А., редовно призовани- явяват се лично.

Свидетелят К. Д. М., редовно призован- не се явява.

Свидетелят Е. Л. С., при режим на довеждане от страна на защитата- не се явява.

Свидетелите М. М. М. и Б. Ю. А., нередовно призовани- не се явяват.

За РП-Пазарджик се явява прокурор П. Т..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.

АДВ. Я.: Няма пречка да се даде ход на делото. Искам да кажа, че свидетелят М. М. не се явява, тъй като след смъртта на нейния баща тя повече време прекарва при майка си. Моля, да сменим адреса на същата и да се 1 призовава на служебния й адрес в с.Огняново, ****- основното училище в с.Огняново. На този адрес през работно време могат да я намерят по всяко време призовкарите. Относно това, че не се явява свидетелят С., представям болничен лист за същата, която е при режим на довеждане.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Свидетелите К., Й. и А. напуснаха залата.

Свидетелят П. М. е със снета по делото самоличност.

Свидетелят М. беше предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля П. М.:

СВ. М.: Г. С. го познавам. Когато работих на доматите в с.Лозен, той минаваше с колата. А. Р. отглеждаше тези домати. Аз работих там на капковото, сеехме домати и пръскахме- помагах за отглеждането на доматите.

Това беше през 2024 година, май месец беше това. Тогава се запознах с Г. и тогава го видях за първи път. Преди това не го познавах. Той ме пита дали работя за А.. Г. сутрин и вечер минаваше оттам. Той има имот в близост под нивата на А., където гледа кучета. Като мине по пътя, ние го виждаме, че минава към неговото място. Той минаваше с една и съща кола- червен цвят.

Отдалече, като го гледам, сам беше, като минаваше с колата.

Не помня коя дата е било. Беше през 2024 или 2025 година, май месец.

Беше тъмно след 22 часа. Аз бях там с А.- на неговото място. Г. мина с колата по пътя и спря при нас, защото дронът пръска и щеше тъкмо каца. Г. спря, за да мине дронът. Аз не съм приказвал с Г.. А. си приказваше с него. Не съм чул какво са си говорили, аз бях далече с камиончето. Той остана при А. няколко минути и след това си тръгна към неговото място. Докато аз бях там на нивата, после не съм го виждал да се е връщал обратно. След като Г. си отиде към неговото място, аз стоях половин или един час с А. на мястото. След около час аз си тръгнах и си отидох на фургона. А. остана на място, защото 2 дронът имаше някакъв проблем и той даже се обаждаше по телефона на негови приятели. Този фургон е на пиперената фабрика на пътя за Ветрен дол.

Там има един човек бай Илия, който гледа патици. Този фургон е на А., може и под наем да е, но той го използва и той ми го даде. Аз поС.но стоях на този фургон. Не помня в колко часа съм се прибрал на фургона, късно беше. Като се прибрах, пуснах си телевизор, направих си вечеря и легнах да спя. След това вечерта Г. не е идвал при мен.

На сутринта, вече беше светло, Г. дойде и чукна на вратата на фургона.

Искаше цигари. Аз му подавам кутията цигари и той ме хваща за блузата, и ме дърпа надолу. Има 4 или 5 стълбички там пред фургона. Тъкмо отварям вратата и той ме хваща, и ме дърпа. Той беше под стълбите, а аз бях на вратата. Те са 4 дървени стълбички. Вратата аз я отворих нацяло. Като ме дръпна, аз паднах долу на земята и той взе да ме рита. Аз на земята паднах настрани на лявата страна. Като паднах на земята, той започна да ме рита навсякъде по тялото. Той ме риташе така 3 или 4 минути. Аз после не можех да стана. Той се качи на неговата кола- червената, която беше спряна до вратата на фургона, и тръгна срещу мен с нея да ме мачка. После даде назад и си тръгна. Аз все още лежах на земята.

После А. дойде и пита какво е станало. Когато А. дойде, аз бях още на земята. Попита ме какво стана и аз му казах, че дойде ония, където има надолу склад. А. обърна джипа и тръгна да търси Г.. А. ми помогна да стана и да се кача на фургона, и аз си легнах. Тогава аз бях с дрехи. После А. прати неговия работник- С.чо с джипа. Може да е имало час и половина или два, може и повече, когато С. дойде да ме види. Казах му, че не мога да стана сам и се потя целият. Качи ме в джипа и тръгна да ме кара. По пътя от Ветрен дол за Звъничево ни чакаха на асфалта полиция и линейка, за да ме качат. Полицията ме питаха какво е станало и аз им обясних. После ме качиха на линейката и ме закараха в болницата и там ме прегледаха. Тазът ми беше счупен и на другия ден ме оперираха.

Г. ме би, защото го хванах, че краде пясък. Аз го питам: „Защо крадеш този пясък, ти пита ли някой?“ и той вика, че питал моя шеф. Аз питам кой шеф и вдигам на А. телефона. Аз хванах Г., че краде пясък. Този пясък беше на А.. Имаше табло за ток и там А. беше бил сонда. Където са вадили сондата, имаше пясък. Аз Г. го хванах да краде през деня предишния ден. Пуснах 3 кучето и правя разни неща по капковото, когато гледам Г. там с червената кола и виждам, че пълни пясък в чували. Той беше сам тогава. Качваше чувалите на червената кола. Казвам му: „Кой пита ти да пипаш тука, бе?“. Той ми вика:

„Ще те хвърля вътре в сондата“.

Г., като дойде при мен на фургона, не ми е казал защо ме дърпа. Какво мога да си помисля. Аз сам достигнах до извода, че ме дърпа заради това, че го хванах да краде пясък. Той нищо не ми е казал, докато ме биеше. Казваше ми:

„Ще те гръмна“, но не си спомням повече.

Тази вечер, когато Г. мина покрай нас с А., когато пръскахме, той си говореше само с А., а аз бях настрани на камиона. Аз тогава не съм си говорил с него въобще. Не съм видял дали е имало някой друг в колата на Г.. Когато дойде да ме бие, беше сам.

Аз не съм заплашвал Г. с нож никога. В същия този ден, когато пръскахме доматите, с А. не сме се карали и А. не ме е бутал или блъскал. В този ден аз не съм псувал по Г.. Аз не съм приказвал с него въобще. Аз тогава не съм ходил и до тях двамата, аз разтоварвах бидоните с отровата отгоре на камиончето.

Чекийка имам във фургона. Нали трябва да режем капковото, като се наложи. Когато Г. мина и бяхме на капковото, в себе си не съм има нож чекийка. Г. има пистолет, аз нож ще вадя- как ще стане тази работа, трябва да съм луд. Аз знам, че той има пистолет. Видял съм го, когато ме би. Когато ме рита, видях, че има пистолет в ръцете. Той го извади тогава и го насочи срещу мен и каза: „Ще те трепя“. Аз викам, викам и кучетата взеха да лаят в клетката. Никой не е видял това, което се случи. Бая Илия е стар човек, той е в долния край на 200 метра от фургона. Той е стар човекът и едва ходи.

В този същия ден, когато Г. ме би, аз бях пил вечерта 100-200 грама, сутринта не съм пил. Аз пия ракия. Когато бях на нивата на капковото, не бях пил, пих след това, като се прибрах във фургона. Аз пуша цигари „Карелия“ и „ЛМ“, и други. Тогава му дадох на Г., мисля „Карелия“- синя.

Г. само с крака ме риташе. Дръпна ме и с краката ме риташе, с ръце не ме е удрял. Не помня дали ме е удрял с нещо метално или пръчка. Може и да е имал нещо в ръцете, но не съм видял. Аз се бях свил.

Когато Г. ме би, беше на сутринта, беше светло вече.

4

Не си спомням дали по мен е имало кръв, може да е имало.

Аз не съм се събличал по гащи и бельо, бях си все с дрехите, докато ме вземе линейката. Не съм се събличал изобщо. Не можеш, защото ме избиваше вряла вода отвсякъде, това са болки.

АДВ. Я.: Казахте, че сте пил ракия. Тази ракия домашна ли беше или купена и в каква разфасовка беше? Колко тежите и колко сте висок? Имал ли сте преди това, за което разказвате, болки в краката- остеопороза?

СВ. М.: Не помня каква е била. Някой път домашна пия, някой път от магазина. Не помня каква е била тогава ракията. Тази ракия ми я дава кметъттози, където нивите са негови.

Аз тежа 50 кг. и съм висок 170 см. Преди инцидента не са ме болели краката, нищо не ме е боляло.

АДВ. Я.: Колко години бяхте в затвора в Белене?

СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА ВЪПРОСА НА АДВ.Я., доколкото същият няма отношение към предмета на делото.

АДВ. Я.: Когато сте бил в затвора, работехте ли?

СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА ВЪПРОСА НА АДВ.Я., доколкото същият няма отношение към предмета на делото.

АДВ. Я.: След случилото се колко време се възстановявахте и кой се грижеше за Вас?

СВ. М.: Четири месеца. За мен се грижеше един приятел- Л., който с тютюн се занимава. А. не ми е помагал след това грам. А. не е давал пари за операцията, може жена му да е давала нещо. Май в НОИ даваше пари, може и двамата да са давали, не съм питал. Те ми платиха осигуровките, за да ми направят операцията. Аз не съм рода с А.. Аз две години работя при него, лятото само. Бяхме се разбрали на заплата, ама нищо не даде- само ядене и цигари ми носеше. Не ме е водил по доктори. Брат ми работеше при А. преди време, но той почина. С А. сме от едно и също село. Аз го познавам от дете, заедно сме учили като деца. Аз съм по-голям от него.

АДВ. Я.: Би ли обяснил на съда къде се намираше фургонът, т.е. в коя част на поземления имот се намираше фургонът?

СЪДЪТ: Адв.Я., моля да конкретизирате въпроса, тъй като свидетелят 5 вече каза къде се намира фургонът.

АДВ.Я.: Как стоеше фургонът спрямо асфалтовия път? Накъде гледаше вратата на фургона?

СВ. М.: Фургонът стоеше успоредно на асфалтирания път. Вратата на фургона гледаше към нивата.